Вместо кротко да чакат подаръци и рози, жени ще шестват в много световни градове на 8 март, за да демонстрират несъгласието си с неравенствата, с които ежедневно се сблъскват. В тези потиснически отношения се включват работодатели, семейни партньори, роднини, държава.
Приемам днешното шествие за правата на жените и като своя лична кауза, понеже в последните 2 години по най-бруталния начин осъзнах защо, когато си жена, антисоциалните действия на държавната система и работодателския стремеж към печалба те удрят най-болезнено. Най-драстично за мен тази ситуация се открои, когато станах майка. Тогава видях как работодател, решил да ме осигурява на по-ниска заплата, за да спестява от моите осигуровки, всъщност краде от обезщетенията ми за майчинство. Тогава осъзнах, че излизането в майчинство откъм социална сигурност никак не е съпътствано с радостни чувства. Напротив, човек едва ли не „сам си е виновен“, че е взел съдбовното решение.
Шествие за правата на жените на 8 март – Международния ден на жената – пред Министерския съвет в София. Организатор на събитието е Български фонд за жените, а своята подкрепа декларират още Фондация „Пулс“, Фондация „Single Step“, Асамблея „Земята и хората“, Грийнпийс България, „За земята“, Фондация „Асоциация Анимус“, колективът „ЛевФем“ и други. Покана за участие и изявление на техен представител са получили и протестиращите медицински сестри.
По-късно – вече след първоначалния удар от обичайните за България работодателски практики, срещнах много жени, които станали майки наскоро, са загубили работата си. И докато прекарват месеците в майчинство, живеят под допълнителен стрес дали и как ще си намерят работа, излизайки отново на очакващият ги (или не?) пазар на труда.
Ниските майчински през втората година (380 лв.) реално притискат жените да се връщат по-бързо на работа, дори те да искат да гледат детето си две години. Това връщане е съпътствано от страхове и заплахи дали всичко ще е както преди и дали работодателят не си е намерил някой, който е без деца и е готов да бъде експлоатиран повече. И докато тези тревоги заобикалят майката в нейното ежедневие с дете, 380 лв. доход, финансова зависимост, домакинство и т.н., върху гърба ѝ се стоварва и класацията в системата за ясли и детски градини на Столична община, в която преди нейното има още 200 чакащи за място деца. Така се оказваме в омагьосан кръг: освен, че именно върху жените е стоварена отговорността за ниската раждаемост, те също така са виновни, че не работят колкото се очаква от тях, а ако решат да раждат, са виновни, че са избрали това. Социалните условия ги мачкат още на първата година от раждането.
Привидно изглежда, че всеки сам си е виновен и това са проблеми от лично естество. Поставяйки жените в тази им роля, държавата не обсъжда възможностите за споделено отглеждане на дете между майката и бащата, като с това се засилва и мощният консерватизъм, подклаждан и от крайно десни партии за традиционното семейство и потиснатата роля на жената в него.
Не са рядкост случаите с жените, които още по време на бременността биват притискани от работодателите си да напуснат, защото няма да вършат работа в следващите година-две, а след това ще излизат често в болнични. Напоследък бизнесът все повече възразява срещу това да се ползва натрупаният платен отпуск по време на майчинство, понеже едва ли не „жената не си го е заслужила, защото не е работила“. Оказва се, че жените трябва да изпълняват раболепно „природния“ си дълг, да функционират като инструмент за възпроизводство, докато успоредно с това трудът им струва по-евтино, а независимостта на собствените им тела не им принадлежи.
Вече имаме добра дистанция от годините на женски борби преди стотина години за равноправие в гласуването, в следването в университети, но – както личи, в никакъв случай не сме постигнали мечтаното си равноправие в икономическата система и жените все още: 1) получават по-малко; 2) трябва да се реализират като майки; 3) като професионалистки; 4) заемат нископлатени длъжности; 5) е редно да се съобразяват с овластени мъже; 6) изпълняват ролята на домашни безплатни прислужници.
8 март е възникнал като и остава ден за борба. 8 март е ден на стачкуващата жена. Ден за солидарност с всички жени по света, изправени пред расова и социална дискриминация и държани в подчинена позиция.
Фактът, че всяка трета жена по света е жертва на физическо, сексуално и психическо насилие, обяснява каква е позицията на жената в съвременните икономически отношения и нейното обидно, унизително и неравнопоставено положение. Насилието над жените е свързано основно с тяхната финансова, физическа и социална зависимост. От ден на ден все по-плътна става и изповядваната от все повече европейски правителства консервативна идеологическа линия с нейното псевдоморализаторство, която разглежда жените главно като същества за отглеждане и грижи за децата, заключвайки ги в още повече невъзможности.
Ето част от исканията, заради които ще излезем на шествие днес:
* Категоричен ангажимент от страна на правителство и отговорни институции за предприемане на всеобхватни мерки за борба с насилието над жени и домашното насилие, включващи, но и не само, инкриминиране на всички форми на насилие, основано на пола; провеждане на проучвания и събиране на официална статистика за причините и размера на насилието над жени в България; създаване на единна база данни в МВР за случаите на домашно насилие; въвеждане на задължителни обучения за полицаи, съдии, прокурори, психолози, лекари и на всички, работещи с жертви и извършители на насилие, основано на пола и домашно насилие; разкриване на нови кризисни центрове за настаняване на пострадали от домашно насилие (поне по 1 кризисен център във всяка област в страната).
* Признаване на домакинския труд именно като труд.
* Гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване и безплатни училища, общински ясли, детски градини и детски кухни във всички населени места и подкрепа за всички семейства в България, включително на самотните родители, мнозинството от които са жени.
* Предоставяне на достъпни услуги за гледане на възрастни хора, което включва и домове за възрастни хора. Именно жената най-често поема грижата и за възрастните хора, а това води до допълнителното ѝ натоварване.
* Държавен ангажимент по предоставянето на адекватни социални грижи и помощи за хората с увреждания. По този начин непосилната тежест за грижата, която в момента се стоварва предимно върху плещите на техните майки, ще бъде разтоварена. Тези жени заслужават да имат възможност за собствен пълноценен живот, наравно с този на техните деца.
* Необходим е спешен ангажимент от страна на управляващите за предприемане на превантивни мерки за предотвратяване на ранни бракове и ранни бременности, включително подходящо образование от най-ранна възраст, както и провеждане на информационни кампании по темата на национално ниво.
* Стоп на политическото демонизиране на ромската общност, обричащо я на социално-икономическо изключване, и в частност прекратяване на расистките спекулации с “многодетната и безотговорна млада ромка”, с което се опитват да ни убедят, че е справедливо социалното подпомагане и социалните помощи да бъдат съкращавани, настройвайки ни едни срещу други.
* Борба с и прекратяване на практиката за ранното насилствено встъпване в брак. Разпознаване на правата на семействата, които не са встъпили в граждански брак и признаване на съвместното съжителство.
* Увеличаване на социалното подпомагане, касаещо родителството и отглеждането на деца. По-голям ангажимент от страна на държавата спрямо предоставяните публични услуги.
8 март не е ден за рози, а за бодли!
