В категории:Свят

„Направиха Кашмир невидим“

Безпрецедентната в мащабите и бруталността си военна блокада представлява нов етап в репресиите срещу жителите на оспорваната долина

twitter.com/Atii_Tweets

Самерин Муштаг, Мудасир Амин, Jacobin

Телефонът звъни. „Как си ти? Ние тук сме добре“

„Добре съм. Как успя да се обадиш?“

„От полицейския участък“

„Не си прави труда повече. Не е нужно да се казва, но не търси помощ от тях“

От другата страна на линията се чува смях. Позволените 30 секунди свършват и разговорът е прекъснат.

На различен телефон започва друг разговор.

„Как си? Тук всичко е наред“

„Добре съм. Има ли арести?“

Припрян отговор. „Не, нищо“

(Разговорът свършва).

Друго обаждане. „Можеш ли да кажеш на дъщеря ни, че сме добре?
„Разбира се. А добре ли сте наистина? Нуждаете ли се от нещо?“

Отговорите трудно се разбират.

(Разговорът свършва)

Различен разговор. „Можеш ли да се покажеш в дебат по телевизията? Майка иска да те види“

„Наистина ли?“

„Да, тя смята, че това е единственият начин да види лицето ти“

„Ще се опитам“.

(разговорът свършва)

 

Кашмир, 14 август: десети ден от началото на обсадата.

Какво може да направи човек, ако мястото, което нарича дом, е подложено на обсада и насила е вкарано в режим на невидимост? Как отговаряш на военната блокада, наложена от огромен брой войски и техника, и съпроводена с нещо още по-смразяващо – насилствено наложено мълчание и прикриване не само на действията на окупиращата сила, но и на самите хора, които тя мачка от десетилетия? Това е най-точният начин, по който можем да опишем какво става в родината ни Кашмир.

Вечерта на 4 август бе последният ден, в който успяхме да поговорим по-дълго със семействата си. „Не знаем кога ще можем пак да говорим с теб… и дали изобщо някога ще можем“, предупредиха те. След това – оглушително мълчание. Многократните ни позвънявания са посрещани с един и същ автоматичен отговор: „Този номер в момента е изключен“. Тридесетсекундните обаждания, които са позволени от полицейските участъци в Кашмир, се следят. Семействата трябва да чакат с часове на опашка, докато стигнат до телефон. Нивото на унижение и стремежът към пълен контрол – с кого могат да комуникират хората, какво могат да кажат – са безпрецедентни, дори за хора, които са свикнали да живеят под окупация. „Кашмир вече е невидим дори вътре в Кашмир“, отбелязва един местен журналист.

От сутринта на 5 август е в сила стриктен полицейски час. Според малкото съобщения, които успяват да се промъкнат извън долината, на жителите не се позволява да се придвижват свободно извън домовете си. На повечето места са забранени празничните мюсюлмански молитви; властите решават кои джамии могат да се отворят. Съобщава се за масови арести, като сред задържаните има политици (както искащи независимост, така и подкрепящи Индия), академици, юристи, правозащитници. Всички средства за комуникация са прекъснати, включително телефонните линии и интернет. Очевидната цел на тази стратегия е да се отнеме способността на хората в Кашмир да се организират и да отговорят на агресията на индийската държава, както и да се подсигури, че те ще останат невидими и няма да могат да разкажат историите си на света.

Захвърлянето на член 370

Когато в дните преди да се спусне обсадата в Кашмир бяха вкарани допълнителни войски, сред местните започнаха да циркулират слухове, че се готви нещо голямо. Слуховете се превърнаха в реалност на 5 август, когато индийската държава, предвождана от десния хинду националист Нарендра Моди, отмени разпоредбата в конституцията на страната (Член 370), която дава на Кашмир „специален статут“ и гарантира само на постоянните местни жители права за придобиване на собственост и развиване на бизнес.

Индийската десница отдавна разглежда мюсюлманското мнозинство в Кашмир като трън в опитите им за създаване на Хинду Раштра (хиндуистка политическа нация). Отмяната на член 370 ги приближава до реализиране на техния политически проект и праща послание към хората в Кашмир – стремете се към азаади (свобода) на свой собствен риск.

Да се гледа на това само като на атака от страна на десницата означава да се забрави, че още от създаването си през 1947 г. индийската държава се поддържа чрез пренебрегване и отнемане на правата, свободите и собствеността на кашмирците. В продължение на седем десетилетия, независимо коя партия е на власт в Ню Делхи, индийските правителства подкопаваха разпоредбите на член 370 по всеки възможен начин: фалшифициране на избори, хвърляне в затвора на лидери на движението за свобода, забраняване на религиозни и политически организации, манипулиране на закони, инсталиране на марионетни режими, и брутални репресии срещу населението.

