В категории:Рикошет

Гордо ми е!

Снимка: Министерство на отбраната, mod.bg

В последно време нямаме много поводи за гордост. Мизерията и бедността ни обгръщат и задушават, страната ни е на дъното в Европа в почти всяка класация, касаеща стандарта на живот, политиците ни не струват, а от твърде много време насам дори големите спортни успехи са изключение.

Къде да търси повод за гордост човек в тези кофти времена? Разбира се, винаги би могъл да отвори учебника по история, за да види как преди само около 1100 години България е владяла три морета! И да се изпълни с гордост, забравяйки всички несгоди на живота си днес. Може да е вярно, че повече от половината българи днес не могат да си позволят да идат на почивка до едничкото ни останало море, но какво тук значи някаква си бедност днес, когато съвсем наскоро сме владели не едно, не две, а цели три морета! Пък и съм сигурен, че ако днес имахме три морета, шансът за повече българи да се доберат поне до едно от тях щеше да е значително по-голям.

Човек би могъл да зачете и някоя от класиките на българската литература и да си припомни героизма на Васил Левски, дето се борил за „чиста и свята република„, за „братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност“ и знаел, че „най-много са виновни чорбаджиите“, а „без революция сме загубени во веки веков“. Какъв герой! Щом си спомняме за него – един или два пъти в годината – значи заветите му са живи днес. И можем да се гордеем! Напук на чорбаджиите и днешната си мизерия!

Но понякога това не стига. И ето, точно докато се чудим с какво още да се погордеем, дойде новината за мощния военен парад на Гергьовден! „Тази година се очаква по жълтите павета да дефилират танк Т-72, бронирани машини БМП-1 и БМП-23 и друга сухопътна техника, а в небето над София да прелетят изтребител МиГ-29, транспортен самолет „Спартан“, вертолети Ми-17, Ми-24 и „Кугър“ и други. Гвоздеят в парада ще бъдe представянето на пусковите установки от зенитно-ракетни комплекси С-300, С-125 и С-200. Така на практика армията ще покаже най-доброто въоръжение, с което разполага“.

Ура, най-доброто! Гвоздей в програмата и в сърцето на нихилизма! Смешната цена за този безценен източник на гордост щяла да бъде около половин милион лева. Но както отлично се изказа снощи един експерт: „Самочувствието на нацията като цяло е на доста ниско ниво и едно такова мероприятие, като военен парад, е достатъчно добър повод да повдигне самочувствието и гордостта на българите. 500 000 не са малко, могат да се насочат за друга добра кауза, но аз не мисля, че 500 000 струва гордостта на българския народ!“.

Хайде малко по-сериозно

Ако някой все още не е разбрал, всичко до тук беше ирония. Освен цитатът в последния абзац – уви той е изцяло автентичен. Има ли по-голяма безсмислица от това да се гордеем самоцелно със събития, които нямат и капка отношение към живота ни днес и към бъдещето ни – нашето и това на децата ни? Не бързайте да подскачате – естествено, че историята трябва да се познава. От настоящето ни личи, че дори твърде малко я познаваме. Естествено, че в нея има личности и събития, с които можем да се гордеем. Но гордостта, сама по себе си, не носи нищо, ако не е съзидателна.

Смисълът от познаването на историята е в това да можеш да извлечеш уроците ѝ и да ги прилагаш днес и утре, за да се развиваш и да живееш по-добре. На историята трябва да се стъпва – както на хубавото, така и на лошото в нея – за да се върви с поуките напред. Но тя не е особено полезна, ако служи, за да бягаш обратно към нея със затворени очи, в опит да се скриеш някъде на сигурно от несгодите на днешния ден.

Не си и няма да станеш велик днес, ако се тупаш в гърдите, че Цар Симеон е бил Велики. Нито Левски ще вдигне необходимата днес революция вместо теб, ако си го татуираш на бицепса, докато ходиш да биеш цигани.

И кому, по дяволите, е нужен военен парад за половин милион лева, при това такъв, в който най-новата техника е на повече от 30 години? Що за глупост е да смяташ, че тези пари не са проблем, щом ще ни накарат „да се гордеем“. С какво? И защо? На война ли ще ходим? С това ли? Сещам се за стотици по-смислени неща извън сферата на „отбраната“ (от кого ще се отбраняваме?), за които биха могли да бъдат дадени 500 000 лева. А дори и в тази сфера – това ли е най-добрият начин да бъдат похарчени толкова пари? Това ли е нещото, от което има непосредствена нужда армията, да не говорим за обществото?

Ако смисълът е „да се радват децата“, докато им обясняваме с плам как „нямаме едно пленено знаме“, от мен – не, благодаря. Пленени са днес доста други неща.

Наистина ли трябва да ги радваме точно с танкове и летящи машини за изтребване (да, от тук идва дума изтребител)? Предпочитам да знаят нещо за реалността днес, да са готови да се справят с нея и да се молят никога да не виждат танкове и изтребители наистина в действие. Ако толкова сме се загрижили за зрелищата им, по-добре да направим цирков парад с клоуни, жонгльори и фокусници. Ще бъде по-евтино, децата едва ли ще се радват по-малко, пък и повече ще ни отива.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар