Пет години, след като стана отговорен за най-голямото изтичане на секретни документи в историята, Едуард Сноудън не съжалява за нищо. Днес той е издирван от САЩ и живее в изгнание в Русия. Но е удовлетворен от начина, по който неговите разкрития за масовото следене са разтърсили правителства, разузнавателни агенции и големи интернет компании.
В телефонно интервю за Guardian, дадено на годишнината откакто британският вестник публикува разкритията на Сноудън, той си припомня този ден, в който светът за него – както и за много други хора на планетата – се промени завинаги. Той си ляга да спи в хотелската стая в Хонког, а когато се събужда, водещата новина е как Агенцията по национална сигурност (АНС) събира данните за личните комуникации на милиони американци. Сноудън е наясно, че от този момент нататък със старият му живот е свършено. “Беше плашещо, но освобождаващо. Имах усещане за завършеност. Нямаше връщане назад”.
Какво се случи през петте години след това? Той се превърна в един от най-прословутите бегълци в света, стана герой на награден с “Оскар” документален филм, на холивудска екранзиация на историята му, както и на поне десетина книги. Благодарение на неговите разкрития законите за следене в САЩ и Великобритания са оспорвани в съда. И в двете държави бе прокарано ново законодателство. В отговор на масовото възмущение за неприкосновеността на личните данни, интернет компаниите започнаха да прилагат криптирането като стандарт.
Оценявайки промените, Сноудън отбелязва, че някои от хората, водещи кампания за поверителност на личните данни, изразяват разочарование от това как са се развили нещата. Той обаче не го споделя. “Хората казват, че нищо не се е променило, че все още има масово следене. Но не по този начин се измерва промяната. Погледнете как беше преди 2013 г. и какво се случи след това. Всичко се промени”, казва той.
По думите му най-важната промяна е осведомеността на обществото. “Правителството и корпоративният сектор се възползваха от невежеството ни. Но ние вече знаем. Хората са наясно. Все още сме безсилни да го спрем, но вече се опитваме. Разкритията направиха тази битка по-равна”.
Той казва, че не съжалява за нищо. “Ако исках да съм в безопасност, нямаше да напусна Хавай” (където е работел за АНС преди да отлети за Хонконг). По думите му собственият му живот е белязан с несигурност, в момента може би повече от всякога. Убежището в Русия зависи от прищявките на правителството на Путин, а разузнавателните агенции на САЩ и Великобритания не са му простили. За тях това остава болезнен проблем, предателство, което е причинило щети в мащаб, който обществото не осъзнава.
Това виждане е отразено в едно от редките изявления на Джереми Флеминг, директор на британската разузнавателна агенция GCHQ, която редом с АНС бе основен субект на изтеклите документи. Отговаряйки на въпрос на Guardian за годишнината, Флеминг заявява, че мисията на GCHQ е била да прави Обединеното кралство сигурно. “Това, което Едуард Сноудън направи преди пет години, бе незаконно и компрометира способността ни да вършим работата си, нанесе реални и ненужни щети на сигурността на държавата и нашите съюзници. Той трябва да отговаря за това”, заявява разузнавачът.
Гневът сред разузнавателната общност на САЩ и Великобритания не е насочен само към това, което бе публикувано – под 1% от изтеклите документи – но и към обема на непубликуваните материали. Те заявяват, че са били принудени да работят на основа на предположението, че всичко, до което някога Сноудън е имал достъп, е компрометирано и трябва да бъде изоставено.
За разузнавателните служби обаче имаше и плюсове. След като се наложи да изоставят толкова много неща, бяха принудени да развиват и инсталират нови и по-добри възможности по-бързо от планираното. Друга промяна е в сферата на прозрачността. Преди Сноудън въпросите на медиите към GCHQ обикновено оставаха без отговор, но днес има повече воля за обратна връзка.
Промяната си личи и от това, че Флеминг е отговорил на въпросите на Guardian. В своето изявление той уверява, че службата му е ангажирана с отварянето към обществото, но многознaчително не посочва като причина за това Сноудън, а вместо това настоява, че промените в тази насока са започнали през 2013 г. “Важно е да продължим да сме възможно най-отворени, и аз съм ангажиран с този път към по-голяма прозрачност, по който поехме преди повече от десетилетие”, заявява той.
Други хора от разузнавателната общност, особено в САЩ, неохотно отдават дължимото на Сноудън за стартиралия и толкова нужният дебат за това, къде трябва да минава границата между поверителността и разузнаването. След като се пенсионира през миналата година, бившият зам.-директор на АНС Ричард Ледгет заяви, че правителството е трябвало да обяви публично масовото събиране на данни за телефонните разговори. Бившият директор на GCHQ сър Дейвид Оманд споделя оценката на Флеминг за нанесените щети, но признава, че Сноудън е допринесъл за въвеждането на ново законодателство. “Понастоящем съществува по-здрава и по-прозрачна правна рамка за събиране на необходимите данни. Това, разбира се, все някога щеше да се случи, но действията му определено ускориха процеса”, заявява той.
През 2015 г. Конгресът на САЩ прие т.нар. Freedom Act, с който масовото събиране на телефонни данни бе ограничено. Британският парламент прие спорният Закон за правомощията за разследване година по-късно.
Водещият специалист по киберсигурност и поверителност на данните Рос Андерсън гледа на разкритията на Сноудън като на ключов момент в историята. Андерсън, който преподава в компютърната лаборатория на университета Кейнбридж, заявява, че това е “един от онези ярки моменти, каращи хората да променят начина, по който гледат на нещата”. “Разкритията може и да не промениха много нещата във Великобритания поради културата на обожание към Джеймс Бонд и работата на разузнавача. Но за всички по света те се превърнаха в прозрение, че следенето наистина е проблем”, заявява той.
Депутатите и медиите във Великобритания не се ангажираха с темата в същата степен, с която го направиха колегите им в Европа, САЩ, Латинска Америка, Азия и Австралия. Едно от малкото изключения бе депутатът от либерал-демократичната партия Джулиан Хюпет, който не спираше да повдига въпроса преди да загуби мястото си в парламента през 2015 г. “Разкритията на Сноудън бяха голям шок, но те доведоха до много по-голяма прозрачност от страна на някои от службите за нещата, които вършат”, заявява той.
Едно от разкритията, което имаше най-силен ефект по света, бе за степента на сътрудничество между разузнавателните агенции и интернет компаниите. През 2013 г. щатските технологични компании успяваха да надхитрят ЕС в преговорите за защита на данните. Сноудън обаче падна като бомба насред тези разговори и в резултат се стигна до строгия правилник за защита на личните данни, който влезе в сила миналия месец.
Един от най-видните ефекти от разкритията на Сноудън е малкият жълт балон, който започна да изкача в приложението за съобщения WhatsApp през април 2016 г, и който уведомява потребителите, че “съобщенията в този чат вече са подсигурени с криптиране от край до край”.
Преди Сноудън подобно криптиране бе само за хора със специални нужди и параноиците. “Като се замисля за нещата преди 2013 г., на телефона си може би имах само предшественика на приложението за крипртирана комуникация Signal – TextSecure. Имах и инструмент за крипиране на електронни писма – PGP, но никой не го използваше”, коментира Джилиан Йорк, директор намеждународната група за защита на свободата на изразяване и дигиталните права Електронна граница. Единственото голямо изключение сред онлайн чат услугите тогава е iMessage на Apple, което поддържа криптиране и в двата края още от пускането си през 2011 г.
Разкритията на Сноудън разгневиха и разработчиците в големите технологични компании и те започнаха да противодействат по-активно. Някои от тях, като специалистите от WhatsApp, които бяха закупени от Facebook една година след избухването на скандала, започнаха да прилагат собствено криптиране. Други, като Алекс Стамос от Yahoo, предпочетоха да напуснат работата си, вместо да подкрепят понататъшно следене на потребителите. (Сега Стамос отговаря за сигурността във Facebook)
“Без Сноудън приложения като Signal едва ли щяха да получат финансиране. Не мисля и че Facebook щеше да разполага с Алекс Стамос, защото той щеше да остане в Yahoo. Тези малки неща доведоха до големи неща. Не е като тези компании наистина да бяха загрижени за поверителността – те бяха накарани да се загрижат”, заявява Йорк.
Други развития в технологичния сектор обаче показват, че в много отношения влиянието на Сноудън е ограничено. Популярността на “умните тонколони” като Amazon Echo потриса много активисти, борещи се за поверителност на личните данни. Защо само няколко години след глобалния скандал за провежданото от правителствата масово следене хората доброволно ще инсталират в домовете си устройства с включени през цялото време микрофони?
“Инсталирането на устройство, която буквално може са слуша всичко, което казваш, представлява нова главоблъсканица за поверителността и наистина притеснително развитие в ерата на свързаните с интернет неща”, отбеляза през миналата година един от редакторите на изданието Gizmodo.
Към края на интервюто си Сноудън си спомня един от ранните си интернет псевдоними – Цинцинат – римски управник, който се връща към земеделието, след като е изпълнил службата към обществото. Сноудън казва, че той също се чувства така – изиграл е ролята си и се е върнал към тихия живот, прекарва времето си като разработва инструменти, които да помагат на журналистите да защитават своите източници. “Не мисля, че някога съм се чувствал по-удовлетворен”, казва Сноудън.
Той обаче няма намерение да отбелязва годишнината с “победна обиколка”. “Има още много за вършене. Съпротивата едва започва. Правителствата и корпорациите са в тази игра отдавна, а ние тепърва навлизаме”, завършва Сноудън.
About The Author
