Предизвестената победа в президентските избори в Бразилия на ултрадесния Жаир Месиас Болсонаро, местния аналог на филипинския лидер Родриго Дутерте, вече е факт. На вчерашния балотаж той надви със своите 55,1%. кандидата на лявата Работническа партия Фернандо Хадад, който взе 44,9%..
Оттукънататък пред Бразилия се отваря път по ръба на пропастта, пълен с много неизвестни и с главоломни рискове. Тепърва ще се анализират причините за обрата в латиноамериканския гигант, където 13-годишното управление на сатанизираната междувременно Работническа партия все пак изведе от бедността 30 милиона души. Защо поне техният вот не успя да възпре полета на махалото надясно, ще е предмет на сериозни проучвания. Както и феноменът на индианците от Амазония, които се оставиха да ги съблазнят обещанията на Болсонаро не точно за стъклени мъниста, но за сателитна телевизия и руси гаджета, без да се замислят дори, че в замяна ще загубят земите си, а човечеството може да се прости с „белите дробове на планетата”, след като новият президент пусне там дървосекачите на транснационалния агробизнес и рудодобив.
Всичко това тепърва ще го осмисляме и изчисляваме – ние, като човечество, защото Бразилия е твърде голяма и твърде важна за всички нас, а не само за бразилците.
Но днес, в „деня след това”, както навремето наричаха деня след ядрения апокалипсис, нека се вгледаме в личността на онзи, който по каприза на латиноамериканския магически реализъм, вече застава начело на Бразилия.
Предлагаме тук портрет на Жаир Болсонаро, подготвен от екип на испанския в. „Ел Паис”, който е обикалял по местата на неговата житейска траектория и е събирал свидетелства и данни за пътя му от неговото родно 15-хиладно градче Елдорадо до държавния връх.
Детството
Доня Нарсиса, 63-годишна, сочи училището със сини стени. „Тук беше,” казва тя. „Всички ученици бяхме тук, когато изведнъж – пум, пум, пум…”
Случило се е на 8 май 1970 г. Карлос Ламарка – партизанин, който се е борил против бразилската диктатура, управлявала от 1964 до 1985 г., се опитва да се укрие в Елдорадо – бразилско градче с 15 000 жители на 180 километра южно от Сао Пауло.
Има престрелка. Един полицай е убит. Шосетата са блокирани. Масови проверки. В крайна сметка партизанинът успява да се измъкне и продължава борбата си другаде. Но онзи петък се запечатва в паметта на жителите на Елдорадо. Особено на децата. И най-много – в паметта на един упорит юноша, амбициозен и дълъг като върлина. Името му е Жаир Болсонаро.
Дотогава 15-годишният Жаир вече е успял да се прочуе в градчето със своите инат и ум. Също и с лекотата, с която общува с останалите момчета. Но след случая с партизанина той открива за себе си нещо ново – способността на армията да организира гражданите и да ги брани. Очертава му се ясна цел. „Той започна да повтаря едно и също на всички и непрекъснато – че ще се махне от Елдорадо, защото ще ходи да се запише в армията”, разказва Нарсиса.
Семейство Болсонаро пристигат в Елдорадо, предвождани от своя патриарх – Перси Жерардо Болсонаро, след като преди това няколко години са скитали из щата Сао Пауло. Бащата практикува като зъболекар без да има диплома за това – бразилските закони го позволяват. Така изхранва семейството си с шест деца. Става известен с уменията си в градчето. Днес един от синовете му поема юздите на Бразилия като най-оспорвания държавен глава от демократичните години на латиноамериканския гигант.
За да осъществи своята обсесия и да влезе в армията, младият Болсонаро се нуждае от нещо, което няма – пари и обучение. За първото си намира съдружник – онзи, който тогава е най-добрият му приятел. Жилмар Алвес. „Купихме едно тръстиково кану и започнахме да ловим риба и да я продаваме. Всеки ден ходехме на реката. И в студ, и в пек,” спомня си днес вече напълно побелелият Алвес. Говорим си с него в кафенето на Режистро, едно градче недалеч от Елдорадо.
„Освен това и учехме. Трябваше да полагаме много усилия, защото в онези времена в Елдорадо нямаше добри учители. Например, историкът ни преподаваше и химия, без да знае за нея особено много,” продължава Алвес. „Жаир беше един от най-упоритите хора, които съм познавал. Учеше по 24 часа на ден. Всички ходеха да танцуват, по клубове, а ние продължавахме да залягаме над учебниците. Той викаше и мен да отида с него в армията. Казваше, че всички президенти са военни и че той ще стане президент”.
Жилмар отива да учи агрономство в Куритиба, а Жаир влиза в армията. Години наред двамата приятели поддържат контакт. „Звънеше ми отвреме-навреме, за да ми иска мнението,” спомня си Жилмар. „Например – ей, какво мислиш за проституцията? Ами, виж, Жаир, това е най-старата професия на света и трябва да подкрепяме труженичките, да се противопоставяме на онези, които експлоатират жената… Хайде, хайде – аз сега съм близък с евангелистите и това не ми върши работа, отвръщаше той”.
Тази дружба се прекършва внезапно. През април 2015 г., когато вече е все по-убеден, че го чака президентския пост, Болсонаро дава интервю по телевизията и в него споменава приятеля от детството си. След като от десетилетия вече се перчи с хомофобски и расистки изявления, този път решава да предложи нещо различно: „Имам приятел гей – Жилмар, той живее в Режистро”.
Жилмар е като ударен с гръм, когато чува това: „Аз не съм гей!”. Следва кампания на тормоз – по WatsApp, из заведенията, на улицата. „Където и да отидех, все някой се приближаваше и ми казваше с усмивчица: Колко добре си се прикривал, педале! Или: Е, няма дим без пламък.” Алвес продължава: „Обадих му се, за да поискам обяснения. А той отвърна: Ама аз не съм те наричал гей”.
Жилмар определя някогашния си приятел така: „Той е неуравновесен тип, който не мисли преди да говори. Първо говори, а после се опитва да подреди казаното. И така пое към президентството. Но не на някой синдикат, а на държавата. С моя случай аз научих за него нещо, което по-рано не знаех – че е и лъжец”.
Елдорадо вече се е променило днес в сравнение със 70-те. Където е имало колиби от кал и дъски, сега стоят сгради от бетон и тухли. Появили са се сателитни антени по покривите. Но си остава малко градче насред гората. И всекидневието е същото – на работа, в бара, в къщи. И проблемите не са се променили. Един от тях, както и в останалата част на Бразилия, е неравенството. Собственикът на най-големия ресторант на площада е поддръжник на Болсонаро. Но чернокожите работнички в кухнята му са против него.
„Ако този човек победи, първите, които ще го усетим, ще сме ние,” казва Дитао, един черен гигант с очила в метални рамки. Той работи в бананова плантация, където си изкарва прехраната. „Чернокожите бедняци бяхме най-лесната плячка за потисничеството на военните”, спомня си той. „Бях на девет години, когато през 1964 г. започна военната диктатура. Един ден полицията дойде да арестува баща ми. Просто така. Знаеш ли какво му трябваше, за да го пуснат? Трябваше той да е собственикът на земята, която обработваше. Да е бял.”
Като военен
Болсонаро напуска Елдорадо, за да влезе в школа за кадети в град Ресенде в щата Рио де Жанейро. Това става в края на 70-те. Страната тогава изживява най-кървавия етап на диктатурата. Стотици млади леви противници на диктатурата са изтезавани и убити. А след това погребани в общи незнайни гробове. И до днес много семейства не са намерили останките на своите близки, макар да са ги издирвали години наред.
През 2009 г. Болсонаро държи в депутатския си кабинет един плакат, на който пише нещо, отправено най-презрително именно към тези кампании: „Само кучетата търсят кости”.
В годините си на военна служба новоизпечен лейтенант Болсонаро вече откроява своя специфичен профил. Документи, публикувани миналата година от Folha de Sao Paulo, показват, че през 80-те офицерите установяват у младия Болсонаро „прекалена финансова и икономическа амбиция”. И това, наред с другото, го тласка да се заеме с нелегално златотърсачество заедно с други военни, които е командвал тогава.
Има и друг показателен епизод. През 1986 г., когато е 31-годишен, той пише статия в списание Veja, в която се оплаква от ниските заплати на военните. Това обстоятелство, според него, подтиквало много кадети да напускат военната академия.
Заради този текст е арестуван и остава зад решетките 15 дни. Даден е на военен съд за нарушение на дисциплината. В същото време получава 150 телеграми в знак на солидарност от цялата страна, както и подкрепата на офицерите и съпругите им.
Насърчен от тази подкрепа, той подхваща и друг план, който разкрива темперамента му. Пак същото списание Veja сочи, че група армейски офицери под негово командване замислят през 1987 г. операция под кодовото име „Задънена улица”. Идеята е в различни казарми и военни училища да се взривят бомби със слаба мощност в знак на протест срещу ниските заплати. Планът е разкрит и дискретно потулен. Военният трибунал оневинява Болсонаро през 1988 г. по всички обвинения за нарушения на дисциплината и за нелоялност.
Той отрича изобщо съществуването на подобен замисъл, но все пак е принуден да напусне армията в чин капитан. Именно тогава се преориентира към политиката.
Като парламентарист
Възползвайки се от славата си на борец в защита на каузите на военните, Болсонаро печели място на съветник в град Рио де Жанейро в изборите през 1988 г. „Той имаше подкрепата на най-низшите чинове, но генералите в мнозинството си бяха срещу него. Днес се създава впечатлението, че винаги всички са го подкрепяли. Но много военни от висшите чинове го определяха като опортюнист. Когато той започна политическата си кариера, доста казарми му забраниха да влиза в тях”, разказва един полковник, при условие да остане анонимен.
Две години по-късно успява да постигне избирането си за пост на национално равнище – става депутат от Рио в бразилския Конгрес. Остава там в продължение на шест мандата. „Винаги е бил политик индивидуалист, който си осигуряваше своята квота популярност благодарение на особения си характер,” казва политологът Еурисио Фигейредо, директор на Института за стратегически изследвания към Федералния университет (UFF) в града сателит на Рио – Нитерой.
Той се прочува с много от своите речи и с някои от интервютата си. През 90-те се обявява против приватизациите, осъществявани от тогавашното правителство на президента Фернандо Енрике Кардозо. И дори заявява, че този президент е трябвало да бъде разстрелян от диктатурата. Повтаря, че военният режим е сбъркал задето не е убил повече от 30 000 души и че само една гражданска война, а не гласуването може да промени нещо в страната. Наред с това застава на страната на полицейски групировки, упражнявали насилие, отстоява смъртната присъда, привърженик е на свалянето на възрастта за съдебна отговорност, пледира за въоръжаване на населението и заявява, че е готов да натъпче още повече хора в и без това доста препълнените бразилски затвори.
Въпреки всичко това, той никога не е изпъквал в столицата Бразилия, където депутатства от 28 години. И никога не е влизал в списъка на стоте най-влиятелни бразилски парламентаристи, съставян от независими институции. Фактически за всичките си години на депутат е успял да докара до одобрение само две свои предложения – едното е за облагане с данъка за индустриални продукти и на продуктите на информатиката, а другото е за разрешение за използването на хапчета, подпомагащи лечението на рак.
Онова, което истински се харесва на Болсонаро, не е животът в сянка на един парламентарен законодател, а бурното битие на един политик, винаги прегърнат с полемиките.
Колегите му много рядко са се вслушвали в думите му. Той самият признава, че не се е радвал на престиж. Когато се състезава за председателското място на Камарата през 2017 г. със сегашния ѝ председател Родриго Маиа от партията „Демократи” (DEM), Болсонаро получава само 4 гласа от 500. „Не съм никой тук. Никога не съм имал честта дори да бъде заместник-ръководител на партията си. Не ми се е случвало това, защото никога няма да се подчиня на партийни указания,” заявява той през 2011-та пред Камарата.
Вълк-единак
Той си остава вълк-единак, който преминава през седем различни партии (в Бразилия в парламента има представители на 30 политически сили). На всички поредни избори той се грижи изключително да отстоява интересите на своята гилдия на военните. 32% от 190-те законопроекта, представени от Болсонаро, са свързани с военните. 25% – с обществената сигурност. Само три са на икономически теми, два са насочени към здравеопазването и един към образованието. През всичките тези години за него е било по-важно да попречи на гласуването на определени мерки, отколкото сам да прокарва свои.
Лесно смесва истина с лъжа. Много спекулира с т.нар. програма kit gay, която представя като опит за стимулиране на хомосексуалността в училище, предприет, докато Фернандо Хадад е бил министър на образованието. Всъщност това е бил само проект за борба с хомофобията в училищата, който при това не се е и реализирал заради възраженията на евангелистките църкви. „Ако едно момче има отклонения в поведението си докато е младо, то трябва да бъде върнато в правия път, дори и ако се налага, с няколко плесници”, казва Болсонаро през 2010-та.
Дълго гледат на него като на луд, като на преиграващ, като на подходящ за подигравки военен насред демокрацията. Сегашните му слова са също толкова скандални, колкото и предишните. Насред кампанията сега например предложи активистите на Работническата партия да бъдат разстрелвани. А преди години заяви на депутатка от Работническата партия, че е толкова грозна, та чак не заслужава и да я изнасили. Стигна дотам да се анонсира като привърженик на система за контрол над раждаемостта сред бедното население. „Не можем да живеем с тези нива на раждаемост. Това е нещо, което облагодетелства корумпираните и популистки правителства – така се появяват повече граждани, които да увековечат властта им”.
Участието му в парламентарни комисии е почти нулево. Но присъствието му в пленарната зала винаги е преекспонирано от медиите. През последните четири мандата на парламента е участвал най-малко в 90% от сесиите му.
Депутатският му кабинет е ода за военните. Има портрети на военните диктатори в периода 1964-1985 г. В последните години този кабинет се превърна в нещо като туристическа забележителност в столицата Бразилия. Не е рядкост да се видят негови почитатели, които се редят на опашка, за да си направят селфи с парламентариста – и често това е съпроводено с характерния за него жест с ръцете, сякаш стреля.
Опитва се да се представя за чужд на политиката елемент, за човек, който не намества свои протежета на добри позиции. В същото време обаче трима от неговите четирима синове (той има и дъщеря, за която казва, че я е „направил в момент на слабост” – б.р.) са избрани за законодатели. Флавио Болсонаро е депутат в щатския парламент на Рио де Жанейро, както и сенатор от същия град. Едуардо Болсонаро бе преизбран като федерален депутат от Сао Пауло. Карлос Болсонаро е съветник в Рио де Жанейро.
На президентските избори през 2010 и 2014 г. Болсонаро вече се канеше да се кандидатира с дискурс за антикорупция и за анти-Работническа партия.
Никога не е фигурирал сред политиците, замесени в големите корупционни скандали, разтърсвали Бразилия през последните години. Когато го клеймят като хомофоб, женомразец, мачист или фашист, отвръща предизвикателно: „Хайде, наречете ме корумпиран!”.
При предишните два избора не намери подходяща партия, която да го издигне за президент. Задоволи се с депутатско кресло.
На следващия ден след изборите през 2014 г. анализира състава на Националния конгрес и забелязва, че консерватизмът е разширил полето си чрез повече представители на течението, известно като ВВВ (bala, buey y Biblia – куршум, вол и Библия). Тоест – това са привърженици на масовото носене на оръжие, фокусиращи изказванията си около гарантирането на сигурността на гражданите; това са и представители на земевладелците и животновъдите; плюс религиозните депутати евангелисти. Болсонаро разбира, че е дошъл моментът да се сближи с всички тях. Макар да е католик, започва да се събира с евангелисти. Влиза в Социал-християнската партия и е новопокръстен от един пастор в Израел.
Миналата година отново променя партията си. Присъединява се към Социал-либералната партия – малка и почти неизвестна досега. Заема в нея важни постове и се заема с контрола над парите и даренията. Събира на първото събрание у дома си през декември 2016 г. десетина колеги. На последното – през април т.г., събира вече стотина. „Депутатите чакаха отвън на тротоара, за да могат да влязат,” свидетелства депутат от DEM.
Църквата
Макар да се е женил три пъти и да има деца от всичките си бракове, не се смущава винаги да лансира модела на традиционното семейство и ултраконсервативния морал, за да си осигури ключовата подкрепа на гласоподавателите евангелисти. Знае за какво говори. Знае как да им говори.
През 2006 г., насред апогея на Лула, когато икономиката на страната растеше под управлението на онзи, който щеше да стане най-популярния президент на Бразилия, един обезкуражен Болсонаро разговаря в коридор на Конгреса с един сенатор евангелист – Магно Малта. И двамата се ядосват заради приемането на закон, който стана известен като анти-хомофобия – той постановява присъди за онези, които прилагат дискриминация заради сексуална ориентация. „Не ни остава друго. Трябва да мислим за наша кандидатура,” договарят се двамата в онзи коридор. Именно там се ражда както идеята за кандидатура, така и лозунгът, развяван днес от Болсонаро: „Бразилия над всичко. Бог над всички”.
По онова време те са почти сами. Но консолидирането около кандидатурата на Болсонаро привлича почти всички религиозни лидери. Феноменът „снежна топка” започва да действа. Щом сондажите започват да му дават повече шансове, се включва и светът на икономиката. Предприемачите, които по-рано се дърпат от него, защото го намират за просташки и вулгарен, решават да преминат червената линия, окуражени от предложенията му за либерално правителство и за сваляне на данъците. Пазарите също му помагат за кампанията: борсата в Сао Пауло вдига показателите си при всеки нов сондаж, сочещ го за победител.
Мейер Нигри, собственикът на строителната компания Tecnisa, става един от първите предприемачи, декларирали подкрепа за Болсонаро още през февруари. Той изтъква пет причини: честен е, никога не е бил левичар, разбира от обществена сигурност, има добър съветнически екип и е близък с Израел.
Друг предприемач, който го подкрепа, е противоречивият Лусиано Анг, собственик на верига магазини, разследван заради появата си в едно видео, в което предупреждава своите работници, че ако победи Работническата партия, той ще затвори бизнеса си. Вестник Folha de Sao Paulo твърди, че Анг е закупил дигитални сървъри, за да разпространява масово фалшиви съобщения срещу Работническата партия през WatsApp.
Кралят на Фейсбук
Болсонаро е кралят на социалните мрежи в страна, пристрастена към тях. Има 7 милиона последователи във Фейсбук – два пъти повече, отколкото има, примерно, едно издание със стотици хиляди тираж, като O Estado de Sao Paulo (неговите последователи са 3,7 милиона).
Кампанията на Болсонаро протичаше главно през WatsApp. 66% от бразилските избиратели получават и споделят политически новини и видеа именно чрез тази мрежа. Мнозина договарят планове за мобилните си телефони, включващи само услугата за съобщения. Получават новината, но нямат интернет, за да я проверят. Много специалисти са единодушни, че няма нищо друго, което толкова добре да се вписва в алгоритмите на социалните мрежи, колкото племенното съзнание, радикализмът и позьорството. Самохвалният стил, практикуван от Болсонаро през целия му живот, намира средството да се разпространява.
Ето как върлинестият юноша, омаян от военните, превзели градчето му, се превърна в най-важния човек в страната си. Победата му се дължи на всичко това. И най-вече на умението му да се възмущава пред всички от чудовищата, които той сам създава.
About The Author
