В категории:Рикошет

От Елисейските поля до Бистришкия терен

С какво жестът на Макрон към бедния африкански имигрант, спасил детенце, прилича на спечелването на мач с помощта на целия противников отбор?

Бойко Борисов и Еманюел Макрон по време на посещението на френския президент в България през август 2017 г. Снимка: gov.bg
Бойко Борисов и Еманюел Макрон по време на посещението на френския президент в България през август 2017 г. Снимка: gov.bg

Докато чакаме новини от нивото на влажността в погледите между Бистришкия тигър и Кремълския владетел при срещата им в Москва по повод „хъбчето”, много ни напира една ода за актуалния любим наставник и пример за подражание на нашия Председател на Председателството – вдъхновяващия и безупречен, дори и с почистени от Доналд Тръмп следи от пърхот по ревера, Еманюел Макрон.

Ах, още ни държат в екстаз бързата реакция и хуманният жест на динамичния и енсусиазиращ френски президент с школовка от банката на Ротшилд! Това се казва висша класа, това се казва цивилизационна човечност, това се казва европейска ценност!

Никой не пропусна случката, нали?! За онзи герой от 18-ти район на Париж, за онзи тъмнокож и мускулест Спайдърмен, досущ протагонист от холивудски политкоректен блокбастър! Да, същия, дето изкатери за нула време фасадата и спаси висящото от балкона на четвъртия етаж детенце!

Как само Макрон откликна на секундата на повика на социалните мрежи! Прие бедния, нелегален, африкански имигрант в Елисейския дворец и тутакси му обеща бързо легализиране на статута му, френско гражданство и работа като пожарникар. Защото момчето е герой, ей! Не просто някакъв там изпаднал беглец от бедността, едва оцелял в лодките на трафикантите в Средиземно море, само за да се докопа до френските социални помощи!

Не, този младеж от Мали не е такъв! Той е герой, защото спаси детенцето! И затова тутакси френският президент с пълномощия на монарх погази собствените си промени в законите, които така нахъсено прокара, за да шкартира всички нелегални имигранти, влезли във Франция. И взе точно обратното решение за сладура Мамуду Гасама – ама това е, защото Спайдермен-ът осъществи с действията си на онзи балкон „специални заслуги към Френската република”!

Това не е като да чистиш тоалетните на Френската република, с каквото се занимават разните там други нелегални навлеци. Или да ѝ миеш чиниите в бистрата. Или да ѝ метеш улиците. Или да висиш по скелетата на строежите ѝ. Онези, които вършат тези скучни неща, не са достойни за президентската милост, а само за суровостта на президентските закони, естествено.

Не, случаят с младия малиец е друго – това е „вирусен клип” в мрежите. И затова Макрон бързо си закичва сега на ревера вместо пърхот, такава една сладка слава на висш ценител на по-специалните имигранти, достойни с подвизите си да се впишат в европейските ценности. И дава ясен сигнал: парии от всички страни, запътили се към социалните благини на Франция, ако искате да ги ползвате, първо спасете някое детенце, потушете пожар или спрете полетял към пропастта влак. И вратите на рая ще се отворят пред вас!

Какъв унисон, каква хармония между далия този светъл пример пред света Макрон и неотдавнащния му домакин в София! И двамата едни такива принципни, облъхнати от висш морал и благодетелност!

И най-важното е, че народите им ръкопляскат! Ей ги французите как се прехласнаха сега по президента си покрай скромния Мамуду Гасама. Защото той, президентът, тъй смело погази собствените си законови разпоредби, според които, ако се спазваха, бедният малиец би трябвало да бъде експулсиран от Франция. Разбира се, че възторзите сред целия този екстаз не оставиха да се чуят въпросите за масовата съдба на всички останали имигранти във Франция и въобще за ролята на „белия свят” в съдбата на тези принудени да бягат от бедността и войните хора.

Но кому са интересни подобни досадни въпроси.

Друго си е да се стъписа беден, черен имигрант с прием в Елисейския дворец, или пък Бистришки тигър да вкара гол с помощта на целия противников отбор.

Ако си мислите, че паралелите са неуместни, вЕрвайте ми – бъркате. Разликата е само в елисейския паркет и в тревата на футболния терен. Останалото е просто публика с мързелив мозък, която очевидно е достойна за управниците си, щом не реагира на фарсовете.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар