В категории:Свят

Основният проблем между Индия и Китай е икономически

Парадоксално, глобализацията на търговията премахва една от спирачките пред военни конфликти между съседи 

Дейвид Фиклинг, Bloomberg

Какво е по-лошо от две държави с огромно население и ядрени оръжия, които избиват взаимно войниците си? Две държави с огромно население и ядрени оръжия, които оставят дългосрочните си отношения да загинат.

Боевете на китайско-индийската граница, довели до смъртта на десетки войници и от двете страни, не идват от нищото. Връзките между двете страни, които и без това не са особено стабилни, във все по-голяма степен стават жертва на начина, по който Ню Делхи бива вкарван в цялостното съперничество между Пекин и Вашингтон. Потенциалните щети за търговията и инвестициите от влошаващите се отношения може да водят до много допълнителни проблеми през идните десетилетия.

„Индия трябва да преразгледа и намали сегашната си икономическа зависимост от Китай“, призова индийският дипломат от кариерата Гопаласвами Партасарати в статия за Hindu BusinessLine. Подобни  призиви са като почукване по отворена врата, тъй като двустранните отношения вече изглеждат достатъчно разклатени. Както отбелязват някои анализатори, икономическият национализъм е във възход в Индия, от което Китай се очертава като най-очевидния губещ.

През миналата година САЩ изпревариха Китай като най-голям външнотърговски партньор на Индия. Възможно е това да се окаже също толкова важно, колкото когато САЩ измести Япония като водещ търговски партньор на Китай през 2004 г. През април Ню Делхи затегна правилата за външни инвестиции – ход, който се счита за насочен най-вече към Пекин. според съобщения във финансови медии се обмисля и ограничаване на китайските инвестиции в акции на индийски компании. През ноември Индия реши да се оттегли от Всестранното регионално икономическо партньорство – търговски блок, който ще обвърже по-силно Китай с други големи азиатски икономики.

Макар общата стойност на индийския износ да е нараснала с почти 50% между 2010 и 2019 г., стойността на експорта към Китай се е свила с 14% през този период, задълбочавайки драстичният търговски дефицит на страната, който подклажда икономическия национализъм.

Всичко това е притеснително, тъй като търговските отношения имат важна роля за ограничаването на конфликтите. Непосредствените икономически загуби, които ще последват война с голям търговски партньор са един от факторите, които могат да предотвратят прерастването на граничните сблъсъци в мащабни битки.

Публикувано през 2008 г. изследване на икономисти от Сорбоната върху конфликтите от края на 20 век показва, че макар двустранната търговия да не предотвратява автоматично войните, съществува по-голям риск от конфликт, когато когато страните са по-малко икономически зависими една от друга – каквото изглежда се случва с Китай и Индия. Парадоксално, това означава, че глобализацията може да направи нещата по-лоши в това отношение: Държави, които се интегрират по-силно в глобалната икономика, са способни да способни в по-голяма степен да издържат загуби от търговията с един съсед-съперник.

Това е очевидно и в другите най-притеснителни конфликтни точки в Азия. Търговията между Северна и Южна Корея е близка до нулата, така че не е особено изненадващо, че демилитаризираната зона помежду им отново заплашва да се превърне в арена на война.

Още по-показателни са най-трудните съседски отношения на Индия – с Пакистан. При обявяването на независимостта в края на 40-те години, към Индия е насочена близо една четвърт от износа на Пакистан, който на свой ред купува половината си внос от Индия. Двустранната търговия обаче бързо започва да се стопява през 50-те, а войната през 1965 г. слага край на всякакъв търговски обмен за близо десетилетие. Отношенията никога не се възстановяват след това. Едва 1.8% от пакистанския износ е бил насочен към източната му съседка през 2018 г. Индия има по-активна търговия с Нигерия, Белгия и Мексико, отколкото с държавата, с която споделя 3300 км граница.

За съперничеството между Китай и Индия няма някаква всеобхватна причина. Всяка от двете има своя отчетлива регионална сфера на влияние, както и исторически традиции да не се намесват директно в глобалните стратегически битки. Степента, в която в последно време Индия бива привличана в орбитата на Вашингтон по много начини е свързана с притесненията на Ню Делхи от възхода на този по-агресивен Китай.

По-добра политика за Пекин би била да се съобрази с това, че проектите от стратегията  „Един пояс, един път“ в Пакистан, Шри Ланка, Бангладеш и Мианмар карат Индия да се чувства обградена – подобно на разширяването на НАТО в Източна Европа, което подхранва трайна враждебност в Русия.

Да не говорим, че големите инфраструктурни инвестиции на Китай в региона не се представят особено добре – поради което много от по-малките държави в субконтинента се оказват затънали в дългове, а в много случаи – и в силно замърсяване. От финансова гледна точка Индия би била по-печеливша дестинация за китайския капитал.

Китай може да спечели много от развитието на съседна Индия, точно както по-богатите страни печелят от собственото си увеличаване на богатството. Така че в крайна сметка за Пекин би било по-добре да отвори пазара си за ключови индийски износи като ИТ услуги. Улесняване на процеса за одобряване на произвеждани в Индия генерични лекарства пък може да спомогне за намаляване на прекомерно високите цени на лекарствата в Китай. През миналата година Пекин направи законови промени в тази насока, но не е ясно дали ще са достатъчни – и без това незначителният внос на индийски фармацевтични продукти в Китай е спаднал още повече през 2019 г.

Индия от своя страна би имала поза да не прилага твърде стриктно ограниченията за китайски инвестиции. Макар да има оправдани притеснения за участието на китайски държавни компании в изграждането на ключова инфраструктура, разрастващата се електронна търговия в Индия може да е облагодетелствана от инвестиции на компании като Alibaba Group и Tencent. Това е особено вярно предвид ефектите на Covid-19 върху търговията и инвестициите.

На фона на развихрилият се национализъм, подклаждан от военните сблъсъци,  момента няма много сигнали, че здравомислието ще надделее. Предишните конфронтации в Хималаите през 2017 г. обаче не доведоха до прекратяване на активните дипломатически контакти между двете страни. С цел да деескалират сегашния конфликт, Индия и Китай биха могли да задълбочат икономическите си и социалните си връзки – в противен случай следващата битка може да е по-сериозна.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар