Ако една работа е зле, то тя винаги може да завърши още по-зле. Водено от този принцип Министерството на образованието и науката реши да приключи скандала със ,,сгрешената“ задача в матурата по литература като я отмени. Децата получават по 1 точка на спорния седми въпрос, независимо от посочения отговор. Така всички ученици са приравнени и, както се казва в популярен интернет рефрен, ,,Prodaljavame napret“ – към светли бъднини на познанието и нови битки на полето на истината.
Само че точно истината бе погазена в случая. Въпреки скандала и очевидно нелепо формулираното изречение в посочения като верен отговор, граматична грешка в него няма. А точно това търсеше задачата – в кои от посочените отговори липсва такава грешка. Парадоксалното е, че нито един експерт или редови филолог, изказващ се тези дни по медиите, не оспори граматичната вярност на дискусионното изречение, визирайки нарушено разписано правило. ,,Граматична грешка няма. Но изречението създава предпоставки за семантична лоша интерпретация или неразбиране. Има семантична неточност“. Думите са на проф. Светла Коева, директор на Института по български език към БАН, изказани в момента, в който МОН се отметна от задачата. Тоест дори хората от БАН – уж големи критици на министерството в казуса – отчитат вярната граматика. Като цяло работата стана следната: ,Питаме в теста за граматиката, тя ни е важна. Грешка няма, обаче отменяме задачата, защото в крайна сметка друго е по-важно от граматиката. Нищо, че за това друго не сме питали в теста“.
По-голямото поражение обаче е друго. То е, че зачеркването на задачата прецака децата, които са дали верен отговор. Възможно е мнозинството от тях да са го налучкали, но със сигурност е имало такива, които благодарение на качествата си са посочили правилната опция. Те не просто са ощетени сега, ами и – това е най-страшното – на никой не му пука за тях. Никой не разсъждава редно ли е да бъдат обезценявани усилията им. Истината е, че народът е доволен, задето МОН даде крачка назад (,,Изложиха се пак гадовете!…“) и в тези злорадство и искрен гняв липсва мисълта за знаещите деца. Както и за сменените правила в самия ход на състезанието. Все едно да се явиш на футболен мач, да вкараш гол, но да се окаже, че съдията не е подбрал най-хубавата топка – и заради това да присъди 1:1.
МОН реагира популистки според желанието на масата, удовлетвори количествените нужди, без оглед на качеството. Преди това сложи в матурата нелеп въпрос, който нямаше място в нея, но бе верен. И в крайна сметка потъпка истината и правилата. Равнис по посредствеността! До отмяната на задачата всичко това бе образователен гаф – зрелостниците бяха накарани да попълват нещо неподходящо в тест; след отмяната гафът стъпка честността.
А принципната дискусия, за която призова ,,Барикада“ – следва ли ,,не“-въпроси въобще да попадат в тестовете – така и не настъпи.
Ако някой все още не е прочел прословутата задача, ето я. По всички правила верният отговор е Б). И никога не е имало съмнения, че е той. Което, оказа се, няма значение:
