В категории:Свят

ЕС подготвя обща база данни за лицево разпознаване 

Съществуващите споразумения за споделяне на информация ще направят биометричните данни на европейските граждани достъпни и за службите за сигурност на САЩ 

Полицейските служби в ЕС отдавна имат достъп до базите данни с пръстови отпечатъци и ДНК във всички членки на съюза, а в някои определени случаи и в Съединените щати. Скоро обаче може да бъде създадена и обща полицейска база данни за лицево разпознаване, съобщава Intercept.

Според изтекли вътрешни документи, ЕС подготвя създаването на мрежа на националните бази данни за лицево разпознаване. В доклад, подготвен от полицейските служби на 10 държави, предвождани от Австрия, се призовава за въвеждането на европейско законодателство, изискващо създаването на свързани помежду си бази данни от този тип във всички страни членки.

Докладът, който е бил предоставен на Intercept от служител на европейската администрация, е бил разпространен сред представителите на отделните държави през ноември 2019 г. Досегашните договорености за обмен на данни между ЕС и САЩ се ограничават само до насоки за този тип сътрудничество. Предложената нова мрежа за лицево разпознаване обаче по всяка вероятност ще бъде директно свързана с подобните бази данни в САЩ, създавайки нещо, което специалистите по защита на личните данни наричат „трансатлантическа консолидация на биометрични данни“.

Докладът е бил подготвен като част от разговорите за разширяване на системата Prüm – паневропейска инициатива, свързваща базите данни за ДНК, пръстови отпечатъци и регистрации на превозни средства. Подобна система, позволяваща взаимно търсене в базите данни, съществува и между САЩ и страните, включени в програмата за безвизово пътуване, включително и по-голямата част от страните от ЕС. Действат и двустранни споразумения, позволяващи на институции в САЩ и ЕС да имат взаимен достъп до базите данни за пръстови отпечатъци и ДНК.

Макар все още да не са представени официално законови промени като предлаганите в доклада, вече тече подготвителна работа. Според информация на Европейската комисия, предоставена пред Европейския парламент през миналия ноември, почти 700 000 евро са били платени на консултантската фирма „Делойт“, за да проучи възможностите за промени в системата Prüm, включително прилагането на технологии за лицево разпознаване. Отделно от това ЕК е платила 500 000 евро на консорциум от публични институции, начело с Естонския институт по криминалистика, за да направят обзор на „текущата ситуация с използване на лицево разпознаване в криминалните разследвания във всички страни членки на ЕС“, с цел да се върви към „възможен обмен на лицеви данни“.

„Това е притеснително както на национално, така и на европейско ниво, особено като се има предвид, че някои европейски държави се насочват към по-авторитарни правителства“, коментира Един Оманович, директор в организацията за защита на личните данни Privacy International. Той изразява опасения, че паневропейската база данни ще може да бъде използвана за „политически мотивирано следене“, а не само за стандартна полицейска работа. Възможността за масово, необосновано или незаконно наблюдение е една от многото критики към технологиите за лицево разпознаване. „Без прозрачност и законови гаранции за правата на хората, трябва да се наложи мораториум на тези технологии“, заявява Оманович.

През последните години ЕС предприе големи стъпки за свързване на повечето бази данни за сигурност и миграция. Ново законодателство, прието миналия април, постановява обединяването на пет различни бази данни, съдържащи пръстовите отпечатъци, портретни снимки и други лични данни на милиони хора, които не са граждани на ЕС. Според доклада на 10-те полицейски служби, консултантите от „Делойт“ са предложили същото да се направи с полицейските архиви с лицеви изображения, но идеята е била посрещната единодушно противопоставяне от страна на представителите на полицейските служби. Въпреки това докладът препоръчва свързване на лицевите бази данни на всички членки на ЕС, което практически ще има същия ефект като отхвърлената препоръка на „Делойт“.

За полицията има явни предимства от взаимосвързани бази данни за лицево разпознаване. В доклада на 10-те полицейски служби тази технология се описва като „изключително подходящ биометричен инструмент за идентифициране на заподозряни“ и се препоръчва „възможно най-бързо“ да бъдат създадени и свързани такива бази данни. признава се и нуждата от механизми защита на личните данни, като например човешко потвърждение на всякакво автоматично идентифициране. Експертите по защита на личните данни обаче смятат, че създаването на подобна система неминуемо ще представлява само първа крачка към още по-мащабно споделяне на данни, при което подобен контрол няма да е достатъчен.

Стъпките към консолидиране на полицейските данни за лицево разпознаване в Европа силно наподобяват подобни усилия в САЩ, отбелязва Неема Сингх Гулиани, старши законодателен съветник в Американския съюз за граждански свободи. Много правоохранителни агенции в САЩ действат от общи централи, където имат възможност да споделят всякакви данни. „Ако имаш действащо споразумение за споделяне на информация с ФБР или Департаментът за вътрешна сигурност, съществува риск информацията на практика да е достъпна и до други нива на правоохранителните органи в САЩ“, казва Гулиани. Тя добавя, че тази ситуация повдига много въпроси относно използването на лицевото разпознаване и събирането на такива данни от страна на полицията, и как се гарантират правата на справедлив процес и свободно изразяване. „Предвид съществуващите договорки за споделяне на данни е много вероятно САЩ да искат достъп до тази информация от Европа“, изтъква Гулиани.

Още през 2004 г. посолството на САЩ в Брюксел е призовавало отношенията с ЕС да позволяват „експанзивен обмен и споделяне на всички форми на данни, включително лични данни“. През последните години се полагат повече усилия за постигане на тези цели. Според доклад на Държавната служба за отчетност на САЩ, през 2015 г. Департаментът по вътрешна сигурност е започнал да изисква сключване на споразумения за споделяне на информация с държавите, участващи в програмата за безвизово пътуване. В рамките на тези усилия ФБР е предоставяло помощ на други държави за изграждане на необходимите компютърни мрежи.

Австрия, която има водеща роля в изготвянето на цитирания от Intercept вътрешен доклад, е започнала да проверява пръстови отпечатъци в базите данни на ФБР през октомври 2017 г. Оттогава системата е използвана за проверяване на отпечатъците на около 12 хил. души, като са открити 150 случая на съвпадение, заявява Райнхард Шмид, висш служител в австрийската служба за криминално разузнаване. По думите му около 20 от тези идентифицирани лица са били заподозрени в членство в терористични организации, а в 56 случая хората са се опитвали да използват фалшива самоличност.

„Тяхната логика е следната: Защо да не мога да проверя нечие лице в база данни, когато е извършено сериозно престъпление? Последствията за поверителността обаче ще са огромни. След като веднъж получиш достъп до такава мрежа, ще си способен да идентифицираш почти всекиго, навсякъде“, изтъква Гулиани.

В доклада на 10-те полицейски служби се призовава Европол, агенцията на ЕС за споделяне на полицейска информация и разузнаване, да има роля в размяната на биометрични данни с държави извън съюза. Това не е нова идея – в декларация на Европейския съвет от юли 2018 г. се призовава ЕК да обмисли „разширяване на обхвата“ на мрежата Prüm и Европол да поеме водеща роля в споделянето на информация с трети държави.

ФБР и Европол не са отговорили на въпросите на Intercept относно споразуменията за споделяне на информация между САЩ и ЕС. Говорител на Европейската комисия е признал перспективата за добавяне на данни за лицево разпознаване в мрежата на Prüm, но е отказа да даде повече подробности.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар