В категории:Икономика

Как Исландия намери алтернативен изход от кризата

За разлика от САЩ, страната остави банките да фалират и спаси потребителите

Исландия намери алтернативен и по-добър път за излизане от кризата. Снимка: pixabay.com

Бари Ритолц, Bloomberg

Докато през миналата седмица летях към конференция в Рейкявик си дадох сметка, че не знам почти нищо за Исландия. Малкото ми знания се основаваха на епичния разказ на Майкъл Люис за финансовия колапс на страната, публикуван в списание Vanity Fair и озаглавен “Уолстрийт в тундрата”. Това произведение от 10 хил. думи само по себе си представлява нова скандинавска сага. Друга засягаща Исландия литература, с която съм запознат, включва глави от “Този път е различно: осем века на финансово безумие” на Кармен Райнхард и Кен Рогоф, както и други академични изследвания за финансовите балони и сривове. Всичко това ми даваше само повърхностно разбиране за един кратък, но разтърсващ период от дългата история на страната.

Тези ми разбирания се оказаха остарели, и ме оставиха неподготвен за това, което ме посрещна при пристигането ми: цветуща икономика, която е претърпяла значителна трансформация след дъното на финансовата криза. Икономическият растеж е надхвърлял 4% през всяка от последните три години, прогнозите за тази са да достигне 3.3%.

Струва си да се разгледа как Исландия се възстанови от един от най-травматичните шокове, преживени от която и да е страна по време на финансовата криза. Всичко се свежда до тристепенен процес, който би могъл да служи като модел за това как държавите да се справят със следващата финансова криза, когато и да ни сполети тя. Накратко тези три стъпки са фалит, девалвация и развитие.

1.Фалит. Първата стъпка на Исландия бе да позволи на банките в страната да изпаднат в неплатежоспособност по натрупания от тях дълг в размер на 85 млрд. долара. Трите най-големи банки в Исландия – Glitnir, Kaupthing и Landsbankinn, бяха натрупали пасиви, надвишаващи почти десетократно целия брутен вътрешен продукт на страната. Просто бе невъобразимо, че е възможно някакво спасяване на банките от страна на държавата – това би струвало по 330 хил. долара на всеки мъж, жена и дете на острова. Така че вместо да осигури пространство на банките да се измъкнат от дълговете си чрез преструктуриране и държавна помощ, Исландия просто издърпа лейкопласта от раната и ги остави да се сринат. В резултат на това имаше болезнена реакция – фондовият пазар в страната се срина с 85%, но и много по-бързо икономическо възстановяване с по-малко странични ефекти, отколкото в САЩ.

Друг важен момент е, че страната защити банковите депозити на исландците. Чуждите инвеститори не извадиха такъв късмет. Правителството също така опрости дълговете на една четвърт от населението. Както Bloomberg News съобщава през 2012 г.: “Исландският подход за справяне със срива винаги поставя нуждите на населението пред тези на пазарите”.

Исландия направи още нещо различно – повдигна обвинения за нарушаване на законите срещу банкерите си (и някои държавни служители). Това доведе до 28 дела и над 60 разследвания, които дадоха резултат. Мениджър от финансовото министерство бе осъден на две години за измама. Главен изпълнителен директор на една от по-големите банки получи 18 месечна присъда. Други хора бяха осъдени за нарушения за Закона за дружествата и получиха присъди от шест до осем месеца. Делата за пазарни манипулации и кредитни измами в банка Landsbanki завършиха с присъди от три години и половина за някои от изобличените.

2.Девалвация. В пика на кризата се смяташе, че местната валута няма да я бъде. Тогава исландската крона изгуби две трети от стойността си спрямо кошница от основни международни валути. Това накара исландците да свалят управляващите и да изберат нова партия и нов министър-председател (Йохана Сигурдардотир, вероятно първият открито хомосексуален лидер, избран в която и да е модерна страна). Новото правителство се стремеше да използва срива на кроната в своя полза (виж следващата точка). Върховният съд на страната осигури на длъжниците още едно облекчение като отсъди, че индексираните в чужди валути кредити (основно ипотеки), са незаконни.

2.Развитие. След прибързаното си и необмислено хвърляне в едрия финансов бизнес, в годините след кризата страната се насочи към друг път на икономическо развитие: туризма. Между 2010 и 2017 г. броят на туристите, посетили Исландия, е нараснал с почти 400%. Ако през 2003 г. малко повече от 300 хил. чужденци са посетили острова, то през миналата година броят им е достигнал 2.2. млн. След 2010 г. туризмът наистина се превръща в “основен двигател на исландския икономически растеж, като броят на посетителите през 2016 г. е бил 4.5 пъти по-голям от местното население”, както е отбелязано в справочника на ЦРУ. Не съм чувал за много държави, способни да управляват по подобен начин разрастване на устойчива индустрия. Всички тези посетители наливат пари в икономиката. Страната, която в средата на 2008 г. имаше дефицит по текущата сметка в размер на 130 млрд. крони, днес отчита стабилни излишъци.

Политическата икономия включва изследване на начина, по който се разпределят оскъдни ресурси. Аргументите в полза на спасяването на банките в САЩ се свеждаха просто до претенциите на част от заинтересованите от онези трилиони долари, дошли от данъкоплатците и Федералния резерв. При спасяването на финансови институции в САЩ имаше явни печеливши и губещи. По-различен подход би създал много по-различен набор от печеливши и губещи.

Исландия ефективно приложи контрааргумент на щатския модел и демонстрира, че има и друг начин.

Оставете коментар