Срещата ми със Сагуа Ла Гранде беше едно приказно откритие – поредното реставрирано с много любов и артистичност старинно кубинско градче, което по време на тазгодишния 38-ми ежегоден Международен панаир на туризма (2-6 май) беше обявено за най-новата туристическа дестинация на Острова на свободата.
Имаше си съответната тържествена церемония в главната кинозала на града, където с много апломб и емоция министърът на туризма на Куба Мануел Мареро Крус първо разказа впечатляващата история на Сагуа Ла Гранде, а после връчи и съответстващия сертификат на градските власти.
В последвалата весела по кубински суматоха официалните лица обиколиха града, насядали в току-що пуснатото туристическо влакче и тракащи с раздадените им маракаси, а всички останали поехме да се шляем из пъстрото човешко море, заляло улиците с маскарадни шествия и просто с жаждата за празник.
Малки момиченца с изрисувани котешки и заешки муцунки… По-големи каки в зашеметяващи костюми от епохата рококо… Горди майки, командващи танцовите състезания на децата по „стъргалото”… Лишени от скрупули за своите свободно разлели се силуети лели и баби, вибриращи във винаги младите стъпки на салсата…
Въгленооки и зеленооки момчета с изпотени снаги, слели всички раси в единна страст с ударите по барабаните… Мъдри старци с набраздени от усмивки лица и с неразделни от устните тромпети… Самоотвержени татковци с накачулени по главите наследници, отпиващи с чувствени целувки от новото издание на легендарния ром „Кубай“…
Всичко това ме връхлетя в Сагуа ла Гранде, докато шляпах из нажежения асфалт на централните улици боса – защото просто каишките на сандалите ми се скъсаха при изсипването на многоезичния поток участници във FITCuba2018 (това бе кубинската абревиатура за тазгодишния Международен панаир на туризма) след тържествената церемония в главната градска кинозала. Нито на мен ми пукаше, че останах боса, нито на някой друг му правеше впечатление – защото тук всички са щастливи да бъдат естествени и неподправени.
Ей така, боса и сгорещена, нахлух и в прохладната и бяла изложбена зала насред центъра на града, посветена на най-прочутия му син и най-универсалния кубински художник – вълшебника на образа Вифредо Лам (1902-1982). И там се смръзнах – не само пред уникалните му творби по стените, кръстосали културите на четири континента, но и пред неочакваното им модерно превъплъщение. Група чудно хубави кубински манекенки показваха там своите рокли с щамповани върху тях репродукции от картини на Вифредо Лам. И това бе също толкова неразделно от духа на Сагуа Ла Гранде видение, колкото и шумната градска фиеста навън.
Разбира се, в залата имаше и табло с фотопортрета на самия художник.
Някога и в България доста интелектуалци се прехласваха по него. Днешното все по-недружелюбно към културата време е оставило у нас малцина, запознати с живота и творчеството му. Така че тук слагам пауза на репортажните си преживявания и давам фактологична справка за тази уникална личност в световното изобразително изкуство.
Вифредо Лам е син на китайския търговец Лам Ям, емигрирал в Куба на 40-годишна възраст през 1860 г., и на чаровната мулатка Ана Серафина Кастия, родена през 1962 г. от любовта на испанец и черна робиня, докарана от Конго. Ана Серафина се появява на бял свят на карибския „захарен” остров две години, след като онзи, който по-късно ще стане неин мъж и баща на осемте им деца, стъпва на кубинска земя. Разликата във възрастта на майката и бащата е 42 години, както лесно може да се сметне.
Вифредо Лам е изтърсакът в многолюдната и дружна фамилия, сляла в кръвта на потомците си пулса на Азия, Африка, Европа и Америка. Той се ражда в Сагуа Ла Гранде на 8 декември 1902 г. и расте там до 14-годишна възраст, когато семейството се мести в Хавана. В столицата талантливият юноша учи в школата по изящни изкуства. В средата на 20-те години на ХХ век се преселва в Испания, където се сближава със сюрреалистите, а после и с родоначалника на кубизма Пабло Пикасо, чиито комунистически убеждения също обземат младия кубинец.
Вифредо е пламенно на страната на републиканците в Испанската гражданска война, като не само рисува вдъхновяващи бойците плакати, но и пряко отговаря за производството в една фабрика за муниции.
Политическата му активност не пречи, а дори стимулира обособяването на специфичния му стил на рисуване, в чиято философия той вплита и азиатски, и африкански традиции, включително и елементи на характерната за Куба религия сантерия.
През 1938 г. Вифредо Лам се установява в Париж и се върти там в кръга на Анри Матис, Фернан Леже, Жоан Миро и т.н. Същата година отскача и до Мексико, където се сближава с други неповторими творци – Фрида Кало и Диего Ривера.
Нацистката окупация на Франция през 1940 г. го сварва в Марсилия, където работи над илюстрациите за поетичната книга „Фата Моргана” на приятеля си Андре Бретон.
В годините на Втората световна война се връща в своето Карибие. Отива първо на остров Мартиника, а оттам се прибира и в Хавана, където през 1943 г. завършва най-прочутата си творба – „Джунглата”, сравнявана от мнозина по въздействие с легендарната „Герника” на Пикасо. „Джунглата” днес е собственост на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.
През 1944 г. се жени в Хавана за Елена Олсер (това е негов втори брак), която е не само негов модел, но и муза, и мениджър през шестте им години заедно, до развода през 1950 г.
През 1946 г. Вифредо прекарва заедно с Андре Бретон 4 месеца в Хаити, където се опитва да вникне във вуду вярванията.
През 1950 г. работи заедно с друг голям кубински художник – Рене Портокареро – и с още неколцина творци по няколко общи проекта с керамика. През 50-те живее периодично ту в Хавана, ту в Ню Йорк, ту в Париж. През 1955 г. активно подкрепя студентското протестно движение в Хаванския университет срещу диктатурата на Фулхенсио Батиста.
Приветства въодушевено победата на Кубинската революция през 1959 г. и остава на нейна страна до края на живота си, като това намира отражение в много от творбите му, заредени с послания за социална справедливост и равенство. Сред най-емблематичните от тях е „Третият свят” (1965 г.).
През 60-те Вифредо Лам живее и твори заедно с третата си жена – шведската художничка Лу Лорин, и с трите им деца в Италия, в Абисола Маре, на около 35 км от Генуа. През 1964 г. е удостоен с престижната награда „Гугенхайм”, а през следващите три години организира многобройни изложби из цяла Европа.
Умира на 80-годишна възраст, на 11 септември 1982 г., в Париж – като гражданин на света, но и като всепризнат с уникалността си представител на многоцветната кубинска култура.
С цялата си космополитност, Вифредо Лам до последните си дни остава здраво свързан и със своя роден град Сагуа Ла Гранде, откъдето идват най-живите сокове на неговото изкуство.
Отгоре на всичко по каприз на съдбата големият художник е роден точно в същия ден, в който е основан и градът му – на 8 декември, с разлика от 90 години. За рождена дата на Сагуа Ла Гранде се смята 8 декември 1812 г., когато тук е осветен малък параклис в съществувалото и преди на същото място селище на дърводелци. А както вече бе споменато, Вифредо Лам се ражда девет десетилетия по-късно – на 8 декември 1902 г. Световната му слава, естествено, днес го е превърнала в една от най-ярките емблеми на града.
Но Сагуа Ла Гранде се гордее и с още доста знаменитости, тръгнали оттук. Такива са например певецът Антонио Мачин, поетесата Росалия Кастро, археологът Алфредо Перес Каратала и много други. Прочут „земляк” е и смятаният за баща на френската урология Хоакин Албаран и Домингес, роден в града на 9 май 1860 г. Той е 9-годишен, когато семейството му се изнася в Испания. Учи медицина в Барселона, прави докторат в Мадрид, а от 1878 г. живее, работи и развива изследователска дейност в областта на урологията в Париж. Изобретява специфичен урологичен инструмент, известен като „нокътят на Албаран”. През 1908 г. получава Ордена на Почетния легион, а през 1912 г. е номиниран за Нобелова награда по медицина.
Днес паметникът на Хоакин Албаран и Домингес се извисява в самия център на Сагуа Ла Гранде – между църквата и реновираната старинна сграда, в която на 4 май т.г. министърът на туризма Мануел Мареро Крус откри новия гранд-хотел „Сагуа” с 87 стаи.
Другото обновено архитектурно бижу, отворило врати същия ден, е „Пясъчният дворец” – блесналата след ремонта сграда в стил ар нуво, която също е превърната в хотел. Впрочем, нея я смятат за едно от „седемте чудеса” не на града, а на цялата провинция Вия Клара, в която той е разположен.
След обявяването на Сагуа Ла Гранде за национален паметник на културата през 2011 г., тук целенасочено и последователно са извършени многобройни реконструкции, които възстановяват автентичния облик на града и неговата атмосфера от периода на „бум”-а на захарното производство в региона, дало тласък в развитието му след 1820 г.
Впрочем, Сагуа Ла Гранде има много интересен и съществен принос в историята, политиката, индустрията, науката и културата на Куба със своя дързък, откривателски и новаторски дух. Именно тук още през 1883 г. започва да излиза първият извън Хавана вестник, посветен на научни теми – „Научно ехо от Лас Виляс” (по тогавашното име на провинцията). Градът е родина и на първата канализация в Куба (1853), на първия парен параход (1849), на първото светско училище „Светлина и истина” (1886) и т.н.
Всички тези факти бяха припомнени от министър Мануел Мареро Крус в словото му на 4 май т.г., с което той обяви Сагуа Ла Гранде за нова туристическа дестинация – акт, който не случайно беше отпразнуван така всенародно от местните хора, месеци наред полагали усърдни усилия да стегнат и лъснат града си повече отвсякога, за да посрещнат подобаващо гостите от FITCuba2018.
Естествено, че туризмът дава важен принос в кубинската икономика като цяло и всички са наясно, че обръщането към този сектор дава големи шансове за напредък на всяко селище, на всеки дом, на всеки ентусиаст.
Така и жителите на Сагуа Ла Гранде празнуваха от сърце на 4 май, въодушевени, че с обновените си хотели и заведения градът им ще посреща все повече чуждестранни гости, ще си осигурява така редовни и сериозни приходи и ще процъфтява уверено.
Същия ден беше оповестено, че голяма френска хотелска верига вече е сключила договор с кубинска държавна фирма за възстановяването на още една красива местна сграда и за превръщането ѝ в хотел, а влиятелна германска туристическа агенция е добавила Сагуа Ла Гранде като ключов маршрут в каталога си за пътешествия из Куба.
Неслучайно като домакин на FITCuba2018 бе избрана цялата провинция Вия Клара. Целта бе да се покаже, че тя напълно се е възстановила от вилнелия най-жестоко именно тук през септември м.г. ураган „Ирма”, съсипал много от туристическите обекти. Обиколките ни из местните красоти, из чаровните градчета като Сагуа Ла Гранде и из приказните „кайос” – малките островчета с потопени сред зеленината хотелски комплекси, пръснати като огърлица по крайбрежието на Мексиканския зали, ни позволиха пряко да се убедим, че пораженията от миналогодишното бедствие са изцяло преодолени и всичко блести, по-красиво отвсякога, благодарение на самоотвержения труд на хората.
Уви, сляпата стихия отново постави на изпитание издържливостта на кубинците буквално броени дни след края на FITCuba. В края на май и началото на юни точно из същите места, на които се наслаждавахме малко по-рано, се развихри тропическата буря „Алберто” и предизвика тежки наводнения. Това сполетя включително и Сагуа Ла Гранде. Едноименната река, преминаваща през града, преля и потопи много къщи и квартали.
Правителството на Куба начело с новия президент Мигел Диас-Канел, който, впрочем, е родом точно от същата провинция Вия Клара, взе спешни мерки за справяне с природния катаклизъм и за подпомагане на пострадалите граждани, семейства, предприятия и производства.
Верни на своя упорит характер, неуниващ дух и винаги жизнерадостна сплотеност, жителите на Сагуа Ла Гранде също запретнаха ръкави, за да върнат отново на града си слънчевия му и цветен облик. Дали ще е „Ирма”, дали ще е „Алберто” – природата тук винаги ще сервира изпитания. Но пък и народът, свикнал на суровите ѝ своенравия, винаги е готов да отвръща с нови и нови възраждания. С причудлива, изненадваща и заразителна сила – сякаш слязла от картина на Вифредо Лам…
About The Author
