Окончателно: Президентското вето събори лобистките поправки за приватизацията

Управляващото мнозинството в 44-тото Народно събрание, съставено от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ВОЛЯ, се отказа окончателно от решението си отпреди няколко дни относно промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Депутатите преобърнаха на 180 градуса гласуването си и приеха аргументите на президента Румен Радев, който върна за ново обсъждане два параграфа от приетите дни по-рано от парламента промени. Общо 185 народни представители от всички групи гласуваха против поправките при новото им гласуване, с което практически приеха ветото на държавния глава.

Поправките бяха разтълкувани като лобистки в полза на бизнесмена Кирил Домусчиев и други крупни приватизатори, в това число депутатът от ДПС Делян Пеевски. От гласуването си дни по-рано се отказа и ДПС, които на 18 юли подкрепиха двете скандални поправки, но днес се включиха в общия хор и подкрепиха ветото, тоест бяха срещу въпросните промени.

Любопитна подробност, че нито един депутат от ДПС не взе думата за изказване по време на горещите дебати, като същото важи и за ВОЛЯ. И двете групи помогнаха с гласовете си за приемането на текстовете преди седмица.

Още на 13 юли „Барикада“ писа, че депутати от „Обединени патриоти“ готвят „патриотичен“ подарък за Кирил Домусчиев, като коментар пред медията ни направи както вицепремиерът Валери Симеонов, съобщил първи за лобистките поправки, така и авторът на една от тях Николай Александров, който отрече подобни цели. Шест дни по-късно, ден след гласуването в парламента, скандалът вече получи сериозен медиен отзвук, който в крайна сметка доведе до президентско вето.

Това е първият случай след седем предишни опита, в които мнозинството в парламента не преодолява президентско вето. Гласуването не е изненадващо, тъй като още след като разбраха, че президентът връща скандалните поправки, от ГЕРБ обявиха, че този път ще подкрепят ветото. Гласуването днес в пленарната зала повтори и решението на парламентарната комисия по икономическа политика, която вчера се произнесе по същия начин.

„Редниците избързаха с шампанското, да пият една студена вода“

И макар да беше предварително ясно, че ветото на президента този път ще бъде успешно, дебатът преди гласуването в пленарната зала предложи изключително широка палитра от горещи емоции, размяна на остри реплики, личностни нападки, гафове и т.н.

В началото Борис Ячев, депутат от НФСБ и „Обединени патриоти“, започна с кротко изказване, че съпартийците му ще подкрепят ветото, тъй като са гласували против скандалните промени още при приемането им преди седмица. „Голяма част от мотивите на президента съвпадат изцяло с нашите аргументи, представени в залата преди гласуването“, заяви Ячев.

„Приветстваме решението на президента да поиска презаглеждане на тези параграфи, тъй като те очевидно, категорично и крещящо противоречат на обществения интерес“, заяви в началото на своето изявление депутатът от БСП Румен Гечев, който се превърна в един от основните герои на днешния дебат. Гечев добави, че „въобще не става дума само за една отделна фирма, било то и Българския морски флот, а става дума за десетки ВЕЦ-ове, за БТК, за Булгартабак“ и други.

Той настоя, че ако не се върнат тези текстове, ще бъдат нанесени загуби за стотици милиони на българската икономика, общественост и държава. „Не можем да направим втори подарък на някои от приватизаторите. Те са купили тези активи по занижени цени. Сега вносителите искат да им направят подарък. Откъде – накъде? С какви очи вносителите искат това?“, попита той и заяви, че подкрепилите текстовете депутати трябва да се срамуват.

„Можело да фалират, ако си платят неустойките. Каква измама, каква наглост!“, възкликна Гечев по адрес на Волен Сидеров, който в последните дни продължи да защитава поправките, които според него правели така, че приватизаторите да не фалират, от което в крайна сметка държавата да изгуби повече.

„Може да фалира купувачът на тези активи, не може да фалира Българският морски флот. Ако сме му дали активи, разпродава си активите от другите фирми, разпродава си яхтите, той е богат човек, и връща парите за това, че не е успял да управлява активите, които му е дала държавата“, добави Гечев и посочи, купувачът се е подписал, че купува държавни активи и поема определени ангажименти. „Като не може да ги изпълнява – плаща неустойки. Откъде ще намери пари, това си е негова работа. Като не може, държавата си взима активите и ги продава на друг, който да ги управлява по-добре“, добави той.

В отговор председателят на правната комисия Данаил Кирилов, който имаше ключова роля при приемането на поправките окончателно в зала, върна топката в полето на БСП, като обяви, че партията носи голяма вина за появата на „методи за приватизация“, които са довели до появата на лица, които днес присъстват на пленумите на БСП. „Тези лица, които фалираха много предприятия, няма да питам какви ангажименти бяха поели и бяха ли въобще поемани ангажименти“, каза Кирилов.

Гечев пък отговори, че правителството на Борисов вече веднъж е правило подарък за Домусчиев относно БМФ, като малко след като идва на власт прави разсрочване на инвестиционната му програма. И обобщи ситуацията с ветото така: „Предайте на въпросните редници, че напразно са пили шампанско онзи ден. Да пият една студена вода“.

От ВМРО контрираха колегите си в лявата част на залата с аргумента, че не са заявили всички тези аргументи по време на дебатите при приемането на поправките. „Имаше бурно мълчание при приемането“, каза Искрен Веселинов. Той призна, че „действително промените са укорими, уреждайки условия в бъдеще“, но настоя, че въпреки подкрепата си за ветото, от партията са убедени, че приетите поправки „нямат обратна сила, както се твърдеше в медиите“. Колегата му Християн Митев (НФСБ) добави, че само 22-ма души от БСП са били в зала при гласуването и не са направили нито едно изказване. Освен това по един от параграфите дори 3-ма депутати на БСП са гласували „за“, настояха от ВМРО.

Малко по-късно думата взе и самият Емил Димитров – депутат от ВМРО, който се опита напоително да обясни, че е бил подведен да подпише една от скандалните поправки, като му е било казано, че това ще бъде общ текст, предложен от много негови колеги. Не стана ясно дали той е прочел какво подписва и защо го е сторил, но след като видял, че предложението е внесено само с неговото име, той поискал да го оттегли. Икономическата комисия обаче не удовлетворила искането му да свика ново заседание, на което това да се случи.

Градусът на напрежението се покачи значително от изказването на депутата от БСП Валери Жаблянов, който във видимо приповдигнато настроение заяви, че управляващите отказват да си носят отговорността. „Ако човек не е в тази зала ще си помисли, че вносителите нямат нищо общо със себе си отпреди няколко дни. Какво искате вие? Президентът трябваше да наложи вето на един закон, а премиерът, който не знае какво гласува собствената му група, да се солидаризира с президента половин час по-късно“, атакува Жаблянов.

Данаил Кирилов от ГЕРБ отново прати топката в полето на БСП, като припомни, че от ляво не са подкрепили предложението на управляващите за отпадането на давността за престъпления, свързани с приватизацията – казус, повдигнат от ГЕРБ във връзка с миналото на Корнелия Нинова покрай „Техноимпекс“. Кирилов повтори тезата на Борисов, че това правителство е осигурило над 2 млн. лева за съдебни разноски, за да оспорва решението на Арбитража към БТПП, отсъдил първоначално в полза на Кирил Домусчиев. „Не вменявайте на правителството отношение, каквото то няма“, призова той.

Кирилов опита да оправдае и действията си, с които в пленарна зала обвързва предложението на Емил Димитров (за ретроактивност) с това на Николай Александров, което предвижда срок от пет години за изискуемост на специфични задължения. „Видях, че текстовете не са съотносими и по тази причина взех становище, за да подпомогна колегите си от икономическа комисия. За съжаление бях тук и продължавам да не отказвам да нося отговорност и когато мога да помогна правно или процедурно, трябва да го направя“, каза той. Секунда по-късно той все пак заяви, че според него „тези текстове, дори и приети, нямаше да свършат тази работа, която вменявате“.

Според Крум Зарков от БСП тези поправки са „поредното и може би най-яркото доказателство за това, че в този парламент законодателство се прави по непрозрачен, неправилен и порочен начин“. „Това не се дължи на непознаване на демократичните методи, а има друга причина – целите са такива, че никой не смее да поеме политическа отговорност за тях. Тези, които обещават на заинтересовани лица, че спорният законопроект ще мине, не биха искали публично да се ангажират с неформалните си ангажименти. Защото формалните – към гражданите – често са коренно различни“, каза Зарков.

Той обясни, че тези законопроекти не могат да видят бял свят без ГЕРБ, но се организират така, че внасянето им да става от техни партньори. „Хитрината е проста – ако стане скандал, той е за сметка на друг. Ако е голям скандал – оттеглят предложенията. Работи се на принципа „ако мине“, основната цел е да не се опръскат с мръсотия. Опитите да се изкара черното бяло стигат до абсурд, но не могат да скрият очевидната схема – държавното управление е конституирано около няколко играча, които са предпазвани чрез бушони. Единствената тежест на един зам.-министър, шеф на агенция или депутат е да изгарят тогава, когато на някой от големите играчи му припари. Оставките всъщност спасяват от отговорност тези, които би трябвало да я носят. Пешките умират заради офицерите, а царица е парица“, обобщи Зарков, според когото благодарение на президента ще бъде предотвратено ощетяването на хазната, но голямата опасност остава и тя се крие в начина на функциониране на това Народно събрание, което след този случай окончателно се е дискредитирало.

„Управляващата партия е готова да предостави пари на всеки един частник, който ѝ дава пари, за да печели избори. Това е единствената форма за задържането във властта – съюзът между българската олигархия и ГЕРБ. Това е политическата форма на господството в България. Вие осигурявате по законодателен път господството на едрия капитал върху дребния, нещастния човек“, избухна Валери Жаблянов, а патосът му принуди малко по-късно Спас Гърневски да заяви, че „днеска май някои малко повече са пили, а линейката на отрезвителното е на източния вход“.

„Вие сте готови да направите всички пируети, за да се задържите на власт. Няма да изкарате мандата, ще има избори и ще останете 30 души, разбрахте ли. Това е положението!“, продължи обаче Жаблянов, а малко по-късно, когато отново се качи на трибуната, вече прогнозира още по-слаб резултат за ГЕРБ – 15 депутати в следващия парламент.

„Искам да ви попитам, не ви ли е неудобно от самите вас. Не може да има закон, за който убедено да гласувате, да предоставите 60 милиона, познавате го всички този господин – снощи беше на мач – да му дадете парите, а след 3 дни да се солидаризирате с президента. Вие самоуважение нямате ли? Да кажете „сгрешихме“. Как може такова нещо? Българският народ е омерзен от вашето поведение“, не спря да нарежда Жаблянов.

Председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов взе думата, за да обяви, че не е очаквал толкова ожесточен дебат, тъй като вече е имало заявена позиция за подкрепа на ветото. Той подчерта, че този тон не води до нищо добро за никого. Малко по-късно обаче, самият Цветанов отправи тежки лични нападки, като се обърна към Румен Гечев и го обвини, че е изпращал „емисари“ при премиера и финансовия министър, които да лобират Гечев да бъде избран за представител на България в Черноморската банка в Солун. Цветанов не пропусна да вмъкне, че и според него около промените са създадени „внушения“, които не са били верни. След което отново върна лентата към началото на 90-те години и приеманите по време на прехода законодателства за приватизация, в които ГЕРБ не са участвали.

Не за първи път Цветанов нападна директно и президента, като обяви, че лобизъм е било служебното правителство да завещае на следващия редовен кабинет взето решение за закупуване на определен тип боен самолет. Твърдение, което Румен Радев многократно отрече и обясни, че не е залаган избор, а освен това той не е негов, а на експертен съвет, създаден специално за целта.

„Когато говорите за банковия сектор, тук има хора, които са участвали в управлението, когато фалира банковата система. Г-н Гечев, вие винаги говорите с такава вещина и принципност – молим ви – спрете да пращате емисари към премиера и финансовия министър, за да бъдете избран за представител на България в Черноморска банка в Солун. Приемете го като послание от генерала, върху когото се упражнявахте“, завърши изказването си Цветанов, а от място Гечев веднага реагира и го нареже „лъжец“.

„Подкрепихме олигархията, но поне го направихме открито!“

„Вие сте имали много трудно детство“, отговори вече от трибуната видимо ядосан Гечев. „Не съм пращал никакви емисари никъде, но някой хора са си изгубили нервите“, добави той. И върна топката към ГЕРБ относно фалита на банковата система. „За банковата система отговаря националната банка, тя се казва БНБ. Вие лично отидохте до САЩ и доведохте зам.-министъра на Жан Виденов – Радев, който избрахте за управител на БНБ, което ще рече, че казвате „браво“ на екипа на Виденов. Вие избрахте за шеф на надзора Димитър Костов. Кой е той? Министър на финансите на Жан Виденов. Вие дадохте оценка на онзи екип“, каза Гечев и обяви, че той носи отговорност за действията си от онзи период, но те са в съвсем други сфери.

„Единственото нещо, с което не съм се справил досега – не мога да разбера как една тъща с 250 лева пенсия си купи 6 апартамента?“, завърши изказването си Гечев, а Цветанов остана разочарован от зададения от самия себе си тон и обяви, че с тази реплика Гечев е доказал, че „не е никакъв професор“, щом така си изпуска нервите и напада на личностна основа.

Участие в дебата взе и Корнелия Нинова, която не се съгласи, че е щяло да бъде правилно тихо и кротко ветото да се гласува и да се продължи напред, като нарече това „замитане под килима“. „Чуха се призиви за деескалация на напрежението – добре, дайте ни пример как да стане, като спрете да се наричате фелдфебели, лобисти, като спрете дори физически да се биете. Това, което направихте днес, беше дъното на българския парламентаризъм. Деескалирайте напрежението при вас и поне спрете да се биете“, каза Нинова.

Тя посочи още, че събитията от последните дни са ярък пример за срастването на власт и пари, за промяна на модела на корупцията, която вече е в самите закони и за това, че коалициите не се правят за доброто на хората, а за власт и пари.

Изказването на Нинова ядоса Юлиян Ангелов от ВМРО, който се справи с трудната задача да надмине всички свои колеги с шокиращо изказване от трибуната. Като отново обвини БСП, че не са били в залата на 18 юли, той заяви: „Ние може да се караме, да се бием, но сме истински. Не се крием и не сме подмолни. Едната партия е на едно мнение, другата на друго, нямаме поведение „така е казала партията“. При нас е демокрация, всеки има право на мнение. Твърдите, че мнозинството подкрепя олигархията. Значи сме я подкрепили открито, а вие – подмолно, като ви нямаше. Кое е по-отвратително, кое е по-гадно? Да се криеш или да защитаваш позиция, без значение дали е правилна или не. Мисля, че вашето е по-гадно“, нареди той в едно от последните изказвания.

Хронология на скандала

Законът за приватизация и следприватизационен контрол беше „отворен“ за промени на 20 юни, когато депутатът от „Обединени патриоти“ Николай Александров, Делян Добрев от ГЕРБ и други техни колеги от двете партии внасят законопроект за група промени. Те се отнасят до създаването на електронна платформа, чрез която да се продават държавни имоти. На 4 юли законопроектът е приет на първо четене в зала, а срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене е до 9 юли.

Именно в последния възможен ден депутатите Николай Александров („Атака“) и Емил Димитров (ВМРО) внасят скандалните предложения за промени. 9 юли се оказва и денят, в който Арбитражният съд към Българската търговско-промишлена палата окончателно се отказва от делото, заведено от Кирил Домусчиев, който настоява за промяна на приватизационния му договор, която би му спестила близо 60 милиона евро.

За внесените поправки пръв сигнализира вицепремиерът Валери Симеонов (НФСБ), който е основен застъпник държавата да оспорва пред Върховния касационен съд (ВКС) решението на Арбитражния съд, който първоначално отсъжда в полза на Домусчиев, но ВКС отменя решението, за да се стигне до вече споменатия край на съдебна сага на 9 юли. От ефира на „Още от деня“ по БНТ Симеонов заявява, че депутат от парламентарната група „Обединени патриоти“ е внесъл лобистки поправки, които ще спестят на Домусчиев дължимите неустойки, когато в края на годината Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол трябва да вземе решение дали бизнесменът и председател на КРИБ спазва договора си за приватизация на Българския морски флот.

Симеонов не казва името на депутата, но справка в сайта на Народното събрание показва, че от групата на „Обединени патриоти“ има внесени две предложения за промени – от Николай Александров и Емил Димитров. Поправката на Александров предвижда, че „специфични задължения, пряко свързани с осъществявания от приватизираното дружество предмет на дейност, с изключение на задължението за запазване на седалището, предмета на дейност, за инвестиции и трудова заетост, не могат да бъдат вменени на купувача за повече от пет години“.

Договорът за приватизация на Българския морски флот е от 2008-ма година и предвижда, че след 10 години той трябва да разполага с определен тонаж кораби, иначе ще дължи неустойки за неизпълнение. Компанията на Кирил и Георги Домусчиеви „Кей Джи маритайм шипинг“ не разполага с тях и затова още от 2016 прави опити да промени договора си, отнасяйки въпроса към Арбитражния съд на БТПП.

Втората поправка, на Емил Димитров, първоначално е записана да се отнася към друг член от закона за приватизацията и следприватизационния контрол, който не касае промяна на срокове, а потенциалната възможност Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да разсрочва поетите с приватизационните договори задължения чрез сключване на писмено допълнително споразумение, което се одобрява с решение на Министерския съвет.

