Броят на пчелите е колкото важна, толкова и мистериозна тема. Значението им върху природата е огромно, смята се, че ако изчезнат напълно, ще се затрие човечеството. В същото време няма как да се узнае намаляват или се увеличават те. Който и стопанин например да питате, ще каже, в последните години пчелите намаляват, до подобни изводи достигат и куп научни изследвания.
Официалната статистика не е толкова сигурна в това, даже напротив – често отчита нарастване. Официалните данни са ,,играчка“, която всичко може да докаже според целта – и че се увеличават, ако се сравняват близки години, и че намаляват, ако се гледат отделни десетилетия.
У нас пчелите се преброяват по данни на самите пчелари. Тоест те подават на държавата бройката на кошерите и семействата в тях. Едва ли има по-условен метод, а той произвежда вариации. Така например статистическия годишник на България сочи, че през 70-те години на XX в. броят на пчелните семейства е бил над 700 000 годишно.
През 1991 – 2001 г. са под 300 000, за 2002-2004 г. липсват данни, следва траен ръст. Така днес според агростатистиката пчелните семейства са 765 000, което е с над процент увеличение (2017 г. спрямо 2016 г.). Намаляват обаче с 2.9% тези пчели, които носят мед. Самият произведен мед нараства. Такава горе-долу е картината с официалните данни. А неофициалните сочат обратното. ,,Стъкмистиката е едно, реалната ситуация – съвсем друга“, твърдят пчелари.
В последните години стопаните понесоха огромни загуби заради болеста нодуларен дерматит по кравите. Заразата наложи масово пръскане срещу комари, които са преносител на заразата. Пръскането, което така и така се извършва и без кравите, намали с около 30% пчелните семейства в Южна България.
Отделно от всичко това по европейската програма за развитие на селските райони, която завършва през 2020 г., на България са отпускани изгодни субсидии за пчеларство. Това засили интереса към този бизнес и не е ясно дали родните данни за ръст са естествен показател, или изкуствено завишен.
Приблизително подобно неясна е картината и по света. Многобройни са сигналите, че пчелите намаляват, но никой не знае защо. Научните версии са ГМО растения, клетки на мобилни оператори, слънчеви лъчи и т.н., като нищо няма доказано. Знае се само, че е налице ,,синдром на празния кошер“. И че пчелите следва да се опазват.
Воден от подобни съображения Европейският съюз забрани преди няколко дни употребата на най-широко използваните инсектициди в света. Забранени бяха видове имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам. С тях няма да се пръска на открито, забраната трябва да влезе в сила до края на настоящата година. Тласък на решението даде и доклад на Европейския орган за безопасност на храните преди два месеца, който откри топлата вода – че пестицидите представляват огромен риск за пчелите.
Точно преди 10 години екип на Тракийския университет, воден от доц. д-р Иванка Желязкова, изследва пчелите като индикатори за замърсяването на околната среда. Проучването е било направено близо до енергийния комплекс “Марица-Изток”. То показва, че медоносните пчели реагират по два начина на замърсяването с тежки метали – чрез смъртност, или чрез отлагане на замърсителите в организма или в пчелните продукти. Пчелата може да натрупва в храносмилателната си система тежките метали и да предпазва донякъде пчелния продукт, това е т.нар. ,,биобариерна способност”. Рисковете обаче остават.
Дано забраната, която сега наложи ЕС, се спазва. При всички случаи тя е закъсняла.
