В категории:България

Орландовци – балонът на търпението

Жители на квартала поискаха подобрения в жилищната среда, но очевидно протестите им са интересни само, ако става въпрос за етническо напрежение

 

Протест в Орландовци. Снимка: Радослава Ненкова

 
Орландовци е кварталът, за който нищо няма да чуете, освен ако не сте запалени по криминалните хроники, или денят не е Задушница.

Селцето, за което се носи легенда, че е основано от кръстоносци, уседнали тук през Средновековието, е присъединено към столицата преди 60-те години на 20 век, като динамиката на разрастване на града го прави един от най-близките до централната градска част квартали. Въпреки трите километра, които го делят от идеалния център, Орландовци далеч не е предпочитано място за живеене. Една от причините за това са намиращите се на територията на квартала Централни софийски гробища, но главният проблем е тоталното неглижиране от страна на общинската власт.

Повече от половин век не са правени сериозни инвестиции в инфраструктурата на квартала. А жителите на Орландовци са поставени в категорията – софиянци второ качество. Трамвайното трасе, построено още по царско време, когато линия № 9 свързва площад „Света Неделя“ с гробищния парк, не е удължавано, или разширявано, въпреки смяната на власти и градоустройствени планове…

Орландовци не влиза дори в най-дългосрочните планове на Столична община за разширяване на метрото. А обещаният за тази година ремонт на улица „Каменоделска“, който да осигури на квартала поне възможност за нископодови трамваи, засега се отлага. Не е избрана фирма за контрол. Или по-скоро, чакаме да дойдат изборите, когато на обекта да бъдат отрязани няколко лентички.

Въпреки близостта до ТЕЦ-София, повечето жители на Орландовци нямат парно. Така десетилетия след като класиката на българското кино „Топло“ се завърта по екраните, в Орландовци още чакаме топлата вода.

Орландовчани масово се отопляват на твърдо гориво. Това, както и географските особености на квартала – разположен в най-ниската част на София, прави въздухът през зимата кошмарен. Да сте чули нещо за нас по медиите, които месеци наред се занимаваха с фините прахови частици над столицата?

Забравени от цар и кмет, гражданите все пак не се предават. Зараждат се протести, повдигнати са искания за инвестиции в района, които да го направят привлекателен, или поне поносим за живеене.

Вчера орландовчани се обединиха около шест основни искания.

Сред тях са спешен ремонт и регулярна поддръжка на улиците в квартала, както и на тротоарните настилки.

Изграждане на предвиденото по Общия устройствен план на София удължение на трамвайното трасе до края на Орландовци, така, че трамваят да обслужва целият квартал, както и части от съседните Малашевци и Бенковски.

Любопитен факт е, че удължаването на трамвайната линия е планирано още преди Втората световна война. Сега власт и опозиция гледат на това искане с насмешка, така сякаш гражданите искат влак-стрела или пък площадка за хеликоптери.

Важно за Орландовци е и осъществяването на транспортните връзки със съседните райони – връзката със Северна скоростна тангента при булевард „Илиянци“, пробивът под Централна гара и довършването на ул. „Нешо Бончев“ до бул. „История Славянобългарска“ покрай ТЕЦ София. Изграждането на тези връзки, заедно с обхода на квартал Малашевци по ул. „Лавандула“ ще доведе до извеждане на транзитните транспортни потоци от кварталните улици и ще разтовари Орландовци и Малашевци от тежкотоварните камиони.

Не на последно място орландовчани искрено желаят читалището им отново да функционира. То е едно от най-големите в София – съградено е от будните жители на квартала преди век. С единодушно съгласие е наречено на името на Райна Княгиня, която тогавашните орландовски жени познават като медицинска сестра и акушерка. Днес наследството им тъне в разруха. Огромната сграда е използвана за склад. Не работи библиотеката, не се организират групи по фолклор и изкуства.

Властта обаче остава глуха за тези съвсем нормални искания на гражданите, чиито местни данъци не са по-малки от тези, плащани от останалите жители на столицата.

На вчерашния протест, последван от шествие по улиците на квартала, се появи само представител на опозицията, който заяви че желанията на гражданите няма да се осъществят и не фигурират дори в дългосрочните планове за развитие на София. София може и да се развива, Орландовци – не!

На протеста не бяха забелязани пратеници на медии, които обаче никога не пропускат сцените на етническо напрежение, припламващи от време на време в квартала.

Очевидно хората от новото гето на София са интересни за обществото ни само ако се бият помежду си…

Радослава Ненкова

Радослава Ненкова е завършила турска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специализирала е в Анкара. Водещ преводач от турски език, журналист на свободна практика, специалист по Близкия Изток.

Оставете коментар