Конгресмен Тулси Габард: САЩ действат като закрилник на „Ал Кайда“ в Сирия

На 13-ти септември конгресмен Тулси Габард остро разкритикува управляващите от трибуната на Kамарата на представителите, като обвини президента Тръмп и вицепрезидента Майк Пенс, че “защитават „Ал Кайда“ и други джихадисти в Сирия”, като “заплашват Русия, Сирия и Иран с военна сила, ако посмеят да атакуват тези терористи”.

“Това”, продължава Габард, “е предателство към американския народ, особено на жертвите на „Ал Кайда“ от атаката на 11 септември и на техните семейства, към спасителните служби, както и към моите братя и сестри в униформа, които бяха убити и ранени в бой. Това, че президентът, който е главнокомандващ, действа като голям брат-закрилник за „Ал Кайда“ и други джихадисти, трябва да бъде осъдено от всеки член на Конгреса”.

Журналистът от The Nation Джеймс Кардън разговаря с Габард за нейната опозиция към сирийската политика на Тръмп:

Джеймс Кардън: През юни вие и републиканският конгресмен Уолтър Джоунс внесохте резолюция HR 922, чрез която искате да сложите край на “президентските войни”. Предложението ви не само би дефинирало обявените без одобрение от Конгреса войни като престъпление от най-високо ниво, наказуемо с импийчмънт, но също така би забранило на президента да продължава вече започнати войни и да осигурява военни доставки, войници, разузнаване и финансова подкрепа без първо да е упълномощен от Конгреса.

Макар тезата за атака срещу Сирия да разчита на морални, законови и консеквенциалистки аргументи, реалистично погледнато, това вероятно ще има обратен ефект. Кой смятате, че би се облагодетелствал и кой би пострадал от една водена от САЩ атака срещу Сирия?

Тулси Габард: В краткосрочен план най-облагодетелстван ще е президентът Тръмп. Той обича да бъде обожаван и възхваляван, и въпреки тирадите му срещу медиите, Тръмп особено копнее за благоволението им. Тръмп много добре си спомня единствените моменти, в които е бил възхваляван в хор от почти всички мейнстрийм медии, републиканци и демократи. Това се е случвало, когато предприема агресивни военни действия. В такива моменти хора като Брайън Уилямс, Фарид Закария и други не успяват да сдържат насладата си. В ефира на CNN Закария заяви, че “Доналд Тръмп е станал президент на Съединените щати” в момента, в който бомбите започнаха да падат над Сирия. Брайън Уилямс от MSNBC възхваляваше изстрелването на щатските крилати ракети и обясняваше колко е вдъхновен “от красотата на нашите оръжия”. Дейвид Игнатиус от Washington Post заяви, че предприемайки тези действия, Тръмп е “възстановил достоверността на американската сила”.

В момента рейтингът на президента спада и той жадува за някакво положително подсилване. Тръмп и екипът му си правят политически сметки и търсят всякакво извинение или възможност да предприемат нова военна атака, така че той отново да бъде възвеличаван, задето хвърля бомби.

Другите, които могат да спечелят най-много, са „Ал Кайда“ и всички терористични организации, които искат да поддържат войната за смяна на режима в Сирия. Тяхната война за сваляне на Асад изглежда е към края си. Те най-накрая са изправени пред поражение. Една атака на САЩ, която да отслаби значително сирийската армия, би представлявала подарък за тези терористични групи, които искат да свалят правителството и да установят сунитска екстремистка теокрация в Сирия. Саудитска Арабия, Катар и Турция ще са сред облагодетелстваните.

Това ще е от полза и за военно-промишления комплекс и други, които печелят от продължаването на тези войни за смяна на режими.

Кой ще страда най-много? Сирийският народ, който умолява да бъде оставен на мира, за да се опита да възстанови страната си. Когато посетих Сирия, хората споделяха с мен своето отчаяние и ме молеха да предам посланието им на американския народ: “Ние не молим за вашите пари или вашата помощ. Ние само ви умоляваме да спрете да подкрепяте терористите, които разрушават нашата страна. Моля, оставете ни да живеем в мир!”.

Една щатска атака ще увеличи вероятността за повече жертви, ранени и страдание сред американските войници, както и за прахосването на още милиарди долара от джоба на данъкоплатците. Това са пари, които вместо това могат да бъдат използвани за подобряване на  живота на американския народ.

Един от проблемите с конфликта в Сирия е езикът, който се използва за описването му. Медиите и много политици имат склонност да използват целенасочено неясен и неразбираем език, когато описват какво се случва там през последните шест-седем години. Днес ние слушаме как провинция Идлиб е “държана от бунтовниците”, и че “удържа” предстояща атака на Асад (с вероятно използване на химически оръжия). Но да описваш тези, които контролират днес Идлиб, просто като “бунтовници”, има за цел повече да прикрива, отколкото да осветява фактите. Наистина ли някаква миролюбива, умерена група бунтовници държи контрола над Идлиб в момента? Какво считате, че щеше да се случи с християните, друзите, алауитите и нерелигиозните, ако подобни “бунтовници” бяха успели, с помощта на САЩ, Турция и други сили да свалят Асад и да разширят контрола си над Сирия?

Вярвам, че на повечето американци биха сметнали за напълно налудничаво това, че президентът на Съединените щати, вицепрезидентът, посланикът в ООН, държавният секретар и мейнстрийм медиите описват като “бунтовници” същите терористични организации, отговорни за атаките на 11 септември.

След като знаем, че те са наясно, че „Ал Кайда“ е основата сила, контролираща Идлиб, можем само да заключим, че те вече не считат „Ал Кайда“ за терористична организация или за враг.

Генерал Джоузеф Дънфорд, както и ООН, потвърдиха, че Идлиб се контролира от между 20 и 30 хиляди бойци на Ал Кайда и други терористични групировки. Брет МакГърк, специалният пратеник на администрацията за борба с ИДИЛ, заяви, че “Идлиб е най-голямото убежище за „Ал Кайда“ след 11 септември 2001 г.”

Така че няма неяснота относно ситуацията: Съединените щати действат като голям брат и закрилник на „Ал Кайда“ и други терористични организации в Сирия.

Истинският въпрос е: Защо?

Ние водим война за смяна на режима в Сирия от 2011 г. Централна роля в тази наша война за сваляне на сирийското правителство, която водим заедно със съюзниците си Саудитска Арабия, Турция и Катар, има осигуряването на директна и индиректна подкрепа за терористични организации като „Ал Кайда“. Те на практика служат като наша наземна сила. Това позволява броят и силата им да нарастват.

Сега президентът Тръмп и кабинетът му от войнолюбци са притеснени, че ако „Ал Кайда“ бъде победена в Идлиб, това ще сложи край на войната ни за сваляне на сирийското правителство.

Няма никакво съмнение, че ако Съединените щати и съюзниците им успеят да свалят Асад, най-значителните сили на терен („Ал Кайда“ и други терористични групи) ще овладеят властта, и че религиозните малцинства, както и всеки, несъгласен с теологията/идеологията на „Ал Кайда“, ще се превърне в цел на атаки. При посещението си в Сирия се срещнах с християнски лидери в Алепо, които ме заведоха в някои от старите си храмове, които са били обстрелвани и сринати от терористи като „Ал Кайда“ и ИДИЛ. Тези групировки се прифържат към екстремистката идеология на сунитите уахабити, пропагандирана от Саудитска Арабия по целия свят. Те вярват, че който не се придържа към тяхната изключваща есктремистка идеология, трябва да бъде убит или поробен.

Съвсем наскоро президентът Тръмп и вицепрезидентът Пенс държаха прочувствени речи в почит  на жертвите на атаката на „Ал Кайда“ в нашата страна през 2001 г. Въпреки това, те продължават да защитават „Ал Кайда“ и други терористични сили в Сирия и заплашват с “тежки последствия” и незаконна война срещу Русия, Сирия и Иран, ако посмеят да атакуват тези терористи. Така потенциално поставят страната на път към Трета световна война. Това, че администрацията на Тръмп продължава да защитава „Ал Кайда“, представлява предателство към американския народ, от чиито джобове бяха взети трилиони долари, уж за да бъдат победени терористите, които ни атакуваха на 11 септември. Единственият резултат обаче е, че днес „Ал Кайда“ е по-силна от всякога.

Това не е въпрос на партийна принадлежност. Всеки американец – демократ, републиканец, независим – трябва да осъди това предателство на главнокомандващия. Войната за смяна на режима в Сирия, както и съюзът на САЩ с „Ал Кайда“ и други терористи трябва веднага да бъдат прекратени.

Човек често може да чуе как неоконсерваторите и либералите-интервенционисти (което вече се е превърнало в разграничение без реална разлика) предупреждават, че не трябва да се прекалява с изтъкването на уроците от Ирак. Което е доста странно опасение. През годините ви в Конгреса забелязала ли сте някакви доказателства, че политическата и медийна върхушка изобщо някога е научила тези уроци?

Не. Предвид продължаващите контрапродуктивни войни за смяна на режими, водени от нашата страна, е напълно видно, че лидерите и от двете страни на партийното разделение не са научили болезнените уроци от десетилетията на интервенционистки войни, последните от които са в Ирак, Либия и сега Сирия.

Резултатите от това излязоха скъпо на американския народ, който плати с човешки жертви и с пари на данъкоплатците. Те обаче бяха опустошителни за народите на тези страни, където бяха дадени безброй жертви, създадоха се хуманитарни кризи, бежанци бяха прогонени от домовете им, а целият начин на живот на хората бе напълно унищожен.

Наскоро се опитах да предотвратя приемането на група разпоредби, които на практика дават на държавните секретари и министрите на отбраната пълномощия да започнат война с Иран. Едва 60 членове на Конгреса подкрепиха предложените от мен изменения.

Много членове на Конгреса и на президентската администрация постоянно се занимават да ругаят Иран и да призовават войските на САЩ да останат в Сирия безсрочно, за да бъдат противовес на иранското влияние и присъствие там. Те обаче отказват да признаят, че щатската война за смяна на режима значително е засилила това иранско влияние в страната. С други думи сирийското правителство е станало много по-зависимо и задължено на Иран и Русия в резултат от нашите усилия да го свалим. Това очевидно не служи на националните интереси на Съединените щати или на тези на Израел.

Още повече, че иранското присъствие и влияние в Ирак беше нулево, преди да свалим Саддам Хюсеин. Сега Иран е доминиращата сила в Ирак.

Проблемът е, че нашите лидери или са изключително късогледи, или съзнателно работят против интересите на Съединените щати и съюзниците ни. Безспорната истина е, че директният резултат от свалянето на режимите на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, както и от усилията ни да свалим Асад, се състои в това, че и в трите държави значително се разшири влиянието и присъствието както на Русия и Иран, така и на „Ал Кайда“ и други джихадисти.

Накаратко, ние изхарчихме трилиони долари на данъкоплатците и жертвахме живота на хиляди американци, за да помогнем на тези, които считаме за наши врагове или съперници. На кого му трябват врагове, когато има лидери като тези?

С включването на Джон Болтън и издигането на Майк Помпео като държавен секретар, през последната година Тръмп събра нещо, което спокойно може да бъде наречено  “военен кабинет”. Но с изключение на вас, конгресмените Ро Кана и Уолтър Джоунс, както и на сенатор Ранд Пол, почти никой не надига глас срещу призрака на поредната катастрофална война в Близкия Изток. Как си обяснявате това мълчание?

Считам, че има редица причини за това. Някои хора имат добри намерения. Те виждат снимки на страдащи деца и се трогват, искат да направят нещо, за да облекчат това страдание. Но твърде често тези хора са късогледи: повеждат войни за смяна на режими и хвърлят бомби, без да осъзнават, че техните действия само увеличават страданието на същите тези хора, на които искат да помогнат.

Други просто не ги е грижа, че ще причинят ненужно страдание.

Някои може да се опасяват от това как говоренето против войните може да се отрази на тяхната политическа “кариера” или кампания. Те не искат да бъдат очернени като “про-диктаторски” настроени от медиите и социалните мрежи. Ако човек беше против войната в Ирак, се оказваше, че обича Саддам. Ако беше против войната за смяна на режима в Либия, значи обича Кадафи. Ако поискаш доказателство, преди да одобриш атака срещу суверенна държава без решение на Конгреса, политически лидери като Хауърд Дийн излизат и ти казват: “Това е позор. Такъв човек няма място в Конгреса”. Водещи републиканци и демократи се съюзяват, за да очернят всеки, който се противопостави на войните за смяна на режими.

Някои мълчат, защото нямат силата да се противопоставят на корпоративните лобисти.

Всеки политик иска да изглежда като голям хуманист. Но е тъжно и опасно, че мнозина от тях не осъзнават колко често пътят към ада е постлан с добри намерения.

Тези хора с добри намерения вземат решения на основата на емоции, без да вземат предвид последствията от своите действия. Ако те видят страдащи деца, а медиите им казват, че господин Х е отговорен за това страдание, те усещат морална отговорност да се отърват от г-н Х. Но го правят без да обмислят последствията и вероятността решенията им в крайна сметка да доведат до неизмерно повече човешко страдание.

Само погледнете ситуацията в Либия. С цел да “спасим” либийския народ, ние напълно унищожихме страната. Днес това е провалена държава. Тези хора живеят под господството на терористи и търговци на роби. Жени и деца биват публично продавани по пазарите. Това е ад на Земята. Въпреки това не сме чули и едно извинение към либийския народ от щатските и европейските лидери, които бяха отговорни за войната за смяна на режима. Тези лидери не се интересуват от пустошта, която остана след тях – те са твърде заети да планират и насърчават нови такива войни.

Прокламациите на президента Тръмп, посланика в ООН Ники Хейли, държавният секретар Майк Помпео и Джон Болтън, че искат да предотвратят хуманитарна катастрофа и цивилни жертви в Идлиб, са особено кухи. Те изглежда напълно са забравили нашите атаки над Мосул и Рака, които доведоха до хиляди цивилни жертви.

Позите на хуманитарна загриженост от страна на администрацията на Тръмп са просто претекст да бъдат защитени „Ал Кайда“ и другите терористични сили, с които сме се съюзили в стремежа си да свалим сирийското правителство. Основният проблем е, че не искаме те да бъдат избити, защото работят за нас. Техните интереси са наши интереси, и обратното.

Ако администрацията на Тръмп и лидерите в Конгреса наистина ги беше грижа за цивилните жертви, те щяха да прекратят всякаква подкрепа за Саудитска Арабия и да осъдят нейната геноцидна война в Йемен. Там хиляди цивилни са убити от бомбите, милиони страдат от принудителния глад и холерата, а създадената така хуманитарна криза е най-тежката в света.

Ако наистина ги беше грижа за човешкото страдание, те със сигурност нямаше да предприемат действия, които увеличават вероятността от директен конфликт с Иран и Русия, който може да доведе до Трета световна война и страдания отвъд въображението.

Ако наистина бяха загрижени за страданията на сирийския народ, те щяха да осъзнаят, че намесата в защита на терористите, които се опитват да свалят правителството, просто ще удължи войната и ще доведе до повече страдания за сирийците.