Потребителските цени са нараснали с 84.6% в България спрямо 35.6% средно за ЕС в периода 2000-2017 г., показва хармонизирания индекс на Евростат, който позволява да се сравняват цените в различни страни. В този период средните доходи са нараствали по-бързо, общо с около 130%, което означава, че покупателната способност като цяло се е увеличила. За съжаление, ръстът на доходите не е равномерно разпределен и е значително по-бърз за непропорционално малка част от населението, така че достъпността до определени стоки и услуги вероятно не се е подобрила или дори се е влошила за част от населението.
НСИ изчислява покупателната способност спрямо средните доходи, но почти 70% от домакинствата получават под тях. Освен това, тя се отнася само до хранителните продукти и някои стоки от бита, почти всички от които са станали по-достъпни за средностатистическото домакинство. Причина за това е, че храната, облеклото и обзавеждането са поскъпвали с по-бавен темп от средния ръст на доходите. Все пак България е пета в ЕС по оскъпяване на храната и безалкохолните напитки в периода 2000-2017 г. с 87%, далеч над средното ниво от 43%. България се отличава и от тенденция за поевтиняване на облеклото, производството на което се изнася към страни с по-ниски разходи за труд. Цените в този сектор нарастват с 26.7%, което отново отрежда на страната ни челно място в ЕС, където оскъпяването е незначително – 0.8%.
България е втора след Румъния по поскъпване на алкохола и цигарите, но това е предопределено от ниските начални цени и изискванията на ЕС за високо акцизно облагане на тези стоки. Оставяйки техния особен случай настрана, най-значително нарастване има на потребителските цени в образованието – над 3 пъти. По този показател България отново е изпреварена от Румъния, но и от Обединеното кралство, където лимитът за университетските такси бе увеличен почти тройно през 2010 г. от консервативно-либералното правителство, начело с Дейвид Камерън. Високият ръст на цените обяснява защо образователните материали и услуги са все още недостъпни за около 3/4 от българите.
След образованието, най-оскъпени за периода у нас са здравните стоки и услуги – със 154%. В тази сфера България е изпреварена минимално само от Унгария, а средното поскъпване в ЕС е 41%. В тази сметка не влизат здравните осигуровки, а само цените, плащани от потребителите на лекарства, изделия и медицински услуги, извън и в болниците. Положението с разходите за здравеопазване допълнително се влошава от обстоятелството, че сегашната система е финансирана наполовина от доплащания от джоба на пациента.
Това означава, че стоките и услугите в тази сфера не просто са по-скъпи, но и в много случаи пациентите нямат избор освен да ги платят, тъй като те не се поемат от здравната каса или се поемат частично. Повечето функциониращи в ЕС солидарни здравни системи предоставят лекарства, изделия и услуги на осигурените граждани без доплащане, така че ръстът в цените се усеща само в някои случаи – например, когато човек купува лекарства, които не са му изписани от лекар, или ползва услуги, изискващи допълнителна осигуровка.
Оскъпяването на образованието и здравеопазването, както и увеличаването на услугите в тези сфери, които изискват доплащане от потребителите, на практика ги правят по-недостъпни за мнозинството от българите, отколкото в началото на века. Ситуацията не е резултат от икономически фактори, тъй като през този период доходите и икономиката бележат почти постоянен ръст. Тези жизненоважни сфери са по-недостъпни в резултат от политически решения за прехвърляне на цената от обществото към индивида – директно или през недофинансирането им. Например, оскъдните бюджети на училищата, тласкат родителите към плащане за частни уроци, а напоследък и за частни училища.
Цените на битовите услуги, които включват електричество, горива, вода и др. жилищни разходи, също бележат значителен скок от 131% при средно 57% за ЕС. Близо 1/3 от домакинствата у нас не се справят с плащането на битовите сметки навреме. Услугите на ресторантите и хотелите поскъпват почти със скоростта, с която нарастват средните доходи, което донякъде обяснява защо седмичната почивка все още е недостъпна за по-голямата част от българите. Най-умерено е оскъпяването на комуникациите с едва 9.7%, като средно за ЕС те са поевтинели с 22%.
