Думичката ,,картел“ постоянно е в устата на българите. Търговци се оплакват от картели, политиците громят картели, журналисти разкриват ,,незаконни практики“… Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) постоянно търси картели и не ги намира.
За последно думичката се чу около розопроизводителите. Ниските изкупни цени на розовия цвят тази година изкараха стопани на протест. Омбудсманът Мая Манолова отиде при тях и обеща да сезира КЗК за картел. Преди нея министърът на земеделието Румен Порожанов им каза, че щом се съмняват в картел, да пратят жалба до съответните институции. Резултатът е предизвестен. КЗК няма да открие картел. И вторият резултат е ясен – българите целокупно ще си кажат, че всичко в държавата ни е мафия. И понеже е мафия, държавата не разкрива нещо толкова очевидно като картел. Днес при розите, вчера при горивата, утре… – картели все няма. Всеки знае, че ги има, но няма.
Цялата тази работа обаче не е толкова проста. Че държавата ни е мафиотска няма спор, но проблемът е много по-дълбок. Толкова дълбок, че може и да не се разбере. Главите на българите са пълни с хиляди мантри за ценностите на ,,свещения свободен пазар“. Наистина може да се окаже трудно за проумяване нещо толкова очевидно. И което отдавна е описано в икономическата теория.
Проблемът при картелите е, че те не са продукт на държавна немарливост, на умишлено затваряне на очи или друго нехайство от страна на контролните органи. Проблемът е, че те са най-нормално състояние на пазара. Има ги не само у нас, а и навсякъде в развития свят. Те са плод на стремежа за изгода и са естествено негово следствие – пазарните играчи искат да печелят колкото се може повече; щом искат, ще си нагласят цени. Нима е законно такова нагласяване? Да, законно е. Незаконно ще е, ако се извършват действия, попадащи под ударите на закон. А нима е нужно да нарушаваш закон, за да се ориентираш какво точно следва да вършиш, за да извлечеш максимална печалба?
Да се върнем към розите. Производителите на розов цвят се оплакват от картел при изкупвачите. Две-три са по-мощните рафинерии, другите се ориентират по тях. Нужно ли е те да нарушават закони, за да направят картел? Не, разбира се. Всички играчи – и производители, и изкупвачи – са отдавна в този бранш, познават го. Още от първите дни на месец май, когато берачите се устремяват към блоковете, може да се изчисли оптималната за изкупвача цена – съобразно обем, качество на реколтата, залежала продукция, поведение на клиентите и т.н. Ония две-три по-мощни рафинерии определят тази цена. Обикновено собствениците им хич не са глупави – цената е такава, че да задоволи и по-малките играчи в изкупуването. По-малките пък са още по-умни – и те почват да купуват по същата цена. Няма нужда от преговори, споразумения, срещи по тъмни доби и т.н. Това е игра на интерес и колкото по-опитни са играчите, толкова по-умело се играе тя. Картел ли е? Формално да. Наказеум ли е? Не, защото не нарушава нито една норма. Нима нямаш право да търсиш печалба? Нима е незаконно да се доверяваш на знания, опит и интуиция? Всичко е точно. Картелът си остава формалност.
По този начин функционира не само бизнесът при розите, а и много други сектори на длъж и шир. Чува ли сте, че някоя дребна риба, примерно, не е пусната от ,,големите“ на даден пазар? Чували сте, да – малък производител от Източна Европа не може да се пребори с ,,големите“ във Франция и Германия, правят му проблеми. Как мислите му правят проблеми? Като му пращат мутри? Или с държавни органи – бухалки? Глупости. Правят го посредством цени. Нагласят ги така, че да не пуснат ,,дребната риба“ до този пазар. Плашат да го фалират. Той, разбира се, не фалира, защото не е глупав да се конкурира с тях. Отказва се, картелът го е победил. Но този картел пак не се случва чрез споразумения, съглашения и т.н. Прави се посредством опит, интуиция, безгласни и неписмени действия от взаимен интерес. Няма нарушаване на закони, следователно – акулите сити, контролните органи – цели, а малкият играч си плюе на петите.
Накратко. Картелът е морално укоримо проявление. Но той е и напълно естествено пазарно състояние. Има ли пазарна икономика, има и картели. И никой не бива да бъде изненадан. Все едно да се изненадвате, че като вдигате тежко, ви боли кръста. Нормално е да ви боли, щом вдигате тежко.
Всичко това обаче не се разбира у нас. Българинът все още живее с илюзията, че не пазарната икономика дава дефекти, а точно българската пазарна икономика ги дава – заради партии, олигарси, мутри и т.н. Не е вярно. Родната мафия е факт, но картели има и там, където тя липсва. Коренът на бедата е в самата пазарна икономика. Тя нито е съвършена система, нито някой някога по белия свят е мислил, че е. У нас обаче се разсъждава точно така за нея. Вината не е в редовите хора, а в тия, които 30 години от телевизора им набиват в главите глупости – за невидимата ръка на пазара, която оправяла всичко, че в свободната конкуренция успявали най-добрите, че няма нищо по-хубаво от либерализация и т.н. Пълни дивотии!
Ако на някой му се стори, че тези разсъждения са комунистически, да има да взема. Те не са комунистически, а просто обясняват дефектите на свободния пазар. Пълен лъжец е този, който твърди, че свободният пазар няма или има малко дефекти.
Картелът е именно такъв дефект. Нещо повече – доказването му е изключително трудно. Да не са луди тия, които нагласят цените, да го правят чрез писма, разговори по телефона или пръстови отпечатъци? Както стана ясно, те не са такива диваци. Когато един контролен орган – например българската КЗК – реши, че има картел, обикновено това е политическо решение, тоест то не зависи от доказателствата. И после сам се отказва от решението, както стана с горивата през 2017 г.
Така и с розите сега. Картел има, няма да бъде доказан. Всички ще мислят, че вината е в държавата – мафия. И ще продължат да живеят с илюзията за пазарна икономика без картели. ,,Като ги стигнем“ – няма да има картели.
Търкате ли талончета?
About The Author
