Последните години на умерен, но стабилен икономически растеж, комбиниран със свиваща се безработица, доведоха до постоянни оплаквания от страна на бизнеса за недостиг на работна ръка. Накратко това предполага, че предприемачите разполагат с капитал, който са готови да вложат, но няма служители, които да задвижат производствения процес.
При това положение е доста странно, че българските предприятия не увеличават инвестициите в изследователска и развойна дейност, която да доведе след себе си по-добри технологии, организация на труда и в крайна сметка – работни места с по-висока добавена стойност, към които е по-лесно да се привлекат необходимите работници. От друга страна, не е толкова изненадващо, че икономика, която е израсла на базата на ниски разходи за труд и ниски данъци върху богатството, не смята, че трябва да прави дългосрочни инвестиции в научно и техническо развитие.
Както в абсолютни стойности, така и като дял от БВП, разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) на предприятията намаляват през 2016 и 2017 г., когато икономиката нарастваше с над 3% годишно. Намалението по този показател за две години е 24% до скромните 0.53% от БВП. Същевременно средното равнище на разходите на бизнеса за наука в ЕС се повишава леко до 1.36%.
Що се отнася до държавния НИРД сектор, нещата не изглеждат по-позитивни. През 2017 г. разходите му се повишават до нивото от 2015 г. със съответен спад на дела от БВП до 0.17%. Дори това бе постигнато едва след протести от страна на БАН и след комични ситуации в парламента, където обърканите депутати ту гласуваха увеличение за академията, ту отказваха да одобрят актуализацията на общата рамка на бюджета с необходимите средства.
През 2018 г. статистиката също ще отчете ръст на държавните инвестиции в наука (макар и отново само в абсолютни стойности), но отново ще пропусне абсурдния им характер. В началото на годината БАН получи 15 млн. лв. допълнително, за да махне черните знамена, поставени в знак на протест върху централната ѝ сграда. Малко след това СУ заплаши, че също ще постави черни знамена, но тъй като така и не се реши на тази дръзка крачка, получи само 10 млн. лв. Това бяха малка част от непредвидените държавни разходи, които Министерски съвет одобри, за да си осигури гладко протичане на българското председателство на Съвета на ЕС.
Парите за СУ бяха преведени с мотива, че той трябва да отбележи „достойно” 130-годишнината си. Програмата за въпросното отбелязване включваше множество регулярни събития, но и извънредни разходи като издаването на юбилейни сборници, включително „Смешна книга за Софийския университет”, провеждането на благотворителния концерт „Купонясвай с кауза“ от Студентски съвет и „баскетболен мач с участие на студенти и преподаватели до 130 точки (или 130 мин.), посветен на 130 години СУ „Св. Кл. Охридски“ – Тити Папазов”. Кулминацията пък представляваше поредица от важни речи в Народния театър.
Отделно от комичната им страна, разходите за наука, които биват правени хаотично и без дългосрочна стратегия под натиска от протести и черни знамена, имат малкият недостатък, че често нямат много общо с науката. В последните години БАН се оплаква, съвсем като шивашко предприятие, че бюджетът му не успява да покрие ръста на минималната заплата. СУ пък не успява да отчете коректно предоставените му средства в последните пет години, докато раздава съмнителни бонуси.
При този маниер на харчене, публичните разходи за наука отиват основно за поддържането на институциите в сегашното им състояние, което, въпреки натруфените речи, не е превъзходно. През 2017 г. 98% от всички пари отиват за текущите разходи за сметки, заплати и поддръжка. Едва 3.6 млн. лв. са били похарчени за дълготрайни активи, които биха могли да включват и някои нови машини и оборудване, но също така и разходи за сгради и земя.
Управляващите политици често поставят публиката, която всъщност иска повече инвестиции в наука, пред дилемата между парите и качеството. Според тях, бихме могли да увеличим тези разходи, но те ще отидат нахалост, защото първо трябва да „реформираме” структурите с оглед на по-качественото им функциониране. Дори повърхностен поглед обаче показва как изследователската дейност е фактически блокирана от сегашните бюджети, които покриват само основните разходи, след което не остава много за действителни изследвания. За да се развива научна дейност, трябва да се плати сметката за тока, но ако след плащането ѝ бюджетът бъде изчерпан, съответната институция ще изглежда много неефективна с оглед на нейните цели – и нуждаеща се от спешна реформа.
Подобни възгледи обаче все още блокират каквито и да е систематични инвестиции в НИРД у нас, като общият им дял е в размер на 0.75% към 2017 г. – или два пъти под целта, която България сама си е поставила за 2020 г. Същевременно целта на ЕС е 3%, но тя вероятно ще бъде изпълнена само от скандинавските страни, Австрия и Германия. С 2.07% през 2017 г. ЕС като цяло остава далеч от целите си до края на десетилетието, както и далеч от Южна Корея (4.2% за 2015 г.), Япония (3.3%) и САЩ (2.8%).
Европейският съюз е на път да изостане в научнотехническо отношение дори и от Китай, в голяма степен благодарение на страни като България, които смятат, че трябва да инвестират в наука, когато станат богати, а не за да станат богати.
About The Author
