В категории:Икономика

Банките отново си играят с огъня

Отслабването на следкризисните финансови регулации не вещае нищо добро 

Wikimedia Commons

С наближаването на края на 2019 г. полъхът на дерегулаци в банковия сектор вече се превръща в сериозно течение, пише Bloomberg. Властите в САЩ облекчиха стрес-тестовете за кредитори и отново улесниха банките от Уолстрийт да търгуват, използвайки собствен капитал. В Европа капиталовите изисквания също биват смекчавани.

Усилията за намаляване на банковия риск след финансовата криза отстъпват на разхлабване на правилата – което идва в момент, в който отчаяните за доходност банки са по-склонни да залагат на спекулации. Това изглежда много неблагоразумно: макар банките днес да са по-сигурни, отколкото бяха преди срива на Lehman Brothers, критичните слабости в системата не са преодолени.

Шийла Баир е била председател на Федералния фонд за застраховане на влоговете в САЩ от 2006 до 2001 г., а в момента член на борда на Industrial & Commercial Bank of China. Като такава, тя има добър поглед отвътре как банките са се променили след кризата. Агенция Bloomberg я интервюира за документален филм, посветен на измамите в италианската банка Banca Monte dei Paschi di Siena.

През ноември 13 банкери от Paschi di Siena, германската Deutsche Bank и японската финансова къща Nomura Holdings бяха осъдени за това, че са помогнали на италианската банка да укрие загуби на стойност 450 млн. евро през 2008 г. Макар това да е стар случай, той си остава поучителна история за това как банките могат да манипулират счетоводните си баланси.

Шийла Баир изтъква пред Bloomberg, че отчетите на банките си остават непрозрачни, а реформите не са успели да променят това. Сложните транзакции могат да размътят картината за реалното финансово здраве на банката, а по-подробните правила иронично са направили отчитането пред регулаторите и външния контрол още по-трудни:

Преди случая с банка Monte Paschi, Lehman Brothers също използваха счетоводни хитрости с обратни изкупувания, за да накарат счетоводния си баланс да изглежда по-стабилен. Какви поуки си извлякохме от това.

Това изложи на показ продължаващото използване на счетоводни трикове, за да украсяват следените от регулаторите съотношения и публичните отчети. Смятам, че тази практика продължава и в момента.

До каква степен следкризисните регулации успяха да ограничат способността на банките да заобикалят законовите изисквания?

Що се отнася до справянето със счетоводните трикове, използвани за манипулиране на регулаторните съотношения, или за изкривяването на информацията за наличния капитал и ликвидност, ние успяхме да подобрим малко положението. Но истината е, че не сме направили някакви фундаментални реформи.

Доколко трябва да са притеснени данъкоплатците? 

Стабилността на икономиката зависи от стабилността на финансовата система. Като гражданин, който се вълнува от тези неща, смятам, че хората все още имат причини да са притеснени. Сред обществото има едно такова разбиране, че това са вчерашни новини. Според мен не е разумно да се мисли по този начин, тъй като финансовата система си остава крехка. Има твърде много толерантност към експозициите на регулираните банки към сложни финансови инструменти. Културата на работа в банките също е проблем. Не вярвам, че един отговорен мениджър би използвал дериватни инструменти, за да украсява счетоводния баланс или да прикрива риска от загуби. Но смятам, че в сектора на финансовите услуги вероятно все още има проблем с културата на работа и има мениджъри, които биха използвали подобни стратегии, макар да знаят, че не трябва да го правят.

Има ли подобрение при прозрачността на отчетите? 

Всъщност нещата станаха по-сложни. Много от новите правила, особено тези за капиталовата адекватност и ликвидността, са толкова сложни, че е трудно за инвеститори, анализатори и журналисти да преценят доколко са добри тези правила и доколко банките се съобразяват с тях. Смятам, че тази сложност затруднява този тип налагана отвън дисциплина. В момента всичко се свежда до някакво вътрешно надиграване между банките и надзорните органи.

Къде виждате натрупване на системен риск днес? Вътре или извън банковата система?

Нищо не е наистина извън банковата система – при кризата през 2008 г видяхме как риска от “токсичните” ипотеки бе прехвърлян към инвеститорите във финансовия сектор.

Избледнели ли са спомените от финансовата криза? 

Да, и това наистина ме потиска. След като сме преживели това смятах, че сме научили урока си – но днес наблюдаваме как следкризисните регулации биват опростявани и отслабвани, което е наистина погрешно. Би трябвало дебатите, които се водят, да са за това какво ще се случи през следващите година-две, ако икономиката на САЩ – или по-вероятно световната икономика – изпадне в рецесия, дали банките са достатъчно добре подготвени, нужно ли е да бъдат увеличени капиталовите им буфери?

Можете ли да кажете с увереност, че няма да станем свидетели на нов Monte Paschi? 

Не, по никакъв начин не бих могла да кажа, че няма такъв риск.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар