„Неадекватната система за минимален доход в България трябва да се промени“

Българската система за гарантиран минимален доход е напълно неадекватна и трябва да бъде променена, като се постараем страната ни да се включи в общата европейска инициатива за разработване на единни стандарти и методология за т.нар. „адекватен минимален доход“.

Това стана ясно по време на събитието в София, което е част от обиколката на представители на Европейската мрежа за минимални доходи (EMIN). В рамките на кампанията два автобуса обикалят Европа, провеждат разяснителни срещи, организират кръгли маси и събират подписи под петиция за адекватен гарантиран минимален доход. На 30 май автобусът премина и през българската столица, като в рамките на няколко часа остана пред сградата на президентството.

Организатор на събитието в България и партньори на EMIN у нас е Европейската анти-бедност мрежа – България. София, Благоевград и Плевен станаха част от градовете в общо 32 европейски държави, през които автобусите на кампанията ще преминат в рамките на два месеца.

Гарантиран минимален доход в България

Малцина са наясно, че и в момента в България действа система за гарантиран минимален доход. „Тя е напълно неадекватна, като става дума за 75 лева, които не са гарантирани, а са основа, на база на която човек кандидатства и в зависимост от редица условия, може да получи процент от нея“, обясни за „Барикада“ по време на събитието в София доц. д-р Мария Желязкова от Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките, която е част и от българската Анти-бедност мрежа.

Доц. д-р Желязкова обясни, че в зависимост от демографски характеристики, възраст, семейство, местожителство, имущество и други, един живеещ сам възрастен човек може да получи 150% или 200% от въпросния гарантиран минимален доход, но ако става дума за човек в трудоспособна възраст, срещу него има наказателни санкции на системата. Хората в трудоспособна възраст получават 49 лева на месец, като при това са задължени да работят на осигурена от общината работа 14 дни в месеца по четири часа на ден.

„Това означава, че държавата ерозира собствената си минимална работна заплата (МРЗ), тъй като един човек работи повече от половин месец на половин работен ден, но не получава съответните доходи, които предвижда МРЗ, а една подигравка. Тъй като е подигравка, никой не обръща внимание на тази система, търси си работа в сивия сектор, а държавата твърди, че има много хора, които „нито работят, нито си търсят работа“. Всъщност работят, но не са регистрирани никъде“, обясни доц. Желязкова.

Тя подчерта, че кампанията на EMIN е подкрепена от Европейската комисия финансово и все повече започва да се възприема идеята, че трябва да се създаде обща методология, по която да се разработват адекватни минимални стандарти, тоест набор от стоки и услуги във всяка страна, които са абсолютно съществени, за да могат хората да живеят нормално и да участват в общество. „Няма проблем методологията да е обща, при това тук не става въпрос за нещо особено ново за знанието. То беше загърбено в тези лоши времена – 30 години, в които само нарастваше бедността и неравенството, но има такива достатъчно добре разработени методи за потребителска кошница, която дава набора от основни стоки и услуги“, коментира експертът.

По думите ѝ другата повратната точка е, че досега тези набори имат качеството да се създават от т.нар. експертни групи – затворени групи от реформатори, които изхождат от това как да не харчим пари, а не как действително да правят смислени предложения. „Повратната точка е, че в методологията, за която се говори в ЕС, тези референтни бюджети трябва да се създават с участието на гражданите от различни типове семейства, защото доходите, които са необходими, са различни“, коментира доц. Желязкова и обясни, че е необходим диференциран подход към различните типове семейства, което е напълно възможно, стига да има политическа воля.

Това не е ли безусловен базов доход?

Системата за адекватен минимален доход е много различна от т.нар. „безусловен базов доход“ – това е съвсем различно понятие, обясни доц. Желязкова и даде пример с Аляска, където действа подобен безусловен доход.

„Той няма претенцията да покрива издръжката на живот. Идеята е на всеки гражданин на една страна, от току що роденото бебе до най-възрастния човек, да се дава някакъв доход заради това, че е гражданин. В Аляска се плаща в резултат на печалбата от едно държавно предприятие. Печалбата се разделя на всички хора, няма никаква сигурност и претенция, че това стига за издръжката на живот“, каза тя.

Същевременно целта на адекватния минимален доход е да таргетира само групите и хората, които нямат възможност да покрият базови условия за адекватен живот и към тях да бъде насочена подкрепа, за да бъдат приобщени в общество, подчерта тя.

Откъде пари?

Доц. д-р Желязкова призна, че дебатът не само у нас почти винаги се върти около финансирането, което също се решава от затворени групи. Тя и организаторите на кампанията на европейско ниво обаче са категорични, че пари има, стига да бъдат управлявани и разпределяни правилно.

„При наличие на политическа воля, трябва да си поговорим къде всъщност отиват парите от брутния вътрешен продукт и защо, например, изтичат в офшорки. Има достатъчно структурни фондове и на европейско ниво, но към момента финансовите потоци се насочват към дребно малцинство, което прибира плодовете на растежа, вместо той да обхваща мнозинството“, каза тя и беше категорична, че България е в ужасяваща демографска ситуация – младите хора напускат и основната причина за това е качеството на живот. „Ако не не направим нещо, губим всички“, посочи тя.

Преди събитието пред президентството, организаторите на кампанията за България са участвали в кръгла маса в Министерството на труда и социалната политика (МТСП). „Впечатлението е, че искат да направят нещо – особено за възрастните хора. Това, което чухме е обнадеждаващо, докъде ще стигне – ще видим“, коментира доц. д-р Мария Желязкова.

Пътна карта за адекватен минимален доход в целия ЕС

След кръглата маса от МТСП публикуваха на официалния си сайт прессъобщение, от което става ясно, че зам.-министърът Султанка Петрова предлага да започне работа по създаването на пътна карта, по която да се разработят адекватни минимални доходи в страните-членки на Европейския съюз на базата на правила и стандарти. По време на кръгла маса по въпросите на методите и подходите за измерване на жизненото равнище и бедността на национално ниво д-р Петрова е заявила, че трябва да се извършва и мониторинг на процесите, свързани с жизнения стандарт, във всяка страна – членка на Европейския съюз.

По време на кръглата маса са били обсъдени възможностите за приемане на Рамкова директива, която да разработи адекватни минимални доходи в Европейския съюз, така че да се гарантира добър жизнен стандарт на всички граждани на Европейския съюз, съобщават още от министерството. Целта на директивата е да се изработят правила и стандарти, по които да се определя този минимален доход.