Какво виждаме на покрива на тризонета на „Антикорупционер № 1“ Пламен Георгиев в столичния квартал „Гео Милев“?
а) Зимник за бурканите и киселото зеле
б) Хамбар
в) Обор
г) Пивница
д) Чифлик
е) Чалготека
ж) Астрономическа обсерватория
з) Това не е истина! Сигурно е мираж…
Ако гледката предизвиква у вас някое от тези или подобни предположения, със сигурност грешите!
Терасата на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), за която той твърди, че всъщност представлява обща част от жилищна сграда, е снабдена с частна сауна за шестима души, съобщава „Свободна Европа“, позовавайки се на ново разследване на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“.
На терасата са разположени още зимна градина, алпинеуми, душ и барбекю, до които има достъп единствено през жилището на Пламен Георгиев, информира изданието.
Истинско чудо е как подобен архитектурен шедьовър, зад който надничат прозорци и балкони на обикновени жилищни блокове, може да бъде узаконен, както по технически, така и по градоустройствени критерии? И по какво това чудо на инженерната мисъл се различава от постройките на ромски барони, които строят замъци, редом до курници в махалите?
Но въпросът далеч не се изчерпва с това. Оказва се, че е налице разминаване между декларираната от шефа на КПКОНПИ цена на имота и тази, посочена в официалната обява за продажбата му, публикувана през 2016 г. преди сделката на Георгиев, която неправителствената организация прилага.
Според обявата, става въпрос за луксозно обзаведен тризонет (апартамент на три нива) с две тераси като към 2016 г. жилището се продава за 265 000 евро, докато бившият прокурор твърди, че го е закупил през следващата година срещу значително по-малка сума – 150 000 евро.
От „Антикорупционен фонд“ прилагат и плановете за тризонета, от които личи, че „забравената“ за деклариране тераса на второ ниво не прилича на обща собственост, а е изцяло свързана с първото ниво на апартамента.
Терасата, която не е тераса
Първоначалното обяснение на Георгиев беше, че става въпрос за обща част на кооперацията, в която се намира апартамента му. Именно отсъствието на въпросната тераса от имотните му декларации бе основната причина данните в тях да се разминат с четвърт милион лева с цените на имотите му, посочени в Имотния регистър, за което съобщи сайтът „Биволъ“.
Според позицията на шефа на КПКОНПИ, стойността на терасата-покрив е 197 449,70 лв., но той не бил длъжен да я декларира. „Въпросната тераса обаче не е част от жилището, а представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността, поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици. Константна е практиката на Върховния касационен съд, че покривът на сградата, включително и когато може да се ползва като терасата на едно от жилищата, се включва в общите части на сградата, при което наличието на достъп до него само от един от обектите не променя тази му характеристика“, твърди Георгиев, на когото предстои да води пълна проверка за евтините имоти, продадени от компанията „Артекс“ на видни фигури от властта.
Останалите около 50 000 лв. в общото разминаване в декларациите на Георгиев той обясни със сбъркана данъчна оценка на свое жилище, закупено през 2012 г. Според нова оценка, която той бе извадил в деня на оповестяване на позицията си – 28 март, стойността на това жилище се равнява на левовата равностойност на 106 000 евро, т.е. 207 317,98 лв., а не каквато е данъчната оценка, записана в Имотния регистър – 264 310,30 лв, припомня „Свободна Европа“.
На 1 април, но съвсем не като първоаприлска шега, случаят получи и ново развитие. Разследване на bTV показа, че Пламен Георгиев е ипотекирал в банка въпросната тераса, която иначе твърди, че не притежава и не е декларирал, тъй като е обща част.
Хронологията
Нередностите около имотите на Георгиев лъснаха дни след избухването на скандала около Цветан Цветанов, Цецка Цачева и други фигури в ГЕРБ.
На 26 март „Биволь“ писа, че шефът на КПКОНПИ не е декларирал близо четвърт милион лева за платени от него имоти. На 28 март „Свободна Европа“ публикува материала „Кой ще ни пази от пазачите“, посветен на човека, от когото законът изисква да разследва Цветан Цветанов, Цецка Цачева и други фигури от властта за имотното им състояние и продадените им от фирма „Артекс“ евтини имоти.
Тогава стана ясно, че Пламен Георгиев е придобил два апартамента и няколко паркоместа откакто е на публична длъжност, а всички имоти са купени на цени, които са значително по-ниски от данъчните им оценки. Освен това той е допуснал значителни разминавания между декларираното в имотните си декларации и нотариалните актове. Проверките на подобни несъответствия са задължение именно на институцията, оглавявана от самия Георгиев, който бе избран на поста с решение на парламента по предложение на Цветан Цветанов.
Към битовите придобивки, с които се ползва стопанинът на тризонета с кичозната тераса в кв. „Гео Милев“, ще добавим и още един дребен щрих, за който „Барикада“ писа още в края на миналата година. За да може блюстителят на закона да влиза спокойно в гаража си, около 40 метра от улицата пред него са забранени за паркиране. За целта е достатъчно и много по-малко ограничение, но за пълния комфорт на Георгиев изглежда се е погрижила и дори престарала общинската власт в столичния район „Слатина“. Сред съкварталци на шефа на КПКОНПИ забраната за паркиране е известна като „частният знак“, чието поставяне, по техни думи, е съвпаднало с нанасянето в сградата на видния им съсед.
Както казват в такива случаи братята сърби: Ово йе стандарт!
