В категории:България

Публичните инвестиции в наука се повишават до… нивото от 2008

В следващите десетина години държавата се готви да похарчи около 3 пъти повече за нова военна техника, отколкото са всичките ѝ разходи за научна и развойна дейност

Снимка: Pixabay

Бюджетните разходи за наука, които включват субсидията за БАН и целеви средства за наука в университетите, се повишават до 214 млн. лв. през 2017 г. Ръстът от над 14% покрива идентичен по размер спад от предходната година. Повишението се дължи на протестите на БАН, донесли увеличение на субсидията, както и на по-ефективното усвояване на средствата от държавния фонд за научни изследвания, и на практика покрива сривът на тези инвестиции през 2016 г.

Сумата надминава минимално нивото на бюджетните инвестиции в наука от 2008 г., но все още е далеч от рекордните 230 млн. лв. през 2009 г. преди орязването им в резултат от политиките на остеритет на Симеон Дянков по време на първия кабинет на Бойко Борисов. Не е изключено тя да бъде достигната през 2018 г., след като протести на БАН и СУ в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС принудиха правителството да им отпусне допълнителни средства.

Докато абсолютният размер (зелен цвят) на тези разходи колебливо се възстановя, техният дял от БВП спада по същия начин.


Вижда се, че делът от БВП, преразпределян от държавата за научна и развойна дейност (червен цвят), спада за десет години от 0.32 до 0.22% от БВП. Това става в период, в който България предполагаемо се стреми да достигне ниво на инвестиции в наука от 3% през 2020 г., каквато е декларираната цел в ЕС с оглед на усилията на общността да не изостава от САЩ и Китай.

В действителност страната ни се опитва да достигне далеч по-скромната цел от 1.5%, като разчита и за нея на еврофондовете и на частните инвестиции. За съжаление, те също не нарастват с необходимите за целта темпове. През 2016 г., откогато са последните данни, частните инвестиции са в размер на 0.57% от БВП срещу средно 1.32% за ЕС или над 2 пъти по-малко.

Обществените инвестиции в ЕС пък са на ниво от 0.7% от БВП, което е над три пъти по-голям дял, отколкото в България. Страната ни не планира никакви значителни промени в тази политика в обозримо бъдеще, което означава, че ще похарчим приблизително три пъти повече средства за нова военна техника до 2026 г., отколкото за научно-развойна дейност. Само предвидените за изтребители разходи в Средносрочната бюджетна прогноза за 2017-2019 г. са по приблизително 230 млн. лв. годишно, което е повече от всички публични инвестиции в научните институции.

Недостигът на средства като цяло е проблем, който обаче се задълбочава допълнително в резултат от идеологията, определяща начина на разпределението им. Според финансовото министерство те трябва да се получават от институциите на проектен принцип след състезание между всички тях, в което да се наградят проектите, от които държавата или бизнесът имат потребност. Понеже високотехнологичните производства в страната са относително малко, тези потребности са доста скромни.

Разпределението на проектен принцип с оглед на настоящата икономическа конюнктура прави невъзможно поддържането на адекватни академични институции. Например за финансовите министри фундаменталните изследвания може да изглеждат безсмислени на фона на приложната наука, но без тях няма да има открития, които да се прилагат в бизнеса. Именно тук е ролята на държавата, която да удържа континуитета на научното познание и институции, когато търговските организации нямат нужните средства и дългосрочна перспектива, за да го правят.

Доколкото България се справя с това можем да видим от разпределението на парите за научна и развойна дейност в последните 10 години, в които проектното начало постепенно се налага. То изглежда напълно хаотично. Най-стабилни изглеждат инвестициите в проучвания за селското стопанство, които варират между 27 и 49 млн. лв. Други сектори нямат тази стабилност – за здравеопазване се отделят между 0.9 и 5.8 млн. лв. годишно, за развитие на инфраструктурата – от 0.46 до 9.6 млн. лв. Изследванията на околната среда са субсидирани с между 700 хил. лв. и 9 млн. кв., като финансирането варира в пъти от година на година. Най-голямата разлика е при тези за отбраната, които са получили над 6 млн. лв. през 2010 г., но едва 31 хил. лв. през 2016 г. Те не биха могли да оцеляват институционално прехвърляйки средства по проекти от различни години, защото за последните 4 години са получило 10 пъти по-малко средства, отколкото за предходните 4.

Съответно, научните работни места все повече се прекаризират, ставайки временни, непостоянни или непълни. През 2007 г. 20 хил. души заемат еквивалента на 17 хил. работни места на пълно работно време в сектора, докато десет години по-късно 32.3 хил. души заемат 25 хил. пълни места. Ръстът в заетите се дължи най-вече на частния сектор, като в държавния има спад с близо 20%. Най-много заети на непълно работно време пък има в университетите.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар