В категории:Здравеопазване / Общество

Над половината българи не посещават личния си лекар

Само 15.4% от хората у нас са заявили, че здравните разходи не представляват финансова тежест за тях

Дори българите, които плащат редовно вноските си, не винаги могат да се възползват пълноценно от здравната система, защото не могат да си позволят доплащане.

През 2017 г. мнозинството от българите не са се възползвали от здравната система, тъй като не са посетили нито веднъж личния си лекар дори и за задължителния профилактичен преглед. За неявяването на такъв дори е предвидена глоба от 50 до 100 лева (до 200 лв. при повторно пропускане) и едномесечно прекъсване на здравноосигурителните права, но досега никоя от тези мерки не е била прилагана спрямо пациенти.

Посещаемостта на личните лекари е индикатор и за достъпността на здравната система като цяло, тъй като техните кабинети са единствените входове към нея, ако не броим спешните центрове. Това е причината на много места в страната тези специалисти да са недостатъчни или претоварени, а прегледите при тях да стават след часове редене на опашка.

Делът от 52.4% от населението, които не са посетили общопрактикуващ лекар е вторият най-висок в ЕС след този в Гърция (60.5%), като е далеч от средното за ЕС ниво от 23.5%. Най-добре представящите се здравни системи в това отношение в Източна Европа са чешката (14%) и словашката (18%).

Румъния и България оглавяват класация по дял от населението, което не е посетило зъболекар през 2017 г., с около 80%. Ежегодните прегледи при зъболекар не са задължителни, но би било доста невероятно, ако се окаже, че у нас само 1 от 5 души има нужда от такава грижа при средно 55% за ЕС. Отново Словакия и Чехия, заедно с Холандия и Германия, са с най-добрите показатели с над 80% посещаемост.

България е страната с най-голям дял на доплащанията от джоба на пациента, които съставят 48% от всички разходи за здраве през 2016 г. При това положение не е изненада, че през 2017 г. едва 15.4% от българите са заявили, че здравните разходи не представляват финансова тежест за тях при средно равнище за ЕС от 55%. Отново източноевропейски страни – Словения и Естония, са сред най-добре представящите се по този показател, заедно с тези от Скандинавието, с над 80% от населението, заявяващо, че разходите за здраве не са проблем.

Това показва, че достъпът до здравеопазване не е задължително обвързван с богатството на дадена страна, а зависи в по-голяма степен от организацията на здравната система и начините на финансирането ѝ. Когато тя разчита на доплащания от пациентите, дори онези, които редовно плащат осигуровките си, може да се окажат в затруднение да се възползват от правото си на качествено здравеопазване. Затова за 96.4% от бедните в България здравните разходи представляват висока или умерена тежест, като само Италия е с по-лоши показатели (98%).

Приблизително същата е ситуацията с достъпността на денталната помощ и лекарствата, от които без притеснения за разходите у нас се възползват едва 12.3%.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар