В категории:Латинска Америка / Свят

Демонстранти в Хаити искат помощ от Москва, Пекин и Каракас

Защо в Порт-о-Пренс изгориха американското знаме и размахаха руското? Каква е „венесуелската връзка” с бунтовете?

Демонстрант в Порт-о-Пренс показва пред камерите принтирано изображение на руския национален флаг. Снимка: Resumen Latinoamericano
Демонстрант в Порт-о-Пренс показва пред камерите принтирано изображение на руския национален флаг. Снимка: Resumen Latinoamericano

Бурните протести срещу корупцията в управленската върхушка, които от 7 февруари насам кипят в най-бедната страна на Западното полукълбо – Хаити, намалиха малко градуса си тази седмица, след като в края на миналата премиерът Жан-Анри Сеан обяви редица мерки, целящи да уталожат недоволството.

Но очевидно те се оказаха недостатъчни, защото адвокатът Мишел Андре, един от водачите на опозиционния блок Народно-демократичен сектор, предупреди на пресконференция в столицата Порт-о-Пренс, че от петък, 22 февруари, антиправителствените демонстрации започват с нова сила из цялата страна. Целта е отстраняването от властта на смятания за корумпиран президент Жовенел Мойс. „Обещанията на правителството са само политически маневри и те никога няма да бъдат изпълнени”, отсече Андре Мишел.

На 17 февруари министър-председателят Сеан се опита да уталожи страстите, като обяви, че намалява собствената си заплата с 30 процента, призовавайки президента и депутатите в парламента да последват примера. Освен това бяха отменени редица привилегии за държавните служители, като поеманите досега от бюджета разноски за бензин, телефонни разговори, пътувания в чужбина и секретари.

Правителственият ръководител изтъкна, че води усилени преговори с частния сектор за спешно повишаване на средната заплата в страната и за намаляване на цените на хранителните продукти. Щели също така да се предприемат стъпки за насърчаване на националния бизнес.

Сеан увери, че се затяга контрола върху корупцията и контрабандата. Премиерът обеща също да предприеме бързи действия, за да бъдат най-после установени, арестувани и съдени всички лица, замесени в огромния корупционeн скандал, който разтърсва страната още от миналата година. Става дума за установени от разследване на Сената злоупотреби с около 4 милиарда долара от фондовете на действащата от 2005 г. насам програма Petrocaribe. Чрез нея Хаити, както и повечето други държави в Карибския регион, получават петрол от Венесуела практически безплатно, обикновено срещу бартерна доставка на потребителски продукти или други услуги.

Най-вероятно милиардите, с които е злоупотребено, са дошли от незаконен реекспорт на венесуелски нефт, подозират участниците в протестните демонстрации, които от миналата година избухват периодично. Има вече доста уличени в аферата държавни служители, както и навързани с тях частни компании от енергийния сектор. Част от замесените са освободени от постовете си, но никой досега така и не е осъден. В същото време сенатското разследване е установило, че в скандала са замесени персонално няколко премиери и най-малкото двама президенти, включително и настоящия, който преди да оглави държавата е имал проспериращ бизнес именно в енергетиката.

Въпросният действащ президент – Жовенел Мойс, също като посочилият го за свой „приемник” предишен държавен глава Мишел Мартели, са смятани за покровителствани от САЩ. Мойс мина на два пъти през избори, прекъсвани отново от периоди на бурни протести, докато през 2017 г. поеме държавното управление. Заради дълбоко сринатото доверие на хаитяните към политиците, избирателната активност във вота, с който Мойс идва на власт, е едва 21%. Сядането му в президентското кресло обаче е приветствано от Вашингтон като стъпка към истинската демократизация на страната.

Жовенел Мойс е президент на Хаити от 2017 г. Снимка: Resumen Latinoamericano
Жовенел Мойс е президент на Хаити от 2017 г. Снимка: Resumen Latinoamericano

Въпреки розовите обещания по-голямата част от около 11-милионното население в страната така и не усети никакво подобрение в тежкия си живот през последните две години, а дори напротив – налице е още по-драстично обедняване. Осем от всеки десет хаитяни живеят в мизерия. Храните и други елементарни за човешкото съществуване продукти и услуги стават все по-недостъпни било заради високите цени, било заради растящи дефицити. Бензин постоянно липсва – и то въпреки продължаващите де факто благотворителни доставки на петрол от Венесуела.

Макар да е публична тайна, че Жовенел Мойс и Мишел Мартели са сред пряко облажилите се от аферата около Petrocaribe, те остават недосегаеми за правосъдието.

Това е фонът, на който избухнаха и сегашните протести, които от 7 февруари насам минаха през доста бурни фази, включително блокади на шосета и сблъсъци с полицията, причинили според различни данни гибелта на между 10 и 50 души.

Протестно шествие в Порт-о-Пренс. Снимка: EFE
Протестно шествие в Порт-о-Пренс. Снимка: EFE

По време на демонстрациите през отминалия уикенд отразяващите събитията репортери заснеха епизоди с изгаряне на американското знаме от група протестиращи, които смятат за отговорни за неволите си и Вашингтон, покровителстващ местните управляващи.

Американското знаме пламна по време на демонстрация в Порт-о-Пренс. Снимка: Resumen Latinoamericano
Американското знаме пламна по време на демонстрация в Порт-о-Пренс. Снимка: Resumen Latinoamericano

Други участници във вълненията пък размахаха пред камерите саморъчно принтиран на хартия руски национален флаг. Репортерите цитират демонстрант, представил се като Бронсън, който заявил пред микрофоните: „Умоляваме Русия, Венесуела, великия Китай да отправят погледа си насам, към мизерията, в която живеем”.

Въпреки временното успокояване на уличните изблици след отправените от премиера Сеан обещания за промени в страната, ситуацията в Хаити остава доста сложна. Нов дестабилизиращ елемент към нея привнесе и загадъчният епизод със седмината тежко въоръжени чужденци, придружавани от един хаитянин с тях, които бяха задържани от властите в Порт-о-Пренс на 17 февруари. Разбра се, че четирима от арестуваните, към които бе отправено обвинение в терористичен заговор, са американци. Трима от тях са бивши военни с опит като наемници в други страни, а четвъртият е от фирма, която осигурява такива наемници. Още двама от групата се оказаха сърби с американско гражданство. За седмия чужденец първоначално бе съобщено, че е руснак, но от руското посолство в Каракас, което отговаря и за Хаити, обявиха официално, че сред задържаните няма граждани на Русия.

Засега не е разгласена никаква по-подробна информация за целта на загадъчната група. Но американците вече бяха екстрадирани по бързата процедура за Маями, откъдето бяха пристигнали. Има обаче и други информации – че все още са зад решетките в хаитянската столица.

От своя страна опозиционният лидер Мишел Андре заяви на пресконференцията си в четвъртък, че въоръжените чужденци били наети от правителството най-вероятно с цел да държат на мушка дейци от опозицията и водачи на протестите.

Арестуваната в Порт-о-Пренс въоръжена група от предимно американски граждани. Снимка: Туитър
Арестуваната в Порт-о-Пренс въоръжена група от предимно американски граждани. Снимка: Туитър

При липсата на ясни данни може само да се спекулира за тази странна мисия. Но така или иначе, покрай повишеното напрежение в целия карибски и латиноамерикански район и покрай непрестанните закани на САЩ с военна намеса във Венесуела, не е изключено Хаити да е брънка в един по-мащабен план за затягане на контрола в невралгичния регион. Бунтове срещу проамерикански президент и улични апели към страни като Русия, Венесуела и Китай в момента по никакъв начин не са от полза за интересите на Вашингтон там.

Може да се припомни, че още в началото на миналата година САЩ привеждат в действие специално разработен план за откъсване на карибските държави от програмата Petrocaribe, като целта е съответно да се нарушат и добрите им връзки с Каракас. Ако тя бъде постигната и тези страни бъдат притеглени в лагера на Вашингтон, това може да позволи и промяна на баланса на силите в Организацията на американските държави. Засега САЩ и съюзниците им не могат да постигнат там достатъчно мнозинство, за да се вземе решение за общи действия на ОАД срещу венесуелското правителство.

Именно на целта за притегляне в американска орбита на карибските държави бе посветена и обиколката из района през февруари м.г. на тогавашния американски държавен секретар Рекс Тилерсън. Навсякъде той обещаваше на домакините си снабдяване с американски петрол при почти също толкова изгодни условия, както и чрез Petrocaribe. Като деец, сам тръгнал от големия петролен бизнес, Тилерсън имаше достатъчно позиции и връзки в този бранш, които да употреби за политическия интерес на страната си.

Не е съвсем ясно дали и сега, след оттеглянето на Тилерсън, продължава разработката на това направление. Или в унисон с преобладаващите в момента ястреби в американската върхушка е заложено на по-бързия силов сценарий. Много е вероятно впрочем да се действа едновременно и по двете линии.

Междувременно Венесуела е затворила границите си с най-близките до територията ѝ карибски острови, тъй като тази посока е една от трите (другите две са границите с Колумбия и Бразилия), откъдето САЩ уверяват, че тази събота ще вкарат насила своята „хуманитарна помощ”, независимо дали я иска или не правителството на непризнавания от тях венесуелски президент Николас Мадуро. На свой ред Куба на два пъти през последната седмица съобщи с изрични правителствени декларации, че са установени засилени придвижвания на американски военни самолети из различни карибски острови.

 

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар