Международният ден на жената отмина, отбелязан по света и у нас с различни събития, свързани с правата на жените. И макар често възприятията за 8 март да са размити, а генезиса на този ден – позабравен, в последните години на дневен ред е поставена все по-значимо идеята, че този ден не просто обикновен празник, на който жените получават букет и усмивка. Вместо това, все по-често по целия свят този ден се превръща в отправна точка за един по-голям разговор за ролята на жените в обществото.
Нещо повече – целият месец март е символен и става повод за различни мероприятия и разкази за вдъхновяващи личности под надслова „месец на женската история“ или #WomensHistoryMonth. Редно е да си припомним политическите корени на този празник, който дължим на жени работнички и социалистки. Най-ранните архиви сочат годината 1909-та, когато шивачки от Ню Йорк, част от социалистическа партия, се вдигат на протести за подобряване условията на труд. През 1977 г. Общото събрание към Обединените нации (ООН) приема 8 март за международен празник за правата на жените и световния мир.
„В България знаем твърде малко за жените в историята и техните общи борби, а по темата се говори рядко. Нуждата от задълбочаване на знанията, но не просто сред самите инициатори, а заедно и споделено в обществото, преди време родиха у нас клуба КРЪЖОК“, обясниха за „Барикада“ част от авторите на инициативата. От октомври миналата година насам клубът организира срещи, за да бъдат обсъждани кино и литература, свързани с жените и борбите за равенство.
„КРЪЖОК е дискусионен клуб за литература, кино и равенство. В него целим заедно да научим повече за преживяванията и предизвикателствата, пред които жените по света се изправят в днешно време и в миналото. Събираме се два пъти в месеца, за да гледаме заедно филм или да обсъдим книги, които заедно сме избрали да прочетем. Тези филми ни помагат да се запознаем с проявите на патриархалното общество, в което живеем, да ни запознаят с принципите на феминизма или просто да ни покажат собствените ни вътрешни борби като ни дадат възможността да ги видим като наблюдатели на екрана или в книгите, които четем. Най- хубавото е, че в нашите дискусии можем да вникнем отвъд повърхността на историите, да видим много повече, да се запознаем с други гледни точки и най- вече, да се почувстваме по- силни, обединени в общите си преживявания“, разказва Евелина Бизова.
Срещите имат успех, тъй като много хора се интересуват от тези теми, споделят сходни изживявания на различни видове дискриминация и вярват, че „можем да живеем в по-справедлив свят“, твърдят от КРЪЖОК. „Една такава общност, изградена от солидарност и общи ценности, предразполага към обсъждане на трудни, понякога противоречиви или дори болезнени теми. Такива често се засягат във филмите и текстовете, които обсъждаме заедно“, разказват те.
Вдъхновени от тази и други инициативи, в последните няколко месеца много от тях се включват в организацията и присъстват на Шествието за правата на жените в София. „Осми март не е просто ден на майката, дори не е само ден на жената. На този ден отбелязваме борбите на всички жени, включително майките, за равноправие, достойнство и свобода, през историята и до ден днешен, тук в България и по целия свят. Тази година в София за пореден път се организира шествие, този път под наслов „Винаги на първа линия!“, в солидарност с трудещите жени, от които всички ние и цялото ни общество зависим – медицински работници, продавачки, учителки и много други, но и всички, които всекидневно извършват неплатен труд у дома – труд, който рядко изобщо бива разпознат като такъв“, казват от КРЪЖОК.
Покрай дискусиите, които водят и около шествието и празника, изникват интересни идеи и въпроси: като например какво би станало, ако всички жени обявят стачка?
„През 1975 г. в Исландия решават да проверят. На 24 октомври 90% от жените в страната – от учителки, до продавачки, до домакини – обявяват стачка и спират да извършват какъвто и да било труд – платен, домакински или репродуктивен* – и се събират на протест. Същата година ООН обявява 1975-та за „Година на жените“, а радикални женски групи поставят идеята за женска стачка на дневен ред. Идеята е чрез прекъсването на труда си, жените да припомнят за своята жизненоважна, но омаловажена роля в обществото, ниското им заплащане, тоталното пренебрегване на труда им в дома и стойността им извън него. Различните женски групи организиращи мероприятия в Исландия застават зад идеята, но решават вместо „стачка“ да говорят за „отпуска“ (women’s day off), с целта да е по-достъпно за масите, но и за да се предотврати опасността работодателите да уволнят стачкуващи жени, тъй като по-трудно могат да им откажат отпуска. По този начин успешно се мобилизират повече от 20,000 жени, в следствие на което училища, магазини и фабрики са принудени да затворят. Междувременно, мъжете са оставени да се оправят с домакинската работа и децата, поради което денят остава запомнен също така като Дългия петък“, припомнят активистите.
Това историческо събитие се счита за фактор, проправил пътя за повече женско участие в политиката в Исландия, като пет години по-късно именно там е избрана първата жена президент в историята на представителната демокрация в света. Тя е преизбрана за три последователни мандата и е ключов пример за жените в политиката, подчертават те.
Но въпреки това, 40 години по-късно, промяната не е толкова съществена, колкото са се надявали – през 2016 г. жените в Исландия отново протестират, тъй като изчисляват, че от 14:38 ч. нататък, те работят безплатно в сравнение с колегите си от мъжки пол, които все още взимат по-високи заплати от тях, а това е напредък с едва 30 минути спрямо разликата 40 години по-рано.
Този пример може да бъде показателен защо борбата за равноправие далеч не може да се счита за спечелена. Тя трябва да продължава ежедневно, настояват българските феминистки колективи и организации.
На страниците на Феминистка библиотека в социалните мрежи, през целия месец март те обръщат внимание на значими примери от историята, които не само да обогатяват познанието, но и да провокират и вдъхновяват за необходимите действия днес. Презентират други феминистки инициативи и колективи, обръщат внимание на важни новини, свързани с липсата на равноправие. И призовават всеки, който смята, че борбата за равенство и справедливост трябва да продължи, и които се вълнуват истории като тези на исландските жени – да се присъединят към тях, за да ги откриват заедно.
