С идването на поредния корпоративен сезон си струва да се запитаме: създава ли бизнесът стойност днес, както го е правел някога?
Един сигнал, че не го прави, е значителният спад в темпа на създаване на фирми в САЩ през последните няколко десетилетия. Икономистите Питър Орзак и Джейсън Фърман изтъкват, че инвестициите и иновациите са отстъпили водещата позиция на печалбите от икономически ренти. Политическите фактори също изглежда имат все по-съществена роля за корпоративните печалби, тъй като новите регулации подпомагат вече установените компании, което също е удар по икономическата ефективност.
Какво се случва? Изненадващо, едно от по-убедителните обяснения е дело на антрополог, който е погледнал отвъд тясно икономическите обяснения, за да проучи действителните социални или психологически функции, изпълнявани от много от работните места в днешната икономика на услугите и знанието. Дейвид Грейбър от London School of Economics наскоро публикува книга, в която развива тезата си, че преобладаващите митове за ефективността на капитализма ни заслепяват за факта, че голяма част от икономическата реалност е оформена от драпането за власт и статус и всъщност не изпълнява никаква икономическа функция.
Разбира се идеята, че бизнесът може да бъде прахостнически не е нова. Преди тридесет години икономистът Уилям Баумол предположи, че бъдещето на капитализма може би ще принадлежи на непродуктивни бизнеси, използващи силата и влиянието си за да да печелят, без непременно да облагодетелстват обществото. Той се притесняваше от възхода на “непродуктивните предприемачи”, които изкупуват съперниците си или използват влиянието си върху регулаторите, за да задушат конкуренцията, и които процъфтяват, като паразитират върху продуктивните части от икономиката. Преди време икономистите Робърт Литън и Иън Хатъуей направиха преглед на доказателствата за тази тенденция, която е особено видна през последните 30 години.
Разбира се, финансовата криза до голяма степен разби идеята, че модерните пазари са модел за икономическа ефективност и създаване на стойност. Голяма част от уж усъвършенстваното финансово инженерство служи единствено да прикрива риска или да го прехвърля на неподозиращите инвеститори. То често увеличава цялостния риск, макар рекламата му да твърди, че прави обратното. През 2012 г. една финансирана от британското правителство проверка на финансовите пазари завърши със заключение, че голяма част от този сектор се свежда до безсмислени дейности с “нулева сума”, които отклоняват инвестициите от полезното предприемачество.
Но дори извън финансите, голяма част от съвременния бизнес изглежда насочен не толкова към създаване на икономическа стойност, колкото към заграбване на по-голям дял от съществуващото богатство. Икономистът от MIT Ксавие Габаи доказа, че през последните годни най-богатите индивиди наистина са изкривили правилата на играта в своя полза и намират начини – като например чрез достъп до по-добра информация, юридически и данъчни услуги – да прибират по-голям дял от печалбите, генерирани от продуктивния труд. Луиджи Зингалес твърди, че поведението на бизнесите се е променило заради това, че корпорациите са станали толкова огромни. Големите корпорации упражняват политическо влияние чрез финансиране на предизборни кампании или лобиране и така подсигуряват значителна част от икономическите си преимущества.
Големият принос на Гейбър е обвързването на тези промени с човешката история и обяснението защо от антролопогична гледна точка те не са толкова изненадващи. В свое есе, публикувано преди пет години, той направи на пръв поглед странното предположение, че към 30% от всички работни места всъщност не допринасят с нищо полезно за обществото. Това може да изглежда като обидно твърдение, ако нямаше толкова много хора, които сами свидетелстват за безсмислието на своята работа. Проведено в Обединеното кралство проучване през 2015 г. е открило, че 37% от хората усещат, че работата им “не допринася с нищо значимо за света”. Според идентична анкета в Холандия, 40% от хората там заявяват същото.
Вероятно още по-изненадваща е същността на тези “безсмислени” работни места, както ги нарича Грейбър. Те не са в образованието, чистенето, събирането на отпадъци или борбата с пожари, а изглежда са предимно в сектора на професионалните услуги. Грейбър казва, че след написването на есето с него са се свързали стотици хора, че са съгласни с него и че работят безсмислени служби, които могат да бъдат елиминирани без каквато и да е загуба за обществото. Повечето такива признания са дошли от хора, занимаващи се с човешки ресурси, връзки с обществеността, лобиране, телемаркетинг, финанси, банкиране, консултантски услуги, мениджмънт и корпоративно право. Разбира се, нито Грейбър, нито който и да е друг може да има последната дума кои работни места са полезни и кои не, но хората, които споделят това виждане за собствената си работа, най-често идват от сектора на услугите.
Вижте например случая на завършилия история Ерик, който е нает да надзирава софтуерен проект, привидно целящ да подобри координацията между различни групи служители в голяма фирма. Чак след няколко години Ерик открил, че проектът е инициатива на един от партньорите в компанията, но няколко други са против и активно го саботират. Неговата работа – както и работата на всички служители в проекта – всъщност е представлявала безсмислено усилие да се приложи една промяна, която е нежелана от голяма част от компанията.
Друг пример, даден от Грейбър в книгата му, е за старши мениджър в една от големите счетоводни фирми, наемана от банки, за да наблюдава изплащането на средства за искове за неправилно продадена застраховка. Той твърди, че компанията целенасочено не обучава правилно счетоводителите си и ги затрупва с невъзможни задачи, така че работата да не може реално да бъде свършена навреме и договорът да трябва да бъде удължен. С други думи работата е нарочно структурирана така, че да пренасочва голяма част от наличните средства към счетоводната фирма, която се е позиционирала като паразит между финансовите активи и клиентите, за които тези средства са предназначени.
Грейбър изтъква, че това са типични примери за работни места, генерирани естествено от битката на корпоративните мениджъри за влияние, статус и контрол върху ресурсите. По думите на Грейбър това реално прилича повече на класически средновековен феодализъм, отколкото на “истински” капитализъм. Голяма част от модерните корпорации не се занимават толкова с производството на неща и разрешаване на проблеми, колкото с политическия процес и придобиване на контрол над потоците ресурси.
Резултатът е разпространението на работни места, които реално имат малка или никаква икономическа функция, и имат смисъл само от гледна точка на търсенето на рента и властовите отношения. Мнозина обичат да се присмиват на абсурдните примери за неефективност от Съветския съюз, където много хора само са се правели, че вършат полезна работа, но същото може в значима степен да е вярно и за западните икономики.
От тази гледна точка може би досега сме мислели за модерния бизнес свят по напълно погрешен начин. И вероятно забавящата се производителност не бива да ни изненадва. Това може би просто е отражение на подхода, основан изцяло на максимализиране на печалбата, вместо на автентични усилия за разрешаване на проблемите на човечеството.
