Боливийският президент Ево Моралес хвърли словесна бомба насред заседанието на Съвета за сигурност на ООН, посветено на неразпространението на ядреното оръжие и председателствано от държавния глава на САЩ Доналд Тръмп. За периода 2017-2018 г. Боливия е сред непостоянните членки на Съвета и затова ръководителят ѝ получи възможност да направи изказване на това важно заседание. Вашингтон бе амбициран да прокарва своята гледна точка по развалянето на ядрената сделка с Иран, но не намери отклик сред повечето от членките на Съвета за сигурност.
Особено остър бе Ево Моралес, който засегна не само иранската тема в негативен за САЩ контекст, но безкомпромисно атакува и цялата американска политика с обвинения в агресивност, войнолюбие и намеса във вътрешните работи на чужди държави.
Повечето американски медии, включително влиятелните „Вашингтон пост” и „Ню Йорк таймс”, отбелязват в репортажите си, че малцина в този формат са си позволявали толкова критичен тон към Съединените щати и то в присъствието на президента им. Репортерите са изненадани и от липсата на реакция от страна на Тръмп срещу казаното от Моралес. По време на по-голямата част от речта му американският лидер седял със забит в собствените си бележки поглед, сочи „Вашингтон пост”, а след края на изсказването дори благодарил на Моралес. Не става ясно дали изобщо го е слушал.
Тръмп седеше само през един стол от Моралес. И имаше какво да чуе. Преди всичко, следвайки темата на заседанието относно неразпространението на ядреното оръжие, Моралес призова всички страни в света да подпишат и ратифицират незабавно съществуващите споразумения за пълно ядрено разоръжаване като най-сигурно средство за предотвратяване на ядрена катастрофа – действие, което той определи като „етичен императив и дълг пред идните поколения”.
Боливийският лидер настоя, че е наложителен открит дебат по структурните проблеми, които предизвикват войни и погазват мира, сигурността и социалната справедливост. И оттам подхвана остра критика срещу деструктивната роля на САЩ в международните отношения, която често е основен производител на конфликти. Моралес подчерта, че Вашингтон прилага едностранно силов подход, натиск и намеса във вътрешните работи на други държави „с цел да установява геополитически контрол и да се възползва от природни ресурси” – нещо, което Боливия „отхвърля категорично”.
Като „нагледен пример” за тази американска политика боливийският президент посочи Иран, около ядрената сделка с който сега се водят толкова спорове. Ево Моралес припомни преврата в тази страна от 1953 г., „финансиран, организиран и извършен от САЩ срещу едно демократично избрано правителство, което, упражнявайки суверенитета си, национализира своя петрол, изваждайки го от ръцете на една американска компания, а след това в продължение на десетилетия Щатите крепяха едно автократично управление, което позволяваше нефтените печалби да облагодетелстват транснационалните компании”. Отбелязвайки, че тази ситуация е продължила да 1979 г., боливийският водач добави, че „сега, когато Иран възстанови контрола над собствените си ресурси, отново е жертва на американската обсада”.
Моралес направи преглед и на ситуацията в Близкия изток, който също е богат с природни ресурси, но тъкмо затова е обект на интервенции и войни, като отбеляза, че именно тук са извършени трите най-големи агресии за XXI век – в Ирак, Либия и Сирия. В Ирак като повод за нахлуването бе лансирана лъжата за уж притежавани от правителството оръжия за масово поразяване, войната донесе над един милион жертви. В Либия властта бе свалена под предлог за хуманитарна загриженост, а конфликтът доведе до десетки хиляди жертви, тежка политическа нестабилност и истинска хуманитарна криза в Северна Африка. В Сирия провокираната отвън гражданска война за 7 години е довела до над половин милион жертви – и това е резултатът от „директна външна намеса и финансиране на въоръжени групи и терористични организации, които се бият срещу сирийското правителство”.
Според боливийския президент Съединените щати демонстрират пълно незачитане на международното право и на основните принципи, залегнали в Хартата на ООН. „Всеки път, когато САЩ нахлуват в различни страни, изстрелват ракети или финансират „смяна на режима”, те правят това в съчетание с пропагандна кампания, която да внушава, че всичко това е в името на справедливостта, свободата, демокрацията, човешките права или по хуманитарни причини,” подчерта боливийският президент. „Съединените щати изобщо не се интересуват от демокрацията, човешките права и справедливостта, защото ако се интересуваха, нямаше да финансират държавни преврати и диктатори, нямаше да атакуват суверенни държави, както постъпват и сега спрямо Венесуела,” добави той.
Боливийският ръководител поздрави Франция, Германия, Великобритания, Китай и Русия, че независимо от натиска на САЩ поддържат твърдо своята позиция в отстояване на ядреното споразумение с Иран. Приветства и страните, които не са се оттеглили от Парижкото споразумение за климатичните промени, както и страните, които поддържат принципите за суверенна равнопоставеност между държавите, за ненамеса във вътрешните работи, за уважение на международното право и за зачитане на сключените международни договорености.
„Отговорността на нашето поколение е да остави един по-справедлив и по-сигурен свят на потомците ни. Това може да се постигне само с обща работа за консолидирането на един многополюсен свят, с общи и спазвани от всички правила, с противопоставяне на всяка заплаха чрез механизмите на Обединените нации,” обобщи накрая Ево Моралес. Той получи много поздравления за речта си от доста други участници в заседанието, включително от седящия до него представител на Китай.
Другата вчерашна изява на латиноамерикански лидер в ООН, привлякла всеобщо внимание, бе речта на президента на Венесуела Николас Мадуро пред Общото събрание.
Преди всичко появата му в централата на световната организация в Ню Йорк беше неочаквана, защото много наблюдатели смятаха, че той няма да посмее да стъпи на американска територия с оглед атаките и санкциите на САЩ срещу управлението му, а и с оглед инициативата от последните дни на няколко десни латиноамерикански правителства да повдигнат в съда в Хага обвинения срещу венесуелския лидер за престъпления срещу човечеството.
Мадуро все пак кацна вчера в Ню Йорк и произнесе 50-минутна реч в залата на Общото събрание на ООН. В нея той изтъкна, че страната му е жертва на икономическа, политически и медийна война „от страна на управляващите в САЩ”, като тази война изкривява венесуелската действителност и подготвя почвата за интервенция с цел сваляне на законно избраната държавна власт.
Защитавайки социалния модел на Венесуела, Мадуро обвини за икономическите трудности на страната постоянно затяганата през последните две години „икономическа блокада, наложена от САЩ”. „Венесуела не може да договори никаква международна транзакция в долари, подложена е на незаконни и едностранни икономически санкции,” подчерта президентът. Той разказа и за новата икономическа програма, прилагана от неговото правителство, с цел да се преодолеят американските санкции и да се засилят производствените сектори в страната.
Мадуро припомни осуетения атентат с дронове от 4 август, насочен срещу цялото държавно ръководство на Венесуела, за който разследването е установило, че е бил планиран в САЩ. И поиска съдействие от ООН за изясняване на цялата истина по случая.
Венесуелският лидер се спря и на основни аспекти от речта на американския президент Доналд Тръмп пред Общото събрание ден по-рано, контрирайки, че е недопустимо държавите в света да бъдат изнудвани и заплашвани със „съответни действия”, ако не следват линията на САЩ.
По отношение на постоянно повдигания на международно ниво въпрос за масовата емиграция на венесуелци в други латиноамерикански държави Мадуро посочи, че тази тема също е изкривявана и манипулирана в ущърб на страната му, като междувременно се премълчават или омаловажават проблемите с миграцията в самите САЩ, в Централна Америка, в Африка и в Европа.
Въпреки критиките си към политиката на Вашингтон спрямо Каракас, Мадуро показа и готовност за диалог, чрез който да се търси решение на проблемите. Най-голямата изненада дойде от директно отправеното предложение на венесуелския лидер за пряка среща между него и Доналд Тръмп.
Ето емблематичните думи на Мадуро: „Независимо от огромните исторически, идеологически, социални различия, независимо от всички различия помежду ни, аз съм готов да протегна ръка на президента на САЩ и да седна да разговарям с него точно по въпросите, по които имаме различия в двустранните и регионалните отношения. Именно онези, които имат различия помежду си в този свят, трябва да слагат на масата добрата си воля. Вярваме в политическия диалог като форма за решаване на конфликтите. Президентът Доналд Тръмп каза, че е загрижен за Венесуела. Аз съм готов да разговаряме с открит дневен ред по всички теми. Венесуела е страна, която се застъпва и се ангажира с изграждането на един многополюсен и полицентричен свят. Няма само един икономически модел, не можем да позволим да ни налагат и само един модел на мислене”.
Когато Мадуро произнасяше тази своя реч, Тръмп вече си беше тръгнал от Ню Йорк и се намираше във Вашингтон. Но макар и оттам, той реагира, като обяви, че бил „отворен” за среща с Мадуро. Но в типичния си двойнствен стил веднага добави, че не може да изключи никакво действие, когато става дума венесуелския народ да се защити от „една ужасна диктатура”. Във вторник, при среща с президента на Колумбия Иван Дуке, Тръмп допусна, че венесуелското правителство може „бързо” да бъде свалено от някой военен бунт. За неколкократни срещи през последната година между представители на администрацията на Тръмп и замислящи военен преврат венесуелски военни съобщи в средата на месеца в. „Ню Йорк таймс” и „Барикада” също го отрази.
С реч пред Общото събрание на ООН се изяви и новият президент на Куба Мигел Дас-Канел, който пое своя пост през април т.г. За него това бе дебютът му в световната организация. Той съчета в изказването си критики към американската агресивност и призиви за диалог.
Диас-Канел повтори принципните позиции на Куба за преодоляване на социалните неравенства и бедността в света, които произлизат от самата същност на капиталистическата система. „Нека никой не ни заблуждава, че човечеството не разполага с достатъчно материални, финансови и технологични ресурси, за да преодолее бедността, глада, болестите и други напасти. Онова, което липсва, е политическата воля на отделни страни, а те имат историческата отговорност и изобилните ресурси, за да решат най-потискащите глобални проблеми”, каза Диас-Канел. Той припомни, че за военни цели само миналата година в света са били прахосани 1,74 милиарда долара и това е най-високият показател от Студената война насам.
По отношение климатичните промени кубинският лидер порица оттеглянето от Парижкото споразумение на Съединените щати, които са сред най-големите замърсители в света.
Диас-Канел припомни последователната политика на страната си в защита на световния мир, както и факта, че Куба е станала петата страна в света подписала Договора за забрана на ядрените оръжия. Именно в Хавана през 2014 г. бе подписано и обявяването на Латинска Америка и на Карибието за зона на мира.
В същото време ръководството на САЩ прокарва като все още действаща в латиноамериканския регион „Доктрината Монро”. Нов израз на тази имперска политика е да подлага на брутални атаки Венесуела, посочи Диас-Канел, обявявайки се против всякакви интервенционистки планове спрямо венесуелската държава. Той порица агресивните американски действия и спрямо други страни и региони.
Президентът на Куба специално осъди „експанзията на НАТО към границите на Русия”, която „провокира големи опасности”.
Приветствайки диалога и сътрудничеството между Хавана и ЕС, Диас-Канел отхвърли агресивната реторика и опитите за промяна на кубинския модел от страна на САЩ. Той благодари на Общото събрание на ООН за поредното почти единодушно гласуване за отмяна на американското ембарго срещу Куба. И запозна аудиторията с конкретни факти за продължаващата и засилваща се намеса от страна на Вашингтон във вътрешните работи на кубинската държава чрез финансиране на специални програми, нарушаващи основни принципи на ООН.
В същото време Диас-Канел подчерта готовността на своята страна да поддържа цивилизован диалог и конструктивно сътрудничество със САЩ въз основа на суверенното равноправие и взаимното уважение, без поставянето на каквито и да е условия.
Кубинският лидер запозна аудиторията с промените в страната си, част от които е и реформата на конституцията – „един включващ целия народ и истински демократичен процес, с всеобщо обсъждане на проекта, който накрая ще бъде гласуван и на референдум”.
Диас-Канел подчерта, че страната му ще продължи своята „независима, суверенна, солидарна политика спрямо бедните на земята, спрямо онези, които произвеждат цялото богатство на планетата, макар несправедливия глобален ред да ги наказва с мизерия в името на такива думи като демокрация, свобода и човешки права – думи, които могъщите на деня са изпразнили от съдържание”.
Извън официалната си програма в Ню Йорк Николас Мадуро и Мигел Диас-Канел участваха и в среща за солидарност със страните им, която се състоя в историческата катедрала Ривърсайд в Харлем, където навремето е държал реч и Фидел Кастро. Запис от срещата е качен в YouTube.
About The Author