Тези репресии се засилиха след като в Кашмир се появи въоръжено движение за самоопределение в края на 80-те. Оттогава са убити над седемдесет хиляди души; над осем хиляди са „изчезнати“, близо шест хиляди необозначени или масови гробове са открити след 2008 г.; изтезания и изнасилвания се използват като оръжие; на индийските войници се гарантира пълна безнаказаност за извършените зверства. Всичко това се случва въпреки резолюциите на ООН и скорошния доклад на организацията, потвърждаващ правото на самоопределение на Кашмир.

Захвърлянето на член 370 бележи нова глава в тази история на насилието. Без този член в Конституцията, единственото, което остава да свързва Кашмир с Индия, са нейните империалистически стремежи и колонизаторски планове. Жителите на Кашмир се опасяват, че след като земята в региона стане достъпна за закупуване от всеки в Индия, няма да мине дълго време преди бъдат прогонени от домовете си. Тези страхове не са без основание. Правителството на Моди вече обяви инвеститорска конференция и проекти за развитие, с ясна цел за налагане на по-здрав контрол върху размирната територия и хората в нея. Натискът за интегриране на Кашмир в „мейнстрийма“ е на цената на задушаване на кашмирците и пренебрегване на техните желания и стремежи.

Култивиране на нова политическа класа в Кашмир

През изминалите десетилетия про-индийските политици в Кашмир лоялно изпълняваха волята на индийската държава. Смъртта на член 370 демонстрира колко всъщност са заменяеми те за държавната машина, която са обслужвали. Бивши министри от местното правителство биват арестувани. И това са отдадените клиенти на режима – само си представете тегобите за обикновените хора. Законът за обществената безопасност, известен като „законът за беззаконието“, се използва за задържане на млади кашмирци до две години без процес.

Изхвърлянето на проиндийския политически елит сигнализира за намерението на индийската държава да култивира нова фаланга от сътрудничещи политици. Това е свързано с многократните заявления на властите, че заздравяват „масовата демокрация“ и улесняват „развитието“ в Кашмир. Изглежда плановете са да бъдат използвани местните органи за самоуправление – панчаятите. В интервю от 14 август Моди казва, че панчаятите в Кашмир „отново излизат на преден план в развитието и овластяването на хората“, и твърди, че скорошните избори за панчаяти са осигурили огромен популярен мандат „без да се пролее капка кръв“.

Твърденията на Моди обаче не са подкрепени от фактите. Отчетената за целия щат Джаму и Кашмир избирателна активност от 74% скрива реалността, че избори не са били проведени в голяма част от халките (група села, сформиращи отделни квартали). От 2135 халки в Кашмир, в 1407 не се е провело гласуване. В два от южните окръзи на Кашмир също изобщо не са се провели избори. Дали отчетената активност е висока или ниска, това означава твърде малко за Кашмир. Изборите там не функционират като инструмент за самоопределение, а като военни учения. Те само спомагат за задълбочаване на кризата, като превръщат в подигравка копнежите на кашмирците за свобода, права и справедливост.

Подпалки в огъня на съпротивата

Предвид оскъдните новини, идващи от Кашмир, не е ясно точно как хората реагират на натиска. Знае се, че има съпротива – в международните медии се появяват съобщения за протести (повечето от които индийското правителство етикетира като „фалшиви новини“). Индийската държава се опитва да подмени самата същина на Кашмир, и би било наивно да се очаква от хората просто да търпят. Бодливата тел и хилядите въоръжени индийски войници, обсипали пейзажа в Кашмир не могат да задушат възможността масовия гняв да избухне като вулкан.

Индийската държава никога не я е било грижа за живота на кашмирците, така че има страхове за безразборно насилие. Група от индийски граждански активисти публикуваха доклад за фактите, които са успели да установят за първата седмица на бруталната военна обсада: обичайно за индийските сили за сигурност се използват пушки със сачми, за които се знае, че ослепяват и убиват; има  произволни задържания, включително на деца; съобщава се за случаи на сексуално насилие при щурмовете.

Индийските медии като цяло винаги са се държали като съучастник на държавата в репресирането на Кашмир. При сегашната операция някои журналисти обикалят заедно с военните улиците на Шринагар, най-големият град в Кашмир, и настояват пред публиката си, че всичко е нормално. Макар заради случващото се международните медии да осигуряват известна видимост за Кашмир в последно време, те се фокусират върху по-тесни човешки истории и комуникационното затъмнение, и не обръщат достатъчно внимание на по-широкия политически контекст и военната окупация. Но текущите репресии в Кашмир не са изолиран случай на нарушение на човешките права – те са израз на една историческа неправда срещу хора, които имат собствена национална идентичност.

Международната общност също не е невинна. Моди и Индийската държава са способни така нагло да нарушават правата на кашмирците отчасти защото големите държави и международни организации считат за достатъчно да пускат кухи изявления, вместо да предприемат действия.

В момента виждаме директно вероятността от етническо прочистване. Под въпрос е не само свободата, но и самото съществуване на отдавна потискани хора.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар