В категории:България

Грешката не е в матурата, а в телевизора

Няма скандал с конкретната задача от теста за 12-и клас, около която се вдигна шум. Грешка в нея няма. Има обаче огромен проблем със смисъла от такъв тип тестови въпроси, а точно това, въпреки повода, не се обсъжда. Такива въпроси не проверяват знания

Каква ли е днес стойността на лентата ,,Отличник“? Виновни не са децата. Снимка: ,,Барикада“
Информационният свят има лошата способност да сервира на публиката огромно количество информация, в която качеството се губи. Това се случва в момента около т.нар. скандал със сгрешената задача по български език в матурата за 12-и клас. Макар темата да е любима за повечето медии от понеделник насам, първоначално тя не носеше заряд на сериозност. Дебатът протичаше в стил ,,Една леля написа във ,,Фейсбук“, че задачата е сбъркана“. След това обаче нещата станаха сериозни – истерията не само не уважи истината, но и тотално подмина един огромен образователен проблем. Подмина го, макар да бе голяма и да имаше прекрасен повод този важен проблем да се обсъди.
Задачата, около която избуяха страстите, гласи:
В кое от изреченията не е допусната граматична грешка?
А) Гласуваните поправки в новия закон ще засегнат пряко въздушния и сухопътен транспорт в страната.
Б) Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия.
В) Още утре г-н Каменов, адвоката на братовчедка ми, ще те потърси, за да подготвиш необходимите документи.
Г) По Искърско дефиле, което е с дължина около 100 км, са разположени множество интересни обекти“.
Верният отговор е Б). Но истерията в социалните мрежи се развихри около нечленуваната ,,комисия“. По логика тя следва да бъде с член накрая, затова според родители и всевъзможни разбирачи задачата нямала верен отговор и ставала грешна. Кой знае какво не бива да се обсъжда по този ,,казус“. Защото ,,разбирачите“ грешат. Макар логически отговор Б) да е построен нелепо, да изглежда смислово неточно и нереално, граматично – както е посочено в задачата – той е верен. МОН може нарочно да са написали точно така изречението в Б) (като уловка), а може да е допусната печатна грешка (тоест „комисия“ да е с пълен член по замисъл), може причината да е трета… Но граматично изречението от Б) е правилно. „Комисия“-та е неопределена, може да са много „комисии“, изречението е извън контекст и членуването не е задължително.  Затова казус няма. Дефект може да се търси в смислов аспект, да се критикува, че думите са подредени неестествено, че е някаква адска логическа нелепост… Но всичко това няма общо с граматиката.

В тази връзка трябва да се обърне внимание на ,,отрицателното становище“ на БАН по случая. Всички медии тиражират, че между Академията и МОН възникнал спор. Министерството защити отговор Б), а БАН, твърдят медиите, опонирали. Но всъщност не говори БАН, а Илияна Кунева от Института по български език. И не опонира чак толкова много. Ето какво точно казва тя, цитирана от доста медии: „Повечето хора така разсъждават, че когато тази дума е употребена в нечленуваната си форма, значи, че става дума за „някаква комисия“. Тук този смисъл, който се задава с нечленуваната форма, точно това го кара, за повечето хора, да звучи неестествено, не звучи добре. А в самото изречение става дума за много конкретна ситуация. В такова изречение, по този начин формулирано – „Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисията“, би звучало и граматично, и естествено и не би предизвикало такива притеснения. Такива изречения, които биха предизвикали някакво такова вълнение, по-добре да бъдат по такъв начин написани, че да няма съмнение за нито една дума или форма, особено когато се посочва за верен отговор“.

С други думи, Кунева не оспорва граматиката. Оспорва, че изречението не звучи добре (вярно е!), че пълен член при ,,комисия“ щеше да бъде и граматично изрядно, и смислово вярно (също е истина!), че така поставен отговор Б) ненужно обърква децата (отново вярно!). И че в крайна сметка никой няма полза от подобни глупости. Това, последното, е самата истина. Но за съжаление отново няма общо с граматиката в Б).

Имаме ли до тук скандал въобще? Да, но изкуствен. Вместо медиите да нищят престъпленията на ГЕРБ, или пък на преуспелите млади мъже и жени в ДПС и БСП, те с охота се нахвърлят на подобни дребнотемия. А за социалните мрежи е ясно – там ,,специалистите“ не само разбират от всичко, но и никога не падат по гръб. Честното отношение – независимо дали е от журналист или обикновен интернет потребител – изискваше да се признае, че задачата не е сбъркана. Дори съответният човек първоначално да е помислил обратното, то накрая следва да се съгласи, че е вярна. Но ако се съгласи, за какво ще се вихри слюнка?

А всъщност проблем има. Много е голям, макар че трети ден никой не се сети да го повдигне при наличието на такъв прекрасен повод. Проблемът е, че задачи от типа „къде не е допусната грешка“, „кое не е вярно“ и т.н. не измерват знанията на учениците. Те нямат общо с науката. Проверяват единствено нервите на децата и машиналната им тренираност. Никога не са имали общо със самото знание, със съдържанието на уроците. Отдавна в образователните среди се дискутира следва ли да намират място такива въпроси в тестовете въобще. За типа иде реч, не за конкретното питане в матурата тази година. Но въпреки съмненията този вид въпроси продължават да се дават на изпити. И именно това следва да се обсъжда, това е важният разговор – какво точно отчитат този тип въпроси, проверяват ли знанието, трябва ли да се дават на изпити. А не грешна ли е вярната задача, поставена от МОН.

,,Учениците зазубрят някакви правила, налучкват и не четат текстове. Не създават стойностни свои материали. В теста със затворени отговори например при членуването дават верен отговор, но в съчинението не успяват да приложат нормата“, заяви Петя Тодорова от София. „Този тип въпроси, формулирани с „не“, не проверяват езиковите компетентности на децата. Целят да тестват умението да се ориентират в подвеждащи въпроси, което няма отношение нито към грамотността, нито към интелигентността, а единствено към това колко добре си трениран да търсиш уловки“, смята и Невена Георгиева от Пловдив. Това бяха мненията на две учителки по български език и литература, потърсени от ,,Барикада“ по темата какво точно проверяват този тип задачи.

За да се повдигнат истински важните теми обаче, е нужно не само желание, но и компетентност. А такава все повече липсва по вертикала и хоризонтала на обществото ни. Накратко – имаме нелепа, но вярна задача в матурата; възмущението се плъзна в плитка посока, подмина основната; така глупости, които се творят по върховете на държавата, се търкулнаха и намериха похлупак в лицето на медии и потребители на социални мрежи – гневни в невежеството си.

Не е за първи път всичко това. И не за първи път ползата ще е никаква.

 

Оставете коментар