Разглеждането на второ четене на законопроекта и внесените към него допълнителни предложения се случва набързо на 11 юли, като и двата текста са приети – съответно с 9 гласа (Александров) и 10 гласа (Димитров) „за“ и по 7 гласа „въздържали се“, най-вероятно от опозицията, макар стенограмата да не разкрива имената на гласувалите. Както Александров, така и Димитров не присъстват на въпросното заседание. Стенограмата не показва и никакви изказвания – нито на управляващите, нито на опозицията и по двете продложения. Няколко дни по-късно, на 16 юли, Емил Димитров прави формален опит да изтегли предложението си, но то вече е прието от комисията и влиза с гриф „подкрепено“ в пленарната зала.

Окончателното гласуване в зала е предвидено за 19 юли, но поради по-бързо изчерпване на дневния ред за предния ден, 18 юли, депутатите решават още тогава да гласуват и този законопроект. В зала обаче, по инициатива на депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов, се случва ключова промяна – предложението на Емил Димитров е променено и направено така, че вече да се отнася към текста, предложен от Александров. Така се оказва, че искането на Александров специфичните задължения по приватизационни договори да не могат да се изискват от купувача след повече от 5 години, ще важи и за вече сключени сделки. И двете поправки са гласувани с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Воля“ и депутатите от „Обединени патриоти“, които са представители на „Атака“ и ВМРО. „Против“ са само 20-тина души от БСП (голяма част от групата на които по това време е на протест на животновъдите пред Министерски съвет) и депутатите от НФСБ.

След приемането на промените от ГЕРБ излизат с неубедителни обяснения, че са „подкрепили предложението на комисията“ и отричат, че поправките са лобистки. Подобно тълкуване обаче е нелепо, тъй като още в комисията решението също е наложено с техните гласове, а освен това пленарната зала има финалното решение и там никой депутат не е задължен да гласува по начина, по който предлага комисията.

Окончателно приет в този му скандален вид, законът се отправя към администрацията на държавния глава, който трябва или да издаде указ за обнародването му в Държавен вестник, или да го върне за ново обсъждане (т.нар. вето). На 23 юли президентът Румен Радев съобщава, че връща за ново обсъждане въпросните две поправки на Александров и Димитров.

Малко след това, след като от 9 юли (денят на внасянето на поправките) до този момент, или общо 14 дни, премиерът Бойко Борисов мълчи по темата, от пресцентъра на Министерски съвет изпращат до медиите съобщение, че премиерът ще настоява за нови промени в закона за приватизацията, които да разсеят съмненията за лобизъм. Появяват се и комични заглавия като „И Борисов върна поправките“, въпреки че нито депутатите от ГЕРБ, нито министър-председателят могат да „връщат“ вече приет на второ четене закон.

По-късно същия ден от ГЕРБ дават пресконференция в парламента и обявяват, че заедно с премиера са взели решението си ден по-рано (остава въпросът защо не са го обявили още тогава, а изчакват ветото на президента), но след като има наложено вето, те просто ще използват този акт на Румен Радев и ще го подкрепят, въпреки че само няколко дни са гласували по точно противоположен начин.

Скандалът предизвика трусове в коалицията „Обединени патриоти“, като председателят на парламентарната им група и лидер на „Атака“ Волен Сидеров, който по информация на „Барикада“ лично е настоявал горещо за внесените от колегата му Александров промени, използва повода за поредна през годините серия атаки по коалиционния си партньор и кум Валери Симеонов, като дори отиде на заседание на Министерски съвет, за да отправи на място критиките си. Акцент в тях бяха други действия на Симеонов, но общата теза на Сидеров е, че Симеонов пречи на развитието на „българския бизнес“ („Барикада“ припомня, че Валери Симеонов е един от основните инициатори и защитници на искането на работодателските организации за улеснен внос на работници от страни извън ЕС, което парламентът наложи преди време).

Стигна се дори до нов сезон от патриотичния сериал „Извини се, бе!“, като този път Сидеров настоява за извинение от Симеонов заради обвиненията му в лобизъм. От „Атака“ продължават да отричат, че поправките са лобистки, а от своя страна Симеонов на този етап отказва да се извинява.

Ескалацията на вътрешно-коалиционното напрежение стигна дори да ръкопашен бой в часовете преди гласуването на ветото, но малко след това в Министерски съвет на среща с премиера, страстите бяха успокоени и коалицията обяви, че е стабилна и няма опасност да се разпадне и това да предизвика предсрочни избори.