За мащабите на Русия над 300-хилядната Вологда е малък провинциален град на север от Москва, административен център на Вологодска област, част от Северозападния федерален окръг. Пътувайки към града със самолет от Москва, скромната българска делегация от наблюдатели на изборите за президент на Русия със съжаление открива, че не знае почти нищо за мястото, където предстои да наблюдава как ще протекат президентските избори през 2018-та година.
От злощастното летище „Домодедово“, където през 2011-та кървав атентат отне живота на 37 души и рани стотици, с малък самолет се отправяме към град Череповец, откъдето след още около 90 минути трябва да стигнем до Вологда. Пътуването по въздух продължава около един час, като почти в една трета от времето светлините на огромната вечерна Москва така и не изчезват под нас.
И ако Вологда е културният и административен център на областта, то Череповец е индустриалният. Местният металургичен комбинат „Северстал“ е сред най-големите производители на стомана в Русия, силно развита е и химическата промишленост. За значимостта на „Северстал“ разбираме малко след кацането в Череповец, когато, слизайки от самолета, откриваме, че авиолинията носи същото име. Заводът има своя авиолиния и летище, което макар по размери да напомня автогарата в Шумен, всъщност обслужва и международни полети.
На излизане от летището термометрите показват -27 °C, което очаквано става тема на разговор за разчупване на неловките първи минути от запознанството ни с Анна – представител на общината във Вологда, която ни чака пред входа и ще бъде натоварена с грижите за нас в изборния ден. „Понякога се случва през юни да е 0° C“, усмихва се Анна и признава, че никога няма да заобича климата. Но въпреки него, около 40-годишна, с отличен английски и добро чувство за хумор, Анна е един от хилядите млади хора, които са избрали да останат в родния си град.
Рускинята изтъква предимствата му, като по думите ѝ Вологда печели от „близостта си“ както с Москва, така и със Санкт Петербург – градът се намира на „скромните“ 500 км от руската столица и „само“ на малко повече от 600 км от бившия Ленинград. Разказва ни, че младите най-често се изучват в двата най-големи руски града, след което се завръщат у дома. Макар, ако сравним мащабите, градът да съответства на нещо като българския Чирпан, той предоставя достатъчно възможности за развитие и спокоен живот, така че да задържа хората и да има положителен естествен прираст. Към 2012-та година по официални данни в „провинциална“ Вологда живеят около 304 000 души, а според Анна днес те са реално около 350 000 – или горе-долу колкото Пловдив. Тя не е виждала втория по-големина български град, но е била веднъж в България – преди години идва на почивка в Златни пясъци.
Още в колата се опитваме да наваксаме със знанията си и преглеждаме „Уикипедия“, за да научим, че градът е известен със своята дървена архитектура – запазени са много на брой изцяло дървени къщи, а днес стотици нови постройки се облицоват с дърво отвън, за да бъде запазен стилът.
Над 200 сгради са официално признати за паметници на културата. Градът носи прозвищата „Перлата на Руския север“ и „Северната Фиваида“, а особена гордост за него са известните и извън пределите на Русия вологодско масло, вологодска дантела, вологодски лен и бижутерските изделия от сребро. По-зрялото поколение у нас вероятно не е забравило популярната през 70-те години на 20 век съветска песен „Вологда“, тананикана не само от целия СССР, но и от целия тогавашен соцлагер.
Въпреки металургията и химическата промишленост, областта се слави и със своя чист въздух, най-вече защото територията и е покрита от огромно количество гори. Друга гордост на региона е родното място на Дядо Мраз – Великий Устюг, намиращ се в една от най-северните части на Вологодска област.
Без излишна проява на сърдечност към някогашните „братушки“ – българите, отношението към нас трудно може да мине за нещо по-лошо от перфектно. Като международни наблюдатели на изборите в областта, организаторите са се погрижили да се чувстваме почти като телевизионни звезди – през цялата неделя с нас е телевизионен екип и още представители на печатни медии. Преди да видим как върви самият изборен процес, за нас са организирани срещи с представители на местната избирателна комисия.
Председателят ѝ Денис Зайцев веднага спечелва вниманието ни с поименен комплимент към единствената жена в делегацията – далеч преди да поговорим за кратко и да се представим. Уведомява ни, че след малко му предстоят срещи с наблюдатели от САЩ и Полша, но през целия ден ще бъде отворен за всякакви наши въпроси. Няколко етажа по-надолу се намира информационният център, в който на огромен екран в реално време се следи избирателната активност и други изборни данни в цялата област. Активността към 10:00 часа сутринта руско време прескача 10%, което е по-добре от последните избори, както научаваме от домакините. Част от причините затова вероятно се корени и във факта, че в деня на изборите градският транспорт в града е безплатен.
Първата секция, до която ни отвеждат, е в село Майский, където съмнението ни относно твърденията на Анна, че изборите в Русия обикновено са празник, за секунди е опровергано. Още при слизането от колата пред местната секция ни посреща истински селски панаир – звучи руски фолклор и естрада, има пазар на различни стоки (разбира се, най-вече дървени), надуваема пързалка и мини електронни колички за най-малките, а в самата сграда, буквално на метри от урните, местният клуб на ветераните е организирал богата софра с домашни сладкиши и други руски гозби. Уточняват, че това е традиция в изборен ден, но са още по-щастливи да я споделят с чужденци. Настроението е още по-празнично и поради факта, че изборният ден съвпада с датата на присъединяването на Крим към Руската федерация – случило се е точно на 18-ти март преди 4 години.
Фотоапаратите не правят впечатление на никого – така или иначе огромна част от секциите в цяла Русия са под постоянно видеонаблюдение. В опит да уловим възможно най-добрите кадри заставаме буквално зад главите на членовете на избирателната комисия, които ни молят единствено да не снимаме списъците на масата пред тях, тъй като съдържат лични данни. Стаичката, в центъра на която са поставени две големи урни, е претъпкана с хора през цялото време. Само за около половин час, през който сме в секцията, пред очите ни гласуват стотици жители на Майский, докато отвън се пеят песни и свири акордеон.
Успоредно с изборите за президент на Русия в селото се провежда и официална анкета – измежду няколко варианта жителите избират три приоритета, които да бъдат финансирани с т.нар „народен бюджет“ (част от бюджета, с който директно могат да се разпореждат гражданите). Сред вариантите за избор са ремонт на Дома на културата, реконструкция на баскетболните площадки, ремонт на детски спортни съоръжения, закупуване сценични костюми за местния ансамбъл и други. Провежда се и трети избор – конкурс за фотография, в който и ние успяваме да се включим.
На излизане, виждайки фотоапаратите, възрастен мъж се приближава към нас и след кратка и забавна размяна на реплики разбираме, че ни моли да го снимаме заедно със семейството му. Изпълняваме молбата му, а той кима одобрително и благодарно, но без да издава каквото и да е желание да получи по някакъв начин снимките – задача, която и без това изглежда непосилна. За него изглежда достатъчно, че е заснет с близките си.
Вървейки към колата откриваме, че през цялото време сме били под зоркия поглед на Бащата на руската революция – висок паметник на Ленин се издига пред секцията, докато под него от малък микробус местни жители продават яйца.
Предстои ни пътуване до още по-малка селска секция, в която председателят на комисията малко сърдито отбелязва, че сме пропуснали да покажем акредитациите си, за да бъдат записани имената ни. Още по-ядосана е на руските журналисти, които са прикачени към нас. След като изпълняваме процедурата, тонът ѝ се успокоява и ни разказва, че в тази секция вече са пристигнали гласовете на 8 души от две отдалечени села в региона, като по този начин те могат да се похвалят със 100% избирателна активност.
След като се връщаме обратно във Вологда, за нас са организирани срещи с щабовете на двама от участниците в президентските избори – Ксения Собчак и Владимир Путин. В първия лагер логично настроението е доста по-минорно, а на въпроса какъв резултат биха считали за програма минимум отговарят, че се надяват на резултат над 4-те процента – амбиция, останала нереализирана. Освен че нямат големи надежди за празник след изборния ден, в щаба на Собчак не празнуват и присъединяването на Крим, тъй като в своята кампания и официална програма тя твърди, че полуостровът трябва да бъде върнат в състава на Украйна.
В щаба на настоящия президент обстановката е далеч по-ведра, макар в отговор на наш въпрос да научаваме, че Владимир Путин не е посетил Вологда в рамките на тази кампания. Въпреки това Путин печели 72,41% от гласовете във Вологодска област или малко над 453 000 гласа. С 12,08% на второ място се нарежда кандидатът на Комунистическата партия на Руската федерация Павел Грудинин, който събира малко над 75 000 гласа. За Ксения Собчак отиват 2,13% или около 13 000 гласа.
Макар и без да се брои в официалните резултати, глас за един от кандидатите идва и от българската делегация, тъй като в една от градските секции комисията ни предоставя възможност да гласуваме машинно. На този етап хората твърдят, че все още предпочитат да гласуват със стандарните хартиени бюлетини, но от комисията вярват и се надяват, че това ще се промени, тъй като машините дават възможност за много по-лесна и бърза обработка на резултатите. Запитани дали методът не подлежи на манипулации и хакерски атаки, те отговорят, че машините не са свързани с интернет, така че това е практически невъзможно.
Наблюдателната обиколка приключва с тази секция, а с това и задължението на журналистите, които обикалят с нас. След последните интервюта за общите ни впечатления организаторите са предвидили кратка обиколка на част от забележителностите в града, сред които музея на дантелата и местния Кремъл.
Музеят е създаден през 2010-та година и се помещава в едно от малкото каменни здания в града, което също е паметник на културата от началото на 19-ти век. Преди да се качим в колата и да потеглим обратно Анна ни разказва, че голямата църква в града е останала неизографисана отвътре в продължение на два века поради инцидент с Петър I-ви по време на строежа.
Без да претендираме, че сме навлезли твърде дълбоко в дебрите на руските избори, си тръгваме с общо впечатление за по същество нормален и спокоен изборен процес. И с убеждението, че всякакви обяснения за победите на Владимир Путин с изборни манипулации издават дълбоко непознаване на ситуацията в Русия и оплаквания, които много напомнят воплите на Демократическата партия в САЩ относно „руската намеса“, донесла победата на Доналд Тръмп. За добро или за лошо, на този етап лидерството на Владимир Путин в Русия очевидно е неоспоримо и се дължи на редица обективни и субективни причини, сред които със сигурност не е механизмът за избор.
На летището в Череповец се разделяме с Анна с пожелания за нови срещи – този път на българска територия, като ѝ обещаваме по-топъл климат. А на себе си обещаваме един ден да се върнем тук, в „малкото“ провинциално градче, при неговите дървени къщи и дантели.
About The Author
