БСП и президентът засега мълчат за референдум за CETA

На този етап Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада, по-известно като CETA, не е от особен интерес и не стои на дневен ред за депутатите от БСП. Това установи опит на „Барикада“ да получи отговор дали най-голямата опозиционна партия, която многократно е заявявала позиция против СЕТА, е готова да поиска свикването на референдум по темата.

В неофициални разговори с петима водещи народни представители от БСП екипът ни установи, че към момента темата не е на дневен ред в партията и депутатите и не са готови да я коментират по същество. Те отказаха засега да дадат официални отговори дали са склонни да предприемат инициатива за свикване на референдум. Драгомир Стойнев, Александър Симов, Крум Зарков, Румен Гечев и Кристиан Вигенин все пак потвърдиха, че позицията на БСП „против“ СЕТА не е променена.

От БСП обаче нямат мнозинство в парламента и при влизане на споразумението за ратификация то почти сигурно ще бъде прието безпроблемно. Част от запитаните депутати признаха, че не са в течение на последните събития около CETA и обещаха, че са готови отново да коментират въпроса през следващата седмица.

Какво се случва със СЕТА и какви са вариантите пред България?

На 13 юни 2018-та година Австрия стана 11-тата държава, чиито парламент ратифицира Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада, по известно като CETA. Спорният договор, срещу който имаше многохилядни в протести в цяла Европа, включително и в България, се нуждае от ратификация от всички 28 държави-членки, за да влезе окончателно и изцяло в сила. В България договорът все още не е ратифициран от парламента.

Преди гласуването на ратификацията в Австрия, депутатите от опозиционната в момента Социалдемократическа партия на Австрия (SPÖ) издигнаха в пленарната зала плакати срещу споразумението и настояха за провеждане на референдум по темата. От ляво обвиняват най-вече партньорите на Себастиан Курц – дясно-консервативната популистка Партия на свободата (FPÖ), че напълно е променила досегашните си позиции. Именно с гласовете на FPÖ на Хайнц-Кристиан Щрахе и управляващата Народна партия (ÖVP) на канцлера Себастиан Курц, CЕTA беше ратифицирана от парламента в Австрия.

През годините в опозиция от FPÖ многократно са заявявали, че са против споразумението, но това не пролича в участието им при гласуването, когато вече са на власт. Същевременно на същата критика могат да бъдат подложени и самите социалдемократи, които доскоро управляваха и тогава не бяха против СЕТА, нито свикаха референдум, когато имаха необходимото мнозинство за подобно решение.

Дали ситуацията може да се окаже идентична в България? Предстои да разберем.

По време на своята предизборната кампания кандидатът за президент на БСП Румен Радев обеща, че ще сезира Конституционния съд (КС) относно СЕТА и по-конкретно дали подобен договор може да бъде ратифициран от българския парламент с обикновено мнозинство или се нуждае от квалифицирано такова, което не би могло да се случи при настоящото разпределение на местата без участието на БСП. Радев действително спази обещанието си, а след известно забавяне КС се произнесе в полза на управляващите и реши, че обикновено мнозинство от присъстващите в зала в даден момент депутати е достатъчно, за да бъде приета ратификацията на СЕТА. Както е добре известно, управляващите от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и неофициалните им партньори от ВОЛЯ имат достатъчно гласове, за да приемат всяко решение, което не изисква квалифицирано мнозинство.

Но в рамките на кампанията си за президент Румен Радев направи и друго изявление относно CETA. Цитиран от в-к „Дума“ на 26 октомври 2016-та той заяви, че „трябва да има референдум за CETA“.

Припомняме, че искането за свикване на национално допитване е сред конституционните правомощия на държавния глава. Без да бъдат събирани подписи, държавният глава може да прати за разглеждане в Народното събрание искане за провеждане на национален референдум. Това няма да направи провеждането на референдум задължително, а единствено ще принуди депутатите да се произнесат – „за“ или „против“ подобен референдум. Засега държавният глава не е повдигал отново темата за референдум за СЕТА, нито е коментирал решението на Конституционния съд по неговите въпроси. Припомняме, от това свое законово право се възползва веднъж предишния държавен глава Росен Плевнелиев, който поиска референдум за изборните правила.

Искане за провеждане на референдум по въпроса могат да внесат за разглеждане в българския парламент по закон и една пета от народните представители – условие, на което парламентарната група на БСП отговаря. Това означава, че ако имат желание, от БСП също могат да принудят парламентът да се произнесе дали иска да чуе мнението на народа по този въпрос. Припомняме, от партията на Корнелия Нинова веднъж вече се възползваха от това свое право и поискаха референдум за Истанбулската конвенция, но мнозинството отхвърли предложението им.

Най-сигурният, но и най-труден за реализиране вариант, е събирането на подписка с поне 400 000 подписа в подкрепа на искането на референдум. При такъв сценарий парламентът по закон е длъжен директно да изпълни волята на подписалите се граждани.

Дори референдумът да не бъде задължителен, някои от другите два варианта – предложение на президента или на БСП ще постави в крайно деликатна ситуация групата на „Обединени патриоти“. Техни представители през годините също са се обявявали категорично против СЕТА, както и в подкрепа на националните допитвания. Ако подобно искане постъпи в парламента, Волен Сидеров и хората му ще трябва да решат – искат ли да чуят мнението на народа по този толкова важен въпрос или не. Без подкрепата на „Обединени патриоти“ ГЕРБ нямат необходимите гласове, за да отхвърлят подобно искане и ще трябва да разчитат на ДПС и ВОЛЯ.

Разбира се, напълно възможен е и сценарий, при който „Обединени патриоти“ изневеряват на позициите си, генерирани през годините в опозиция и променят мнението си, когато са на власт и в мнозинство, а въпросът наистина зависи от тях. На този етап отново в неофициални разговори депутати от „Обединени патриоти“ отказаха на „Барикада“ да коментират темата.

Но CETA чука на вратата на българския парламент. На ход са държавният глава и опозицията.