Ако британският парламент отхвърли сделката, договорена между министър председателя Тереза Мей и Европейския съюз, това ще предизвика дълбоко съжаление в Брюксел, защото в този си вид споразумението изолира Европа от повечето негативни последствия на Брекзит.
Налице е основателна причина президентът на Европейския Съвет Доналд Туск да избърза и да насрочи среща на лидерите на ЕС за 25 ноември, преди да има каквато и да било яснота дали атакуваната от всички страни във Великобритания сделка ще оцелее. Както заяви Туск, позицията на ЕС винаги е била, че всички губят от Брекзит и преговорите могат да са само за контрол на щетите. Но проектът за споразумение не е толкова лош за ЕС.
Предложената сделка е направена по начин, който да гарантира на европейските компании, и особено на германските автомобилостроители, че няма да изгубят важни пазари и да трябва да изграждат наново веригите за доставки. Според публикувания в четвъртък проект, бизнесът получава тройни гаранции.
На първо място е предвиден преходен период до края на 2020 г., който може да бъде удължаван неограничено, и който на практика държи Обединеното кралство в ЕС по всички показатели, освен вземането на решения.
Второ, има гаранции за избягване на „твърда” граница в Ирландия, ако преходният период не бъде удължен. В това отношение това е почти същата сделка която ЕС има с Турция – тя налага на Великобритания почти всички европейски правила за търговия със стоки плюс 25 страници с регулации за „равни условия”, които да подсигуряват, че Лондон няма да се опита да прави дъмпинг на бившите си партньори като занижи стандартите за опазване на околната среда, защитата на труда, държавната помощ, антитръстовото законодателство и др.
Трето, в документа е заложена презумпцията, че бъдещите икономически взаимоотношения трябва да се изграждат „на базата на единна митническа територия” между Обединеното кралство и ЕС. Няма версия на митнически съюз, която да е опасна за производителите на стоки.
Загубите на Брюксел от сделката са ограничени. Освен ако преходният период не бъде удължен, ЕС ще загуби около 13 млрд. евро годишно, колкото е приносът на Лондон към бюджета на съюза. Същевременно, ЕС ще спестява около 7 млрд. евро годишно, инвестирани във Великобритания. С изключение на това, нещата не изглеждат толкова ужасно. Например рибарските флотилии от страни от съюза ще имат по-малко възможности да действат в британски води (макар че вероятно достъпът им няма да бъде напълно отрязан). Фирмите от ЕС ще изгубят равноправния достъп до обществени поръчки на Острова, но това може да се окаже временно. Брюксел ще изгуби и част от сътрудничеството с Лондон в сферата на сигурността и правоприлагането, макар че почти със сигурност ще бъдат постигнати нови договорености.
Същевременно за ЕС има и ползи. По-несигурния достъп на британските финансови фирми до пазарите в съюза ще ги принуди да изградят нови солидни бази на континента. Прекратяването на свободното движение на хора между ЕС и Великобритания също може да е от полза. Ограничаването на възможностите за имиграция може да облекчи осакатяващото изтичане на население от източноевропейските страни. Така Латвия и Полша ще губят по-малко хора за сметка на Обединеното кралство. От друга страна Германия, където безработицата е на исторически ниски нива и се усеща недостиг на квалифицирани работници, може да се облагодетелства, ако имигрантите се насочат натам, вместо към Великобритания.
Но вероятно най-доброто нещо за ЕС от тази сделка е това, че която и да е страна-членка да погледне към документите, тя трудно би намерила аргументи, че си струва да напуска блока. Главният преговарящ на ЕС Мишел Барние успя да създаде ефективен възпиращ ефект за желаещите да имитират Великобритания.
Разбира се, проблемът с това, че документите са толкова добри за ЕС, е там, че съответно те са доста лоши за британците. Гюнтер Ферхойген, който е бил европейски комисар повече от десетилетие, наскоро написа, че да играеш за победа по всяка точка в преговорите за Брекзит може би не е най-добрата стратегия. „Притискането на британците да се напъхат в един твърде тесен ЕС-корсет днес пропилява шансовете те да се върнат доброволно в бъдеще”, казва той.
Този корсет е толкова стегнат, че има изключително висока вероятност сделката на Мей да бъде торпилирана от британските депутати. Същевременно ще бъде почти невъзможно който и да е друг британски лидер да предоговори това споразумение предвид позицията на ЕС. Поради това съществува много реална опасност страната да излезе от ЕС без никаква сделка (освен ако настояващите за втори референдум не постигнат малко вероятна победа). При сценарий за излизане без сделка, загубите за бизнеса в ЕС ще са незабавни и брутални.
Ако се случи това, Барние ще трябва да поеме своята част от вината заедно с лидерите от ЕС, които му дадоха толкова негъвкави инструкции. Има една стара мъдрост за това да играеш карти с едни и същи хора: ако печелиш през цялото време, в крайна сметка никой няма да иска да играе с теб. Това е капанът, в който преговарящите от името на ЕС сами се вкараха.
