53-годишният президент на Хаити Жовенел Моиз е бил застрелян в нощта срещу 7 юли от нахлули в резиденцията му в столицата Порт-о-Пренс неидентифицирани въоръжени лица, някои от които по редица свидетелства говорели на испански. При нападението огнестрелна рана е получила и президентската съпруга Мартин Моиз, но тя е останала жива и е била откарана в болница, извести официално комюнике. По-късно бе съобщено, че и тя е починала. Но още по-късно и това бе опровергано, като хаитянското посолство в Доминиканската република увери, че първата дама е откарана за лечение в клиника в Маями, САЩ.
Случилото се бе разгласено от министър-председателя Клод Жозеф, който нарече престъплението „злобен, антихуманен и варварски акт”. Той увери, че полицията, армията и всички държавни структури са на постовете си и контролират положението в страната. Жозеф призова населението към спокойствие.
Всъщност през миналата седмица президентът Моиз предупреди публично, че опозицията заедно с влиятелни предприемачи му готвят държавен преврат. За да снижи напрежението, буквално ден преди да бъде убит, Моиз обяви, че назначава нов премиер – от средите, близки до опозицията, за да тушира несекващите от две години насам улични протести срещу управлението си. Досегашният и все още действащ – съобщилият за гибелта му Клод Жозеф, заемаше този пост от едва три месеца. Сега Жозеф става временен президент съгласно конституцията.
Цялото властване на Моиз бе белязано с обществено-политически вълнения. Той бе посочен за кандидат-президент в изборите преди шест години от дотогавашния държавен глава Мишел Мартейи, който нямаше право на нов мандат. На първия тур при вота на 25 октомври 2015 г. Моиз получи 32,8% от гласовете и изпревари основния си съперник Жюд Селестен, който взе 25,2%. Балотажът между двамата трябваше да е на 27 декември с. г., но Селестен отказа да признае резултатите, алармира за фалшификации и даде старт на масови улични протести. Тогава президентът Мартейи назначи специална комисия, която да разследва възможните изборни нарушения. През януари 2016-та комисията обяви, че нарушения действително е имало и постанови изборите да се проведат наново.
Повторното гласуване се състоя през ноември 2016 г. Тогава Моиз победи още на първия тур, взимайки 55,7%, а Селестен получи само 19,5%. Моиз встъпи в длъжност през февруари 2017 г.
Но протестите не спряха, като особено се разраснаха през 2019-та. Противниците на Моиз вече го обвиняваха и в некадърно управление заради тежките икономическо-финансови показатели в и без това най-бедната държава на американския континент. Инфлацията галопира, а националната валута бе девалвирана. Протестиращите искаха оставката на Моиз и заради несправянето с последствията от пореден разрушителен ураган, и заради неспособността да овладее здравната криза около пандемията от Ковид-19.
Същевременно самият Моиз умело си служеше с пандемията като със щит за опазване на почти едноличната си власт. Той управляваше с декрети, откакто през януари 2020 г. обяви за изтекъл мандата на парламента. Изборите за нов законодателен орган трябваше да се състоят още през 2019-та, но президентът ги отмени заради несекващите улични вълнения.
Междувременно опозицията непрестанно алармираше още от началото на 2021-ва, че мандатът на самия Моиз също е изтекъл, защото, независимо от забавянето с повтореното гласуване през октомври 2016-та, последвалият управлението на Мартейи президентски срок се брои от февруари 2016-та, а не от февруари 2017-та, когато Моиз официално встъпи в длъжност. Така поне постановява конституцията.
Президентът обаче не приемаше този подход и упорстваше, че следващите президентски избори ще са чак през 2022 г. Докато най-накрая под натиска на опозицията миналия месец обяви, че на 26 септември т.г. ще се проведат едновременно и президентски избори, и референдум за промени в конституцията.
Въпросните промени се предлагат пак по инициатива на самия Моиз. Те предвиждат засилване на президентските пълномощия, превръщане на сегашния двукамарен парламент в еднокамарен, провеждане на изборите за държавен глава само в един тур, без баложат, и т.н.
Легитимността на управлението на Моиз многократно бе оспорвана от опозицията, а през февруари т.г. един от опозиционните активисти – 72-годишният съдия Жозеф Месен, са самопровъзгласи и за алтернативен президент на Хаити с видеообръщение. Но за разлика от изобретателя на тази хватка – венесуелеца Хуан Гуайдо, съдията Месен не е признат за държавен глава от никоя външна сила.
Убийството на Моиз сега несъмнено ще налее още масло в огъня на хаитянските междуособици. Независимо кой стои зад нападението, със сигурност в раздробената на различни кланове опозиция ще се намерят много недоволни, а не бива да се подценяват и групите, които все пак стояха зад Моиз.
Самият Моиз бе от беден произход. Розен е в Североизточния департамент на Хаити. Баща му е бил земеделски работник и търговец, а майка му – шивачка. През 1974 г. семейството се мести в столицата Порт-о-Пренс, където малкият Жовенел получава училищното си образование, стигайки и до Канадско-хаитянския колеж. Твърди се, че после е учил и политически науки в Университета в Кискея, Доминиканската република, но няма сведения да се е дипломирал там.
Първият му опит в бизнеса е бананова плантация в родния му Североизточен департамент. После се ориентира към напояването на селскостопански земи, като през 2001 г. стартира в тази сфера – според твърденията му – с банкови кредити. Явно му е потръгнало много добре, защото само 3 години по-късно вече е член на Търговско-индустриалната камара на Североизтока. Скоро след това я оглавява, а после става и секретар на Търговско-индустриалната камара на цяло Хаити.
През 2008 г. вече основава своето Хаитнаско енергийно предприятие, произвеждащо слънчева и вятърна електроенергия. През 2012 г. създава пак в родния си край първата зона за свободна земеделска търговия в Хаити. Оттам разгръща около дузина агропроекта с 3000 преки работни места и с още 10 000 непреки. Оглавява и влиятелната компания „Агриран” за производство и износ на банани. По времето на мандата на президента Мартейи, с когото са много близки, получава с негово съдействие около 6 млн. долара субсидии за своя бизнес. Естествено, опозицията е убедена, че целият този предпрезидентски възход на Моиз няма как да е минал без пране на пари и някакви не много чисти „помощи”. Предстои да видим как ще реагират на убийството му сега всички свързани с него по предприемаческо-политическата му траектория.
Държавни и правителствени глави от Латинска Америка и Европа вече осъдиха убийството на хаитянския президент. Във Вашингтон говорителката на Белия дом Джен Псаки нарече случилото се „трагично нападение“, но не даде други оценки и поясни, че „още събираме информация“.
About The Author
