Изглежда всички се забавляват със ставащото във Великобритания. Това е такъв хаос, че ако някой от долната камара на парламента пробута законово изменение, с което се потвърждава, че след Брекзит страната ще се превърне в село в Лапландия, тя лесно може да бъде приета по невнимание – и ще сме се ангажирали да заменим жп линиите с елени.
Всяка вечер новините на Острова звучат като коментар за мач по американски футбол: “Преобръщане с 302 срещу 258 точки за измененото изменение, което получава 85% от ERG по пътя към удължаване на Член 50. Това е страхотно блокиране, как смяташ че ще се развие играта, Джед?”
Напълно е възможно Тереза Мей вече да е подала оставка, но никой да не е успял да я чуе заради прегракването ѝ. Така може да се окажем в конституционна криза, докато четящите по устни спорят дали тя все още е премиер, а пък министър Майкъл Гоув се опитва да убеди всички, че кашлицата на Мей всъщност е морзов код, с който казва “правете каквото поиска Майкъл”.
Във Великобритания вече сме напълно свикнали с безнадеждността. Ако телевизията пусне живо предаване от парламента, при което всички депутати са голи и се състезават с канута в яйчен крем, повечето хора ще изохкат “Ооо, стига с тоя Брекзит”, и ще сменят канала, за да гледат кърлинг по Евроспорт.
Трябва да се въведе правило на всеки кръгъл час BBC да припомня на консерватора Лиъм Фокс прогнозите му, че Брекзит ще е “най-лесната сделка в историята”. Ако той ръководеше експедицията на капитан Скот до Южния полюс, щеше да каже на екипажа си преди тръгването: “Там ще е бая топло, така че всеки да си вземе доста слънцезащитни кремове и шезлонг”.
Всеки детайл от тази сделка сякаш има за цел да накара Великобритания да изглежда величаво глупава. След като настояваше, че от ЕС не биха се съгласили да изменят сделката, Мей наскоро спешно отиде в Страсбург, за да провери дали наистина е така, след което започна да настоява, че е грешала цяла година и те всъщност вече са приели изменения в сделката.
Изглежда че отгоре на всичко тя ще се опита да прокара за трети път сделката си, която вече бе отхвърлена два пъти с исторически резултати. Тя обаче трябва да го направи, защото иначе има шанс да се стигне до втори референдум – което би било неморално, защото човек не може да очаква да получи ново гласуване, ако е изгубил първото.
През цялото време образи като консерватора Дейвид Дейвис ни обясняваха, че ЕС ще отстъпи, защото те се нуждаят от нас повече, отколкото ние се нуждаем от тях. Ако не купуваме европейските праскови, цялата им икономика ще се срине. Странно, но работата не се оказа точно такава; Европа си кара нормално и ни наблюдава с интерес – по същия начин, по който зрителите на BBC4 гледат документален филм за село в Уилтшир, чиито жители веднъж годишно закачат таралежи на гениталиите си.
В радиата звънят хора, които с ръмжащ тон обясняват “оцеляхме от блицкрига, ще оцелеем и от това”. Така си е. Не е точна аналогия, защото не сме гласували за блицкрига в референдум, в който са ни уверявали, че ще има много повече пари за здравеопазване, ако Луфтвафе разруши четири къщи от другата страна на улицата, нито пък е имало политици, които да се провикват, че 17.4 млн. души са гласували да подпалим Ковънтри и да живеем три години скрити в мазетата си. Но техните аргументи са убедителни.
Едно от последните неща, възмутили звънящите по телефона слушатели, са твърденията на консерваторката Естер МакВей, че ЕС настоява всички членки да приемат еврото след 2020 г., макар никой да не искал подобно нещо от Великобритания, която все още е членка на съюза. Със същия успех следващата седмица тя би могла да обяви: “От 2023 г. всеки мъж от страна членка на ЕС ще трябва да вкарва члена си в стъкленица с червени мравки по три минути седмично. След това Далеките ще се се присъединят към ЕС и ще получат свобода да подриват заплатите в индустрията за разрушаване на сгради. За да са щастливи поляците, всички думи вече ще трябва да включват “шч”. През 2024 г. ЕС ще нареди всичките си членки да се присъединят към новата Ледена епоха в съответствие с доклад, озаглавен “Великобришчтания шче бъде покришчта с лед и мамушчти”
В момента всеки опит да се разреши главоблъсканицата с Брекзит включва усилия този тип хора да бъдат успокоени. Това е техният звезден момент и тяхната любима тема, но същевременно не могат да мобилизират никого. Няма големи митинги и демонстрации, само някакви разпенени хора, звънящи по студиата. Съмнително е, че те представляват който и да е под 40 годишна възраст, колкото и някои брекзит-политици да се правят на отворени.
Ако имахме лидер, който е готов да ги игнорира, вероятно можеше да намерим компромис. Което би било истинска катастрофа, защото това ежедневно развлекателно шоу е далеч по-забавно от възможността да имаме сигурни доставки на лекарства и храна.
