В категории:Анализи / Румъния / Свят

Протестите в Румъния – наситен гняв и мъгляви цели

Докато протестните енергии пропускат социалните и икономически цели, ще има да чакаме още за промяната за добро

Кога румънците ще протестират масово по социални теми? (снимка: Babu, CC BY-SA 4.0 via Wikipedia Commons)

На 10 август се проведе обявеният няколко месеца по-рано фамозен протест на диаспората – т.е. на румънските граждани, които са напуснали страната в търсене на по-добър живот. В този кратък анализ ще се спра на диаспората, която се предполага, че е организирала протеста, на залога на протеста и на реакцията на властите спрямо протестиращите от 10 август.

Диаспората. Днес печалба, утре болка

Първо няколко думи за диаспората. Като слаба и лишена от ресурси държава Румъния относително късно осигури данни и компетентни изследвания за румънската миграция. През 2017 г. за първи път се появиха изследвания, които хвърлят малко светлина върху румънската диаспора. Проучването на Адина Ника от август 2017 г. обхваща 1192 румънци, живеещи зад граница. То показва как значителна част от нашите сънародници – над 40% са избрали да напуснат страната, защото не са им стигали парите. Освен това 46% от интервюираните твърдят, че страните, в които са отишли, са им предложили професионални възможности, надхвърлящи тези в Румъния. Емигриралите намират за особено тежка липсата на близки хора. По-точно 72% посочват сред проблемите в приспособяването си липсата на контакт с близките си. Повече от половината от интервюираните са обявили, че ще се върнат вкъщи, а над 70% се изпращали пари в домовете си в Румъния.

Тези статистики идват в комплект с десетките разкази за румънци, заминали на работа в чужбина. У нас нямат къде да работят за достойно заплащане. Нашата страна поддържа много ниски нива на минималната заплата, а сега възнамерява чрез инициативата на министъра на финансите Еуджен Орландо Теодорович да елиминира напълно минималната заплата в частния сектор. Ето защо въпреки че румънците са по-скоро консервативни и привързани към родното си място, финансовите трудности ги насочват към чужбина. Веднъж достигнали там, се чувстват самотни и лишени от корен.

Изследването на Ника показва още, че си струва да бъде анализиран фактът, че 82% от интервюираните считат корупцията за най-важната причина, заради която не желаят да се връщат.

Запознати с румънския социален пейзаж, може би преминаваме прекалено бързо през темата за корупцията и емигрантите. Тя ни изглежда много „естествена”. Но така ли е всъщност? Според мене тук се намесва пропагандата, тъй като само чрез нея и чрез принципа на фалшивото съзнание става „възможно” да си купим хляба с антикорупция. Тезата за неразривната връзка на корупцията с всички финансови проблеми на румънците е много печеливша, но и подвеждаща.

Не, не трябва да повишаваме минималната заплата! Не трябва да въвеждаме прогресивен данък! Всичко е чудесно, докато благодарим на бизнесмените, тези господари, пред които трябва да се прекланяме! Икономическият елит на бизнесмените лиши от финансова сила румънския работник и го подтикна към емиграция. Цената ще бъде платена от политическия елит. Докато Социалдемократическата партия и други политици танцуват по свирката на икономическия елит, заслужават напълно своята съдба, тъй като по дефиниция тяхната цел е да представляват гражданите, а не да слугуват на бизнесмените. Целта им е да бъдат посредници между интересите на различните класи, за да гарантират, че няма да достигнем до ситуация, в която големи категории от населението са просто изоставени, захвърлени зад борда.

Краденето на политиците е считано за източник на всички злини. Ако направим стъпка отвъд това, виждаме, че докато съществуват икономически неравенства, е въпрос на време хората, които имат каруци с пари, да започнат да купуват журналисти, съдии, полицаи, жандарми и… политици.

Съществува и медийният разказ как диаспората изпраща пари в страната. Да, тя изпраща. Но това са пари, изкарани с кръв в ужасни условия на труд и с цената да напуснеш родителите и децата си. Вече бе писано за „синдрома Италия“, за психичните разстройства на румънките, отишли да се трудят на Апенините. Изпратените от румънците пари сега ще се платят с цената на здравето на децата им, оставени точно когато имат нужда от родители. Парите ще струват професионални заболявания, когато заминалите се върнат със серия от проблеми, които сега не отчитаме. Фактът, че изпращат пари, прави много ценни дядовците и бабите, нагърбени с огромната отговорност да се грижат за своите деца. Да се грижиш за едно дете е може би най-трудното занимание.

Целите на протеста

Толкова за диаспората. Да видим защо протестират тези хора. Човек би очаквал да поискат от правителството да създаде по-ефективна агенция, която да се занимае с проблемите на трудещите се в чужбина, да създаде програми за обучение след училище за техните деца, да удвои броя на служителите на посолствата, за да предложи психологически и юридически съвети за пострадалите от нарушения на правата им, да открие номер за спешни случаи, на който нападнатите на работното си място да могат да се обадят, а също и да има тясно сътрудничество със силовите институции, които да защитават емигрантите от насилие. Преди всичко би очаквал да искат удвояване на минималната заплата и инвестиции в инфраструктура чрез държавни компании, които да генерират работни места.

Целите на протеста на диаспората са крайно неопределени. Няма конкретни искания от рода на изброените по-горе. Иска се „да не се краде”. Кой да не краде? Онези, които крадат легално, плащайки със сиви пари на някого като Дачиан Чолош (бивш еврокомисар по земеделието и бивш премиер на Румъния – бел.прев.), за да получат държавна помощ за своите компании? Онези, които подобно на финансовия министър Теодорович лобират за за утвърждаване на крепостничеството в частния сектор чрез елиминиране на минималната заплата? Онези като Емил Бок, които са лишили румънците от право да се организират в синдикати във фирми с под 15 служители и да преговарят колективно за своите права на трудещи се? Не! Всички тези господа са почитаеми, нали? Само Драгня краде. Съюзът „Спасете Румъния” е чист като сълза. Чолош е Пепеляшка. А Драгня е лошият змей.

Да считаш Социалдемократическата партия или корупцията за източник на абсолютното зло е много наивно. Да си представим следното: утре в Румъния идва космически кораб и похищава цялата Социалдемократическа партия? Какво ще се случи? Ще се изтрият ли дълговете, от които се издържаме? Ще стане ли командирът на страната по-добър? Ще нараснат ли заплатите? Ще можем ли да правим синидкати?

Управлението на протеста

Катастрофа, простотия и самоубийство – тези думи биха характеризирали накратко начинът, по който правителството реагират на протестите. Лидерите на Социалдемокатическата партия имат манталитет на управители на читалище. Не разбират демократичната култура, идеята за протест, за спор, за дебат. Големите майстори на комбинациите мразят с цялата си душа да бъдат критикувани директно и прозрачно. Когато имаш удобно мнозинство, когато в ръцете ти е един репресивен апарат на силовите институции, който е добре хранен и поддържан, и използваш сълзотворен газ срещу протестиращите хора, значи си неспособен като политик. Надявам се, че онези, които са били бити от жандармеристите, ще заведат дела и ще постигнат правда в съда. В същата степен се надявам, че всички, които от своя стана са нападали жандармеристи, ще бъдат идентифицирани и ще платят скъпо за извършените дела. Надявам се още специалните служби да ни покажат за какво им плащаме и да идентифицират онези, които са превърнали протеста в организиран бой.

Вместо заключение

Ливиу Драгня е представител на местната олигархия, който е успял да корумпира чрез пари и клиентелистки мрежи един инструмент на демокрацията – партията, и да я трансформира в антидемократичен инструмент. В ръцете на политика от окръг Телеорман, Социалдемократическата партия стана организация, базирана на местни бизнес интереси и силно свързана с бюджетните ресурси. Като всеки местен олигах с амиции, Драгня прави и хубави неща. Едно от тях е, че поиска повече пари от западните корпорации за експлоатацията на природния газ в Черно море. Освен това оряза бюджета на тайните служби. Такова нещо не се е случвало след 1990 г. в Румъния.

Възможно е тези амбиции да му струват скъпо. На нас обаче със сигурност ще ни излязат солено. Защо? Просто е: защото те идват в пакет с антисоциални мерки и инициативи, които са безпрецедентно тежки. Прехвърлянето на социалните осигуровки на служителя, една вече приета мярка, и желанието да се премахне минималната заплата са примери в това отношение. Шансовете да дойде нещо добро, ако Социалдемократическата партия падне, са минимални. Темите, които изброих: увеличаване на минималната заплата, инвестициите в инфраструктура и прогресивното данъчно облагане, дори не се дискутират. В медиите се обсъждат обиди, корупция, всичко друго, но не и наистина болните теми. В тези условия виждам само два възможни изхода от конфликта.

Ако Социалдемократическата партия излезе победител, е възможно Ливиу Драгня да консолидира властта си и да я насочи по пътя на другите авторитарни лидери като Орбан, Ердоган или Дуда, което ще поведе към нови може би дори по-опасни антисоциални мерки.

Алтернативата би наподобявала украинската ситуация – екстремистите да дойдат на власт и да комбинират антисоциални мерки с „по-амбициозни”, които да съдържат дискриминация на малцинствата, оттегляне на Истанбулската конвенция, пълна приватизация на образованието и здравеопазването.

За обикновените граждани единственият вариант би бил да мобилизират протестната си енергия за социални и икономически теми. Защото иначе – със или без Социалдемократическата партия – е възможно вече да нямаме минимална заплата, а образованието да поскъпне до степен, че да не можем да си водим децата в училища.

Мария Чернат

Мария Чернат е завършила Факултета по журналистика и комуникационни науки (ФЖКН) (2001 г.) и Факултета по философия (2004 г.) на Букурещкия университет. През 2002 г. завършва магистратура във ФЖКН, а от 2008 г. е доктор по философия. В момента е лектор доктор в департамента по комуникация и връзки с обществеността в университета „Титу Майореску“. От 2011 г. е автор на статии, публикувани на сайтове за обществени дискусии като CriticAtac, Cealaltă Agendă, România Curată.

Оставете коментар