Световната новина от отминалата неделя – 31 октомври – дойде от приключването на срещата на Г-20 в Рим. На нея лидерите на най-силните икономики решиха да се наложи минимум 15% световен данък на трупащите огромни печалби големи корпорации. Целта е да се възпре практиката им да бягат към офшорки, за да не бъдат облагани адекватно.
Много хубаво. Отдавна беше време. Но ако наистина се приложи, мярката ще облагодетелства най-вече хазните именно на големите икономики. А не борбата със световното неравенство, както би било най-редно, като се има предвид къде сеят отровите си и експлоатацията си отдавна изнесените надалеч големи производства…
Разбира се, имаше и снимки, и видеокадри, илюстриращи новината – как умилително строените като туристи световни лидери, гърбом към легендарния римски фонтан Ди Треви, хвърлят в него монетки съгласно традиционния ритуал, за да се върнат пак във Вечния град…
Други едни снимки точно от същия ден – 31 октомври, направени в съвсем различен, далеч не тъй подреден край на света, привлякоха много по-скромно медийно внимание. Макар че, поставени редом до римските картинки, те биха могли да сглобят най-контрастната илюстрация за изкривения от уродливо неравенство свят, в който живеем.
Става дума за кадри от центъра на Порт-о-Пренс, столицата на многострадалната антилска република Хаити. Там, току пред местния Национален дворец – обиталището на държавното ръководство – направо на уличния асфалт часове наред лежа труп на крайно измършавял бездомен просяк, умрял от глад. Бе оставен насред пътното платно от също такива несретници като него, подвизаващи се из околните улици и споделяли несгодите му през последните дни. Без да са в състояние дори да го погребат, събратята му по съдба така искаха да привлекат вниманието на властите, които да приберат нещастника и да се погрижат за вечния му покой, разказва испанската агенция ЕFЕ.
Уви, минават часове, докато реагират съответните служби. Междувременно преминаващите превозни средства старателно заобикалят трупа без да спират. Пешеходците спират – главно от любопитство. Някои дори си правят селфита на зловещия фон… Но има и жени, които оплакват нещастника.
Това е Хаити. Хроничният срам за съвременния ни свят. Страната, която не излиза от списъка на най-бедните на планетата, макар да е рекордьорка с най-много приложени „спасителни” програми на МВФ. Жертва в продължение на десетилетия на кръвожадната фамилна диктатура на Франсоа и Жан-Клод Дювалие, по-известни като Папа Док и Бейби Док. А от края на 80-те – в постоянна политическа нестабилност и с контролирана от криминални банди едва кретаща икономика. Така и несъумяла да излезе от разрухата след опустошителното земетресение през 2010-та. Преживяла и през тази година пореден тежък удар – на 7 юли при неизяснени и до днес обстоятелства група наемници, родом от Колумбия, убиват президента Жовенел Моиз в собствената му резиденция. Разследването уж вади на показ и поръчителите, но буксува, оплетено в мрежи от връзки с хаитянската общност в САЩ, а водещ магистрат бе уволнен, след като заподозря, че и настоящия президент Ариел Анри може да е замесен…
Перманентната социална, икономическа и политическа криза отдавна е превърнала Хаити в синоним на ужас. Неслучайно и папа Франциск апелира към лидерите от Г-20 точно в края на срещата им в Рим през уикенда да не забравят именно за Хаити. Той написа в Туитър на 31 октомври: „Мисля за жителите на Хаити, което живее в екстремални условия. Моля световните лидери да помогнат на тази страна, да не я оставят сама. Колко страдание, колко болка има на тази земя. Да се молим заедно за Хаити, да не я изоставяме.”
Пак в Туитър обаче външният министър на Доминиканската република (съседката, с която Хаити дели общ остров) Роберто Алварес алармира миналата седмица, че международната общност не прави нищо сериозно за справяне с хаитянската криза. Алварес припомни по този повод едно вече станало нарицателно заглавие на в. „Вашингтон пост”, а именно: „Хаити потъва в хаос, докато светът продължава да гледа на другата страна”.
Да, и в Рим Г-20 остана, гледайки на другата страна – гърбом не към фонтана Ди Треви, а към цялата световна несправедливост, така жестоко концентрирана в Хаити…
В края на октомври хиатянското издание Balistrad публикува подробен репортаж, в който изведе някои от причините, довели най-малко една трета от хората в страната до гладуване. Например – средно на месец един работещ хаитянин едва успява да печели малко над 5 долара, което не стига и за елементарна прехрана. Още през миналата година доклад на ФАО (Организацията по прехрана и земеделие на ООН, баризана, впрочем, в Рим) посочва, че в Хаити се разиграва една от „10-те най-тежки глобални продоволствени кризи“. Цитирана е статистика, според която между август 2020 г. и февруари 2021 г. най-малко 4,1 милиона хаитяни от 11,4-милионното население гладуват. За тази година ФАО дава прогноза, че гладуващите там вече ще са 4,4 милиона души.
Няма кой на местно ниво да се заеме със същинско преодоляване на тази драма. Властта е нестабилна, а очакваните избори за нов парламент и президент така и не са насрочени. След убийството на Моиз паравоенните групировки, които и без това отдавна са парцелирали националната територия на свои сфери, набират още по-голяма сила и тероризират необезпокоявани гражданите. Контролират пътищата, налагат рекет над превозвачите на стоки, което води до поскъпване на продуктите от първа необходимост, включително храни като ориз, месо, риба, мляко на прах, олио, банани и т. н.
Бандити са превзели дори петролния терминал Varreux, за да наложат свой контрол над достъпа до гориво – също дефицитна стока в страната.
Най-мощната сред агресивните престъпни групировки се е кръстила „коалиция Г-9”. Оглавява я бившият полицай Джими Шеризие, известен още с прякора Барбекю. Заедно с главатарите на всичките 9 банди, влизащи в „коалицията”, той дори поиска оставката на станалия след гибелта на Моиз първо премиер, а после и временен президент Ариел Анри. В замяна на оттеглянето му Барбекю обещава да „отключи” завзетите съоръжения с гориво.
Успоредно се разиграва и сагата с отвличането на група от 17 мисионери – 16 американци и канадец – от религиозната организация Christian Aid Ministries. Това отвличане е извършено от бандата „400 Mawozo“, която иска откуп от по 1 милион долара за всеки от 17-те заложници, тоест общо 17 милиона долара. Похитителите заплашват да убият отвлечените, ако не получат поисканите пари.
Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан обяви миналата седмица, че страната му е активирала „значителен брой” посредници и специалисти за освобождаването на мисионерите. Той увери, че и лично президентът Джо Байдън участва пряко в спасителния план. Несъмнено за това е станало дума и на аудиенцията на папата с Байдън в Рим на 29 октомври.
Но дори и да се намери изход за казуса със заложниците, какъв е спасителният план общо за Хаити? И за всички други затънали в бедност и хаос страни, които са в това състояние заради дългия колониален шлейф на „Първия свят”, който обаче предпочита да стои гърбом към тях и да им хвърля през рамо дребни монетки?
