Министерството на околната среда и водите е атакувало на по-горна инстанцията решението на тричленен състав на Върховния административен съд, с което за втори път беше постановено, че Нено Димов и екипът му не могат да променят Плана за управление на Пирин, без да го подложат на екологична оценка.
На 27 март министърът на околната среда и водите Нено Димов е обжалвал решението на Върховния административен съд от 8 март 2019 г., с което се постановява, че планът за управление на Национален парк „Пирин“ трябва да бъде подложен на екологична оценка. Министерството настоява оценка да не се прави, въпреки че ВАС за втори път решава, че такава е необходима. Тя трябва да покаже доколко планът е годен да допринася за основната функция на парка – устойчиво опазване на горите, водните ресурси и защитените видове в Пирин, съобщиха от коалицията „За да остане природа в България“.
Еколозите коментират, че „въпреки аргументацията на съда, който посочва, че в случая екологичната оценка е задължителна и че прескачането ѝ означава нарушение на българските закони и европейските директиви, екоминистерството упорства в опита си да наложи кух план за управление на парка, който ще се превърне в отворена врата за сечи и строежи на парче в обекта на природното наследство на ЮНЕСКО“.
Съдебното решение от 8 март за пореден път потвърждава тезата на природозащитниците, че в МОСВ съществува фундаментален проблем с разбирането и прилагането им. Тричленният състав на ВАС постановява, че Планът попада в хипотезите на чл. 85, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, в които екологичната оценка е задължителна, тъй като очертава рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2. Нарушен е и чл. 3, пар. 2а от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда.
Съдът е решил въпроса за нуждата от екологична оценка в светлината и на посочената от тях в делото практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Това означава, че натискът на МОСВ може да доведе до отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса дали подобен план следва да се подлага на задължителна екологична оценка – питане, което самите природозащитници искаха да се направи в хода на делата.
С отказа да се съобрази със съдебното решение, МОСВ се поставя в противоречивата позиция на противник на опазването на природния ресурс на България – една от малкото дадености, с които страната ни е конкурентна в ЕС. България спешно се нуждае от компетентен и амбициозен лидер за опазване на ресурси, които вече са твърде дефицитни. Сегашният министър на околната следа Нено Димов очевидно не е способен да бъде този лидер. От това страната ни бързо трупа големи икономически и имиджови загуби, пишат още от „За да остане природа в България“.
В края на декември 2017-та година, когато започна сагата, предизвикала дълги протести, Димов заяви пред bTV, че „промяната в плана за управление на Пирин няма нужда от екологична оценка, защото в него няма конкретика, а само промяна в режимите“.
Въпреки съдебните решения – както за актуализацията на стария план, така и за приемането на нов план, които остро противоречат на неговите думи и действия, засега Димов не само не намира морални причини да подаде своята оставка, която многократно беше поискана от природозащитниците, но и не спира да се бори в съда.
Доводите на съда
Доводите за решението на съда от 7 март бяха публикувани седмица по-късно на страницата на ВАС. В този период бившият председател на Института за дясна политика и министър от квотата на „Обединени патриоти“ в кабинета единствено коментира, ще юристите ще се запознаят с мотивите, преди да решат дали да обжалват, което впоследствие наистина се е случило.
Според съда в състав Любомир Гайдов, Румяна Папазова и Николай Гунчев:
„Съдът на ЕС вече е постановил, че понятието „планове и програми“ се отнася до всеки акт, който, като определя правила и процедури за контрол, приложими за съответния сектор, установява съществена съвкупност от критерии и подробни правила за разрешаването и прилагането на един или повече проекти, които могат да имат значително отражение върху околната среда (решение от 27 октомври 2016 г., D’Oultremont и др., C-290/15, EU:C:2016:816, т. 49 и цитираната съдебна практика). Екологичната оценка следва да се извърши на възможно най-ранен етап, така че резултатите от нея да могат да окажат влияние и върху всички евентуални решения.
Именно на този етап могат да се анализират различните алтернативи и да се извърши стратегически избор. Проектът на актуализация на Плана за управление (ПУ) на Национален парк (НП) „Пирин“ определено засяга областите туризъм, горско стопанство, селско стопанство, управление на водните ресурси, земеползване и очертава рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения №1 и №2 към Директивата за Оценка на въздействието върху околната среда
В обстоятелствената част на оспореното решение е направен извод, че актуализираният ПУ е допустим и че няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху изброените природни местообитания в защитените зони (да доведе до унищожаване/увреждане, фрагментация или трансформация в значителна степен на природни местообитания и местообитания на видове, вкл. птици). Това заключение на административния орган, както и изводът, че изключенията от забраните в зоните за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерните и речните екосистеми нямат потенциал за значително въздействие върху околната среда, е декларативно и лишено от действителни мотиви“.
About The Author
