В категории:Анализи / Избрано / Свят

За да разберете убийството на Хашоги, гледайте Сирия

Ако сунитските ислямистки бойци някога напуснат Идлиб, къде би било по-подходящо да се пренесат, ако не в Саудитска Арабия, откъдето идват парите, оръжията и идеологията им?

Случаят с Хашоги дава на султан Ердоган коз, чрез който може да прехвърли отговорността за идлибските ислямисти на саудитците. Снимка: Ройтерс.

Робърт Фиск, Independent

На саудитците ще им се размине. На Мохамед бин Салман също. Те може и да платят някаква цена – ще се върнем на това след малко – но ще продължат да бъдат възприемани като “визия на светлината”, противостояща на иранската “визия на тъмнината” по думите на ненадминатия саудитски външен министър.

Ние всички, уви, повтаряме една и съща грешка за Близкия Изток: мислим си, че лошите ще бъдат свалени или наказани за своите убийства и прегрешения, и че добрите (които и да са те) ще излязат отгоре.

Джамал Хашоги бе жертва на отвратително убийство. Но нали в религиозната гражданска война в Близкия Изток сунитите трябва да надделеят над шиитите и саудитците имат нужните пари, а пък американският президент – за когото епитетът “ненормален” вече е ирелевантен, колкото е и очевиден – съумя да цитира твърденията на саудитците, че Хашоги е бил “враг на народа” и член на Мюсюлманско братство. При все, че пак според Тръмп убийството му е било “ужасно” и “отвратително престъпление”. През тази седмица лидерът на свободния свят дори допусна, че принц Салман може и да е знаел за убийството. “Може би е знаел, а може и да не е!”, заяви Тръмп.

Историята лъкатуши като стара кобила, а всички ние продължаваме да подтичваме зад това обично, познато, космато добиче.

Имаше някаква трагична неизбежност в последната проява на саудитския външен министър Адел ал-Джубейр в Бахрейн – сунитска монархия, управляваща шиитско мнозинство, където Великобритания наскоро откри нова военноморска база в съседство с щаба на щатския 5-ти флот. Ал-Джубейр обвини пресата – да, колегите на Хашоги – че са отразявали “истерично” убийството му. Все едно беше пуснал лентата наобратно към първоначалните твърдения за невинност: когато кралството твърдеше, че няма нищо общо с неговото заколение; че той наистина е напуснал саудитското консулство в Истанбул жив; че нямат идея какво се е случило с него. Ама че истерия, наистина. Как смеят медии да продължават да дуднат за това, че Хашоги е бил убит и накълцан на парчета.

Впрочем, къде е тялото му?

Ако има убийство, трябва да има и труп. Този въпрос ни връща към Истанбул, където султан Ердоган не обвинява директно добрия стар крал Салман, но същевременно много настоява да разбере къде е трупът и  може би има още записи на убийството, които да прати на разузнавателните агенции по света.

Можете да сте сигурни, че политиците ни няма да омърсят ушите си, като ги изслушат. Тръмп нарече първия пратен от Турция запис “мъчителен”. Канадският премиер Трюдо пък избра да не го изслуша. Но би било добре да залепят уши до колоните – да слушаш как арабски журналист казва на убийците си, че се задушава, това може да служи за доста точен символ за днешното състояние на демокрацията в Близкия Изток.

Но Ердоган трябва да има други планове. И подозирам, че за да разберем какви, трябва да погледнем малко по на Юг от Високата порта и да огледаме равнините на Идлиб. За тази сирийска провинция отдавна е казано – от Тръмп, ООН, британците, ЕС, Amnesty International и от кой ли не още – че трябва да се готви за кървава, съпроводена с газове инвазия на сирийските и руските сили, целящи най-накрая да унищожат ислямистките бойци от ИДИЛ, Ан-Нусра, Ал-Кайда и сродните им джихадисти, заедно с десетки хиляди цивилни. Идлиб се е е превърнала в контейнер за боклук за враговете на сирийския режим. Единственият им път за бягство е през турската граница, откъдето поначало са дошли.

Но тъй като султанът не си ги иска обратно, и тъй като Сирия и Русия не виждат смисъл от поредна кървава баня, при положение, че войната е почти приключила – макар че бъдещи събития могат да опровергаят това заключение – се оформя един основен въпрос: къде да отидат тези разнородни ислямистки бойци и семействата им?

След като парите и оръжията им идват от сунитските държави от Персийския залив, и след като уахабитските им вярвания са вдъхновени от съвсем същото религиозно кредо, с което управлява саудитската монархия, кое би могло да е по-подходящо място за бъдещото им благоденствие от безкрайните пясъци на Саудитска Арабия? Има ли по-хуманно и удобно място за тяхното “превъзпитание” от необитаемата пустош на саудитската пустиня Руб ал-Хали?

Със сигурност саудитците, които според Тръмп “с удоволствие биха се изтеглили от Йемен”, могат да приютят много от тях, “спасявайки” (за пореден път) по този начин Запада от “тероризма”. Същевременно така те биха си спестили нови записи от Ердоган, както и изненадващо и крайно неудобно откриване на части от трупа на Хашоги, чиято кончина може да е била, а може и да не е била известна на принц Мохамед бин Салман.

Руснаците със сигурност биха одобрили такъв сценарий. Американците също. Саудитците със сигурност ще направят саможертва, като  поемат тежкото бреме на пустинното затворничество на легионите на ИДИЛ и Ан-Нусра в границите на самото кралство. В крайна сметка тези садисти и екзекутори – говоря за ИДИЛ, разбира се – със сигурност биха се съобразявали със затворническите правила, ако надзирателите им са толкова вещи в публичното рязане с меч на глави на предполагаеми наркомани и детеубийци, да не говорим за разфасоването на журналисти с трион.

Дали не виждаме как се оформя сделка? На йеменската война се слага край (благодарение на западните продавачи на оръжие, които я правят възможна), а сирийската война достига мирен финал с благословията на Владимир Путин. От 450-те милиарда, които Саудитска Арабия е обещала на хартия да похарчи за щатски оръжия, 110 млрд. със сигурност ще отидат в Boeing, Lockheed Martin, Raytheon и “много други страхотни щатски военни доставчици”, както каза Тръмп.  Саудитската “визия на светлината” ще може да тръгне на война с иранската “визия на тъмнината, която се опитва да разпространява сектантщина в региона”, както представя нещата Ал-Джубейр.

Хашоги може би е имал определена визия за тъмнината, когато са покрили главата му с найлонов плик в саудитското консулство миналия месец, но в Близкия Изток добрите герои не винаги побеждават. Войната с Иран трябва да продължава. Войната с шиитите трябва да продължава. Израел и Нетаняху – забележете как тези имена досега липсваха в печалната ни история – ще са задоволени от своя “таен” съюз със саудитците против Иран. Boeing и Lockheed Martin ще процъфтяват, наред с други страхотни щатски военни доставчици. А пък на саудитския престолонаследник – за разлика от Хашоги – ще е гарантирано, че ще достигне преклонна възраст и ще бъде погребан с почести. За предпочитане на едно парче.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар