Международните цени на петрола тръгнаха отново нагоре заради растящото напрежение около ключови производителки на „черното злато” като Венесуела и Иран. И двете страни са под открити и ескалиращ напоследък натиск на САЩ, като включително и на току-що приключилата конференция по сигурността в Мюнхен американският вицепрезидент Майк Пенс отново насочи негативен фокус върху тях.
В петък котировките на нефта сорт Brent достигнаха най-високите си нива от началото на годината и надхвърлиха 66 долара за барел. От началото на 2019 г. цените вече са нараснали с 20%. Подобно е движението и при търгуваният на борсите в САЩ сорт WTI.
Зад тази ценова реакция стои цяла верига от събития. След като в края на януари т.г. Вашингтон блокира 7 млрд. долара в сметките на Citgo – опериращата в САЩ дъщерна компания на държавната петролопроизводителка на Венесуела PDVSA, Каракас потърси други възможности за продажба на количествата нефт, които досега изнасяше на американския пазар. Ако такива варианти бъдат осъществени, това ще удари по големите рафинерии в Тексас и Луизиана, профилирани да работят тъкмо с венесуелския тежък петрол.
На 14 февруари намиращият се на посещение в Индия шеф на PDVSA Мануел Кеведо обяви, че е договорил Венесуела да удвои нефтените си продажби към тази страна, която и досега бе сред най-големите купувачи на този продукт. От Вашингтон незабавно последва насочен към Делхи заплашителен коментар от съветника по националната сигурност Джон Болтън, който предупреди, че „няма да бъдат забравени” действията на държави, подкрепящи управлението на действащия венесуелски президент Николас Мадуро.
Още на следващия ден – 15 февруари, финансовото министерство на САЩ обяви персонални санкции срещу Мануел Кеведо и още няколко висши държавни служители на Венесуела, предимно от сферата на сигурността.
Ескалацията около латиноамериканската страна допълнително се подклажда от нееднократните предупреждения на САЩ, че вероятността за военна намеса там също е „на масата”. Тази седмица правителството на Куба алармира в своя декларация за подготвяна от Вашингтон „хуманитарна интервенция” във Венесуела и обяви, че в периода 6-10 февруари са регистрирани полети на американски военно-транспортни самолети до Пуерто Рико и Доминиканската република, както и до други карибски острови.
Самата Куба наред с Венесуела и Никарагуа е в „тройката на злото”, която Болтън още през януари посочи като мишена на действията на САЩ за „смяна на режима”.
Междувременно вече е посочена и датата на задаваща се сериозна конфронтация – 23 февруари. За тогава самообявилият се за „временен президент” на Венесуела и подкрепян от САЩ Хуан Гуайдо е призовал привържениците си да се струпат на границата с Колумбия и да осигурят с жива верига влизането на венесуелска територия на пристигащата в съседната страна американска „хуманитарна помощ”. Оповестено бе още, че други пратки от тази помощ ще влизат също през намиращия се само на 100 км от венесуелското крайбрежие холандски остров Кюрасао, както и през границата с Бразилия.
Както е известно, Вашингтон и Гуайдо обвиняват Мадуро, че е „узурпатор” и че с политиката си е предизвикал икономическа криза и глад сред венесуелците, като се твърди, че за спасяването на бедстващото население САЩ и съюзниците им изпращат „хуманитарна помощ” и тя трябва да бъде допусната в страната.
Мадуро от своя страна е категоричен, че основните икономически трудности са предизвикани от санкциите на САЩ и ако те бъдат премахнати, Венесуела ще може да се развива нормално. Правителството също така отрича в страната да има хуманитарна криза, уверява, че за населението е осигурен достъп до храни и лекарства и отказва да разреши влизането на „хуманитарна помощ”, тъй като счита това само за претекст за „хуманитарна интервенция”.
Мадуро, който разполага с твърдата подкрепа на армията, обяви, че още преди очакваната „провокация” на границата с Колумбия натам ще бъдат прехвърлени подсилени военни части за защита на националната територия.
Успоредно с това напрежение около венесуелската криза, расте и другото – около Иран. Двете теми дори бяха слети ведно в речта на американския вицепрезидент Майк Пенс пред конференцията по сигурността в Мюнхен. Той категорично изиска от всички страни в ЕС да признаят Гуайдо вече не само като „временен президент”, а направо като „единствен легитимен президент” на Венесуела. Също толкова безапелационно Пенс настоя Великобритания, Франция и Германия да се оттеглят от ядреното споразумение с Иран, от което Вашингтон излезе още миналата година, подсилвайки хода си с нови антиирански санкции. Засега европейските съюзници на САЩ полагат усилия точно за обратното – изработват механизъм за разплащания с Иран, който да заобиколи американските санкции.
Ден преди мюнхенската конференция Пенс се изяви и на свикан във Варшава международен форум по Близкия и Средния изток. На него иранската тема отново бе сред водещите. Вицепрезидентът на САЩ и там бе не по-малко твърд в настояването си големите държави от ЕС да обърнат гръб на Техеран и да се присъединят към американската политика. Показателно е обаче, че най-близките американски съюзници дори не изпратиха свои представители във Варшава или пък участваха на доста ниско ниво. Отсъстваше включително висшата представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини. Наблюдателите обобщиха от полската столица, че САЩ очевидно ще залагат все повече на подкрепата на значително по-склонните да следват тяхната линия правителства в Централна и Източна Европа. Тенденция, която доста силно се усеща и в България. И вероятно тепърва ще се усеща все повече, ако съдим по изблика на премиера Бойко Борисов, който бе привикан от Пенс на среща по време на конференцията в Мюнхен и по този случай се оплака как трябвало да „прокарва държавата през иглени уши“.
