В категории:Азия / Мианмар / Свят

Лайза: един град под обсада се подготвя за първия си филмов фестивал

Приклещени между мианмарската армия и китайската граница, християнските бунтовници качини се опитват да водят нормален живот

Град Лайза е малък, но важен. Източник: Khin Maung Win/AP

Тейлър Стейм, Guardian

Лайза е град под обсада – поне донякъде. От едната страна на това отдалечено, но важно селище в опитващия се да се отдели от Мианмар щат Качин, дебне страховитата бирманска армия. От другата страна пределите на града са обозначени от китайската граница.

„Хората са притеснени. Всички знаят, че сме в обсега на артилерията”, заявява Дау Хку, представител на бунтовническата Армия за независимост на Качин (KIA), която контролира Лайза. Градът е фектическа столица на малката и постоянно променяща границите си отцепническа територия.


На теория армията на Минамар (известна и като Бирма) може да щурмува града във всеки един момент. На теория жителите на Лайза няма къде да бягат, тъй като повечето от тях нямат официално разрешение да преминават границата на Китай.

Реалността обаче е по-сложна. В продължение на почти 60 години KIA се бори с бирманските власти за контрола над щата Качин, като целта е създаването на автономна родина за качините – малко християнско малцинство в преимуществено будистки Мианмар. Бойците за независимост са изненадващо ефективни, отчасти заради трудния терен и сложната геополитика на региона. Китайците са големи инвеститори в щата Качин и подкрепят и двете страни, което обезкуражава армията да предприеме пълномащабна война. Вместо това армията се задоволява със спорадични, но зрелищни изблици на насилие. Точно преди пет години армията започна офанзива за овладяване на бунтовническите територии, като Лайза бе бомбардирана в навечерието на Коледа 2012 г.

След подписването на последното примирие през 2011 г. армията е обстрелвала града многократно, убивайки десетки хора и тероризирайки населението. Въпреки падащите снаряди и струпването на бежанци в околностите на града, Лайза продължава да се развива като важен политически и културен център.

Morning devotion Photo by @ceciliajs #romancatholic #devotion #kachin #everydayasia #myanmar #everydaymyanmar #everydaykachin

A post shared by Everyday Kachin (@everydaykachin) on


Лайза е едно от малкото места в Мианмар, където качините могат да практикуват културата си свободно: да изучават и да използват собствения си език. Ако човек посети Лайза след като е прекарал известно време където и да е другаде в страната, първото нещо, което ще забележи (или може би второто след всички църкви) са уличните знаци. Те са на езика джингфо, който е забранен другаде. В Лайза обаче има вестник, телевизионни и радио станции и дори издателство, работещи на този език.

Междувременно китайските власти обикновено се правят на разсеяни, когато хора от града преминават границата, за да работят и търгуват. Местната икономика до голяма степен зависи от тяхното снизхождение. Доскоро е било сравнително лесно да пътуваш до Лайза и от контролираните от правителството територии на Мианмар. По време на училищните ваканции много млади качини са пътували до Лайза, за да работят като доброволци или да се обучават като попълнения за KIA.

Бунтовническата армия контролира територията по Североизточната граница на Минамар с Китай от над половин век. Смята се, че 20 хил. души живеят в самия град и още 70 хил. се намират в бежански лагери в околностите му. Броят на качините в Минамар е 1.1 млн., което представлява около 1.1% от цялото население на страната. Повечето живеят в контролираната от правителството част на щата Качин, където културата и езикът им са строго ограничавани.


До средата на 90-те години Лайза е просто поредното селце в негостоприемните гранични територии на Североизточна Бирма. KIA е поддържала стратегически военен пост в района и след подписването на мирното споразумение от 1994 г. установява централата си там. В резултат на това  някогашното село се трансформира във фактическа столица на Качинския автономен регион.

Бунтовническата групировка поставя основите на един подходящ за живеене град, създава обществени услуги и построява болници, училища и хотели. Качини от целия регион се преместват да живеят там.  Населението се увеличава бързо докато отново не избухва насилие. Лайза постепенно се превръща в мощен символ на политическите и културни аспирации на Качин – както и в голяма цел за бирмански атаки. В интернет могат да се видят записи на обстрелите, заснети от жителите на града, например тази атака от 2013 г.:

За жителите на града сигурността остава най-належащият проблем. Тъй като не се вижда мир на хоризонта, а атаките на армията стават все по-чести, местните нямат голям избор освен да се надяват на влиянието на китайските власти. Но то също си има цена: Пекин няма интерес конфликтът да бъде разрешен изцяло, тъй като така ще изгуби тежестта си и пред двете страни. Китай иска подкрепата на качините, тъй като продължава да настоява за осъществяването на голям водноелектрически проект, който ще изисква наводняването на големи участъци от Качин. Иронично това е един въпрос, по който качините и Мианмарското правителство имат общ интерес: властите спряха проекта през 2011 г. заради опасения, че ще навреди на препитанието на местните и на биоразнообразието в региона.

След избирането на цивилното правителство на Аун Сан Су Чи през 2015 г. имаше надежди сред качините, че може да се стигне до ново споразумение, което да ги доближи до възможността за самоопределение. Армията обаче продължава да е доминиращ фактор в преговорите. Окуражени от подкрепата сред обществото за извършваните от тях репресии срещу друго малцинство – рохингите, военните настояват за пълно разоръжаване на бунтовническтие групи. Същевременно продължават да атакуват позициите на KIA и да заграбват територии около Лайза.

JeYang IDP camp… The largest in Kachin. Photo by Hkun Li @jocoseboy

A post shared by Everyday Kachin (@everydaykachin) on


Докато мианмарските генерали и китайците обмислят следващите си ходове, животът в Лайза продължава да тече. Градът се подготвя за първия си филмов и фотографски фестивал, който трябва да се проведе през януари. Темата на фестивала е глобалната бежанска криза, като организаторите се надяват фестивала да привлече вниманието на международната общност върху проблема там и на други места. Това е и повод да се отпразнува всичко, което е постигнал града само за няколко години. В Лайза се развива и музикалната сцена. Местната метъл банда Blast Jan Pan например записва песните и клиповете към тях в града.

Ако се интересувате от случващото се в региона, може да следите Instagram акаунта Everyday Kachin, който публикува кадри от ежедневния живот в града и щата Качин. Регулярно и задълбочено отразяване на този и другите конфликти в Мианмар може да се открие в портала Irrawaddy. Свободните бирмански рейджъри – хуманитарна организация, работеща с KIA и други бунтовнически групи, също е добър източник на текуща, макар и не безпристрастна информация директно от фронтовете.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар