В началото на това лято 19 юни беше обявен за официален празник в САЩ в чест на освобождението на поробените афроамериканци. Тази дата отдавна се отбелязва в чернокожите общности като „Юбилей на свободата“. Когато Фредерик Дъглас говори за еманципацията като за „юбилейна тръба“, той се позовава на обичая, споменат в книгата „Левит“ – след като юбилейната тръба засвири (на всеки 50 години), робите и затворниците трябва да бъдат освободени, дълговете да бъдат опростени, а земята да бъде върната на първоначалните ѝ собственици.
„Дългът: първите 5000 години“, разчупващата парадигмите книга на Дейвид Грейбър от 2011 г., насочи вниманието на новото поколение към тази древна традиция. Когато в близкоизточните общества се е отбелязвал юбилей при встъпването в длъжност на нов владетел, масовият акт на опрощаване често е бил представян като израз на кралско великодушие. Но, както изтъква Грейбър, всъщност това е бил начин висшите елити да си върнат част от властта от класата на кредиторите, и да освободят населението от задължението да изплаща дълговете си, за да може да работи за славата на държавата.
Малко след публикуването на книгата му, движението „Окупирай Уолстрийт“ обяви война на банките, които получиха собствено юбилейно опрощаване на дълговете, когато бяха спасени по време на финансовата криза няколко години по-рано. Грейбър беше на място, за да предостави богата политическа и историческа рамка на активистите, за да отправят своя контрапризив за “народен юбилей”.
Предходни кампании от този тип са били насочени към премахване на държавните дългове. През 80-те години на миналия век движението „Юбилей за Юга“ се опитваше да окаже натиск върху богатите северни страни и банките да отпишат външните дългове на държавите от глобалния Юг, попаднали в „дълговия капан“. По повод на “Големия юбилей” – празнуването на 2000 г. в Католическата църква – движението в крайна сметка успя да премахне дългове на стойност 130 млрд. долара.
Различното в движението, за чието начало Грейбър помогна чрез „Окупирай“ през 2011 г., беше, че то имаше за цел да заличи личните дългове, или дълговете на домакинствата. Освобождаването от дългове беше формулирано като акт на справедливост (премахване), а не на милосърдие (опрощаване), и се коренеше в анархистична морална икономика, която най-добре се изразяваше в обръщане на манталитета на възвръщаемостта; не дължим нищо на банките, дължим си всичко един на друг.
Изграждане на движение
Първата инициатива на това движение, в което участвах и аз, беше кампанията „Окупирай студентския дълг“, организирана с цел да убеди един милион студентски длъжници да не плащат, и да окаже натиск върху банките и федералните кредитори. По ред причини не успяхме да постигнем целта, но много от принципите и ритуалите на движението за съпротива срещу дълга бяха изковани в хода на тази кампания. “Дългова стачка”, организацията-наследник, създадена през лятото на 2012 г., се фокусира не само върху студентските дългове, но и върху медицинските и жилищните дългове, и се разрасна навсякъде из Съединени щати.
Грейбър има силен принос за двете най-известни постижения на “Дългова стачка”. Първото е колективно написаният наръчник за работа с дългове, който предоставя ценна информация на разбираем език за това как да се измъкнете от дълговата тежест чрез преговори. Наръчникът беше широко разпространен и все още се използва.
Второто постижение инициатива за взаимопомощ, наречена „Непрекъснат юбилей„, която събра средства от малки дарения, за да изкупи евтино дълг на вторичния пазар и да го елиминира. В продължение на година и половина събрахме около 750 000 долара и изкупихме дълг на стойност 32 млн. долара. Разбира се, това беше капка в морето, но беше и силно символичен акт за привържениците на идеята, които се радваха на широко разгласения спектакъл на изтриване на дългове чрез организирано “надцакване” на системата.
За нас тази кампания бе начин да изобличим функционирането на вторичния пазар на дълг и да информираме хората, че колекторите плащат само стотинки за дълговете, които се опитват да получат изцяло от нас. Това бе и така нареченото доказателство на концепция – доказателство, че колективните действия могат да доведат до резултати в една финансова област, която отдавна се контролира от кредиторите. Този принцип лежи в основата на наследника на “Дългова стачка”, “Колектив на длъжниците” – по-амбициозно усилие, стартирало през 2014 г. като първият в историята съюз на длъжниците. Организирането около дълга не е лесно, но ние го смятаме за необходимо и неизбежно в свят, в който капитализмът е започнал да предпочита хищническото кредитиране пред продуктивните инвестиции.
След като Колективът на длъжниците се сдоби с членове, готови да се организират и да стачкуват, плодовете на това колективно действие започнаха да се появяват. Като насочихме тази енергия чрез правни механизми, успяхме да извоюваме облекчаване на дълговете на студенти на стойност повече от 1,5 млрд. долара. По-голямата цел сега е пълното опрощаване на студентските дългове в страната, достигащи 1,7 трлн. долара. Неотдавна Колективът на длъжниците предостави правните аргументи, показващи, че президентът има правомощията да опрости тези дългове.
За тази цел по-рано тази година стартирахме протестна кампания, за да окажем натиск върху Белия дом. Но Джо Байдън, дългогодишен приятел на финансовата индустрия, се противопоставя на увещанията на високопоставени демократи като Чък Шумър и Елизабет Уорън да извърши това добро дело. Но дори и да бъде премахната само част от бремето, това ще бъде представлява най-голямото освобождаване от дългове в страната след премахването на робството.
Организациите на длъжниците са бъдещето
Изминаха десет години, откакто Грейбър за пръв път представи концепцията си за дългов юбилей в средите на “Окупирай Уолстрийт”. В рамките на това десетилетие тя се разрасна от разговори в маргинални леви среди до основна тема на дебатите сред политиците и обществеността. Някои коментатори възприеха прагматичната гледна точка и започнаха да твърдят, че широкомащабното облекчаване на дълга е точно този вид икономически стимул, какъвто е необходим в условията на пандемична рецесия. Ние разглеждаме въпроса в много по-широк план. Съпротивата срещу нелегитимните дългове – натрупани за получаване на достъп до социални блага като образование и здравеопазване – се очертава да бъде един от фронтовите конфликти на 21-ви век.
Точно както борбата за заплатите е била (и все още е) ключова за индустриализиращата се икономика, така и твърдите преговори с класата на кредиторите за дълговете ще са необходим отговор на финансиализацията на днешната икономика, където лъвският пай от печалбите се извлича от нуждата на хората да вземат заеми, за да оцелеят. Все повече живеем в кредитокрация – вид развито капиталистическо общество, което изисква от хората да вземат заеми, за да покриват основните си нужди, и в което натрупаните дългове никога не могат да бъдат изплатени изцяло. В условията на кредитокрация моделът на печалба е модел на доживотно извличане на средства под формата на обслужване на дългове.
Успешната съпротива може да се осъществи само чрез колективни действия. В края на краищата вратата винаги е отворена за отделните лица да преговарят с кредиторите си. Дори суверенните държави могат да подават петиции до Парижкия клуб – група от официални представители на богатите северни държави-кредиторки, чиято роля е да намират решения на трудностите с плащанията, които изпитват държавите длъжници – но не им е позволено да се обединят в искане за облекчаване на дълга. В отговор на това Томас Санкара, революционер и тогавашен президент на Буркина Фасо, предложи през 1986 г. създаването на контраблок на длъжниците, наречен Клуб Адис Абеба. Той беше убит заради смелостта на своята визия.
Thomas Sankara at the Unified Front Against Debt, 1987: „The debt cannot be repaid. If we don’t repay, lenders will not die. But if we repay, we are going to die.“ pic.twitter.com/XqOUb6ftgk
— Jacobin (@jacobin) December 21, 2018
Самите банкери са съвсем наясно с тази заплаха за тяхната власт. Както казва Джей Пол Гети: „Ако дължите на банката 100 долара, това е ваш проблем. Ако дължите на банката 100 млн. долара, това е проблем на банката.“ Масовата мобилизация чрез съюзите на длъжниците е от жизненоважно значение за промяната на този баланс на силите и за постигането на много по-големи споразумения.
При това преразпределение на силите дългът няма да изчезне, но ще изчезне хищническото кредитиране. Хората все още ще се нуждаят от кредити по различни причини. Финансовите институции ще трябва да бъдат преустроени, за да обслужват обществени и общностни нужди, и така ще предлагат само социално продуктивни кредити. Това не е фантастика. Опитът ни през последните десет години показва, че такъв свят е възможен. Но, както и при всяка друга борба в историята, той ще се осъществи само благодарение на енергията и действията на солидарността. Длъжниците по света, обединете се! Нямате какво да губите, дори кредитния си рейтинг.
*Андрю Рос е професор в Нюйоркския университет и социален активист. Той е автор на „Кредитокрация и аргументът за отказ от дълг“. Статията е част от поредица, посветена на живота и идеите на Дейвид Гребер по повод първата годишнина от смъртта му.
