Пазарът за булки в Старозагорско започва през март, но борсата за кметове вече отвори. Година преди редовните местни избори най-активен на пазара, както обикновено, е Цветан Цветанов от ГЕРБ. Тези дни той направи шумен трансфер като привлече партийния секретар на БСП в Якимово – бедна община с малко над 4000 души население в Дунавската равнина между Монтана и Лом.
Деян Георгиев вече е местният ръководител на ГЕРБ, в понеделник се очаква да оглави Общинския съвет, а догодина да е кандидат на новата си партия за кмет на общината.
Официално се твърди, че инициативата е била негова, но за всеки е ясно, че такова нещо не може да се случи без участието на Великия организационен комбинатор на ГЕРБ. Цветанов, който не изпуска нищо в местната власт, вероятно е забелязал, че в малката община партията му има нужда от нов „състезателен кон“. Всъщност тя и сега управлява в Якимово. Кметът Георги Георгиев кара трети мандат – ГЕРБ го взимат от НДСВ и следващите два мандата печели като техен кандидат, макар да е безпартиен.
За човек, който за първи път попада по тези места, са налице следните видими резултати: опустели и рушащи се административни сгради върху скоро ремонтирани площади, по които никой не се разхожда; почти африканска бедност сред значителна част от населението – особено ромското, но заедно с това и възможности за практикуване на кърлинг или балет в свободното време.
Пързалката за кърлинг е в частен имот и вече не функционира. За изграждането ѝ е помогнал царският спортен министър Лучано. Колкото до възможностите а балет, селяните ги дължат на Европейския съюз. Трите салона – мъжки, женски и смесен, се намират в бившето училище в село Дългоделци, превърнато в „Многофункционален център“. Разбира се, когато толкова много хора са включени в „Игрите на глада“, на никой не му е до кърлинг или балет.
Единствената конвертируема стока в общината – земеделска земя, в голямата си част вече е станала собственост на инвестиционни фондове. Дребните собственици, които още не са си продали земите, получават ренти по 70-80 лева на декар. Прибавят ги към пенсиите или заплатите си, които често са минимални. Със земеделие се занимават и около 25 местни фермери, на полето работят 200-300 човека. Най-големият „инвеститор“ в сгради пък е отец Иван от Нови хан. Фондацията на свещеника осигурява покрив на несретници от цялата страна, купила е 80 къщи в Якимово. Десетки други пустеят, зарязани от собствениците им, разпилели се по градовете или в емиграция. Местни хора транжират свинско в голям месокомбинат в Германия. Ако се върнат тук, единственото функциониращо предприятие, което ще заварят, е малка мелница в село Комощица. Всяка година общината се затруднява да събере дори планираният данък сгради.
С видимите резултати дотук, а сега към някои нетолкова видими.
36-годишният Деян Георгиев, дипломиран икономист, е един от дребните фермери. С брат си обработват малко земя, има и овце. Разкъсва се между грижи за животните, блъскане по полето и партийна работа за БСП на доброволни начала. Почти всяка година има някакви избори, отгоре на всичкото трябва да поддържа и клуб, а субсидиите от централата все не стигат до него. Въпреки това БСП в Якимово печели често, само не и местни избори. На два пъти малко не достига на Деян Георгиев, за да стане кмет. През 2011 г. води на първия тур с 25 гласа, но губи балотажа със 74. Всички шансове следващият път да успее са на негова страна.
При правителството „Орешарски“ обаче, когато партията му идва за кратко на власт, Деян Георгиев научава, че кметът Георги Георгиев от ГЕРБ печели два големи проекта за по четири и половина милиона лева – единият за реконструкцията на междуселски път, вторият за подмяна на водопровод. На червения активист му светва червената лампичка. Обяснението, което чува, е, че фирми, близки до коалиционни партньори на БСП, стоят зад тези проекти.
Идват местните избори и картината се повтаря. На първия тур БСП се представя добре и дори печели един съветнически мандат повече от ГЕРБ. В малката община обаче рядко нещо остава скрито-покрито. До ушите на Деян достига информация, че изпълнителите на проектите са доволни от работата си със сегашния кмет и търсят контакти по-нагоре в БСП „да не се разваля работата в общината“.
Регионални изборни играчи, които издигат на първия тур кандидати-мюрета, колкото да търгуват с гласовете им на балотажа, и които не крият познанствата си нагоре, включително с политици от БСП, също впрягат мрежите си, за да не се развали работата.
В крайна сметка Деян Георгиев отново губи с 80 гласа. В организацията му започва да цари униние и демотивация. Така е в цялата Монтанска област.
„Какво по-различно ще направи БСП, ако дойде на власт?“ – този въпрос чува партийният секретар от свой член, когато отива да му вземе членския внос и научава, че човекът е гласувал за Бареков, защото… трябва да плаща скъпи лекарства. Същият въпрос започва да си задава и самият лидер на БСП в общината.
На 9 септември тази година Деян Георгиев подписва декларация за напускане на БСП, в която заявява, че на изборите е бил „предаден и продаден“ от свои. „В момента част от членовете на национално, областно и общинско ниво се ръководят само от личен интерес, обществените поръчки, финансово облагодетелстване и някои други порочни практики, за които хората знаят и не ги приемат“, заявява той в писмото си до председателя на областния съвет на БСП в Монтана.
Георгиев е достатъчно откровен, че поради тези и други причини е решил да поеме по друг път – „за да осигурявам прехраната си за нормален начин на живот“, а няколко дни по-късно сюрпризира бившите си съпартийци с преминаване в ГЕРБ.
Младият политик има пред себе си и светлия пример в съседния Лом – тамошната кметица също беше кандидат на БСП и загуби вота, щом премина към ГЕРБ обаче победата ѝ в следващите избори беше осигурена. Пред „Барикада“ Георгиев сподели, че ГЕРБ са водеща партия и са му предложили поле за развитие. В ГЕРБ всички общински председатели са на заплата, наричат ги „общински ръководители“. Има разлика в понятията – председател се избира, а ръководител може и да се назначава.
Деян Георгиев не е единственият, който се чувства предаден. Същото важи и за доскорошния лидер на ГЕРБ в общината Трайко Георгиев, чието място заема. „Никой не е вечен на поста. Обаче да ми слагат партийния секретар на БСП, това не го приемам“, казва председателят на Общинския съвет в Якимово, който преди ГЕРБ е оглавявал и НДСВ в общината. Бил е и в СДС. След загубата на партийния пост, изглежда примирен със загубата и на общинския, още преди това официално да се е случило. Няма да оказва съпротива и да оспорва решения.
В тази партия си има ред и дисциплина още от времето на бившия областен ръководител на ГЕРБ Искра Фидосова, към която Трайко Георгиев не крие респекта си. Фидосова също изчезна от политиката за един ден, без никой да разбере защо. Но и след нея изборната машина продължи да работи. И продължи да носи на някои заплати, на други обществени поръчки, на останалите – салони за балет.
Георгиев вече е сдал е ключовете от клуба и документацията, но не на новия председател, с когото нямал какво да си каже. Основателите на ГЕРБ били възмутени от едноличното решение (човек ще каже, че чак сега разбират къде са попаднали и как се решават нещата). Очаква половината от тях да не гласуват на следващите избори.
Когато човек има някакъв опит в политиката, малък бизнес и два магазина, логично е да си мери приказките. Трайко Георгиев е мълчалив относно Цветанов, когато някога е посрещал в Якимово с икона. Но съжалява, че и при ГЕРБ нещата в този край не са помръднали кой знае колко: „Няма леви, няма десни. Лъжем се, че ще спасяваме Северозапада, а Северозападът загива“. За себе си казва, че остава редови член – „Отивам, гласувам, прибирам се“.
Винтчетата се сменят, валякът си върви. И гази всичко по пътя си по нанадолнището.
