„Българите са изразходвали около 1,7 процента от общите си разходи за алкохол, показват данни от анализ на Евростат за потреблението на спиртни напитки сред домакинствата в ЕС през 2017 г.” – съобщава БТА малко след полунощ на 1-ви февруари. Информацията е коректна, макар че създава странното впечатление, че статистиците от Евростат са подготвили анализ на българския алкохолен пазар тъкмо в навечерието на Трифон Зарезан.
В действителност данните идват от годишния доклад на НСИ за бюджетите на домакинствата, който е публикуван в средата на миналия април. Претоплянето на тази информация обаче е удобно в началото на февруари, когато темата за консумацията на алкохол се харчи добре. Но в бързането на медиите да налеят ценната информация преди конкуренцията в главите на нищо неподозиращата публика често стават грешки.
Като за начало заглавието на БТА гласи: „Евростат: В България се консумира алкохол за над 1,2 млрд. лева годишно”. Справка в Евростат показва, че през 2017 г. у нас е закупен алкохол за 577 млн. евро или 1.129 млрд. лв., което (изглежда уточнението е необходимо) не е „над 1.2 млрд. лева.”
Поради тази малка неточност, на сутринта редица медии съобщават, че домакинствата в България харчат по 400 лв. годишно за алкохол, докато всъщност става дума за по-малко от 370 лв. Вероятно най-забавно е уточнението на много места, че „тези цифри се потвърждават и от националната статистика”. Първо, тук се имат предвид числата, а не цифрите – все едно вместо думите на „Дарикнюз” да цитираме буквите им. Второ, числата не се потвърждават от националната статистика, а се събират от нея и след това се предоставят на Евростат.
Но сутринта на Трифон Зарезан „най-приповдигната” трябва да е била атмосферата в студиото на Нова телевизия, която съобщи, че „българските домакинства харчели по 400 лева на месец за алкохол”. Отнело е малко над 3 часа преди някой редактор-въздържател да забележи, че това просто няма как да бъде вярно и да смени месец с година. На сайта все още седи видеото, в което водещия с авторитетен тон съобщава фалшивата новина като грешката не е отбелязана в текста, за който пише само, че е бил „допълнен”. Междувременно, така произведената новина на NOVA е препечатана в редица електронни издания, включително и такива, които иначе се смятат за част от авангарда в борбата с фалшивите новини, където късната редакция не е отразена.
NOVA също препредава информация за честотата на употребата на алкохол в зависимост от пола и възрастовата група, но не знае или поне ни спестява, че тази информация е част от „Европейското здравно интервю”, което е провеждано за последно през 2014 г. След като претоплихме миналогодишните данни за разходите на домакинствата, защо да не извадим и други отпреди 5 години?
Играта на раздрънкан телефон продължава в „Клуб Z”, които съобщават, че „мъжете са 4 пъти по-големи пияници от жените”, тъй като делът на мъжете, които пият 3 или повече пъти седмично е 4 пъти по-голям от този на жените. По същия начин от данните, че през 2017 г. 74 мъже са били осъдени за убийства срещу само две жени, отговорните медии би трябвало да заключат, че мъжете са 37 пъти по-големи убийци.
Внушението от статиите (макар и вероятно несъзнателно) е, че бедните българи прахосват внушителните „над 1.2 млрд. лева” за алкохол, от което не стават по-богати. Сравнението с ЕС обаче е разочароващо скучно и затова не заслужава дори място в подзаглавието (1.7% от разхода срещу 1.6% в ЕС). Вероятно също така несъзнателно „Клуб Z” решава да онагледи фалшивата си новина за „пиячката” на българите с илюстрация на мургави полуголи пияни мъже, видимо от азиатски произход.
Данните на НСИ обаче показват, че – противно на предразсъдъците – разходите за алкохол са доста скромни при наистина бедните българи. През 2017 г. 10-те процента българи с най-ниски доходи си позволяват средно по 9.3 литра бира срещу 37.1 литра за най-заможните 10%. Разликата при виното е най-голяма (2 бутилки срещу 11 за най-богатите), а при ракията – най-малка (1.2 литра срещу 2.6). По-заможните обаче консумират и още 2 л. по-изтънчени спиртни напитки, които почти напълно отсъстват при бедните.
Можем с голяма доза увереност също да предположим, че тези напитки не отсъстват от големите медийни редакции.
