Откакто бе арестувана посред нощ в края на декември, Ахед Тамими е държана в израелския затвор, където навърши 17 години. Вината на момичето е в това, че в интернет бе разпространен клип, на който се вижда как тя шамаросва израелски войник, намиращ се в двора ѝ – малко след като 15 годишният ѝ братовчед бе прострелян в главата от израелските сили. Тази сряда Тамими подписа споразумение с израелския военен съд, в резултат на което тя ще излежи присъда от осем месеца, включително трите, които вече е прекарала в затвора. Майка ѝ Нариман, която е обвинена в “подстрекателство”, защото е качила видеото в интернет, и братовчедка ѝ Нур, която също се вижда на записа, също подписаха споразумения. Нариман ще лежи осем месеца, а Нур е осъдена на периода, който вече е прекарала в затвора.
Израелската военна съдебна система често използва тактиката на съдебните споразумения, в които обвиняемите се признават за виновни. Приблизително 70% от всички присъди на непълнолетни в израелските военни съдилища завършват с такива споразумения, което докарва дела на осъдените деца до удивителните 95% от случаите. За палестинските тийнейджъри е очевидно, че ако се съгласят на сделка има голям шанс да се върнат в домовете при семействата си по-бързо, отколкото ако настояват на процес – дори да има надежда да спечелят. Често самият процес може да отнеме много по-дълго време, отколкото е присъдата, която биха получили при споразумение да се признаят за виновни.
В случая със семейство Тамими за тях е изглеждало ясно, че подобен процес за назидание в крайна сметка ще завърши със затворнически присъди. Така че пътят към споразумението е бил постлан. Настояването на военния съд заседанията по делото на Ахед да са зад затворени врати, оставяйки ги скрити за публиката и медиите, не е вдъхнало доверие на семейството в правосъдието, което окупаторът може да им даде.
Осеммесечната присъда на Ахед обаче идва в любопитен момент. Ако палестинска тийнейджърка си позволи да унижи израелски войник, цялата система се впряга да подсигури, че тя и семейството ѝ ще отидат в затвора. Същевременно е нечувано войник да бъде съден за насилие или обида на палестинец.
Така че нека направим сравнение с друго провинение – убийство.
Тази седмица военната администрация реши да съкрати с една трета присъдата на сержант Елор Азария, която вече веднъж бе съкратена от началника на генщаба. Той ще бъде освободен, след като е прекарал зад решетните общо девет месеца. Азария не е зашлевил никого, но за сметка на това разстреля Абдел Фатах Шариф – палестинец, който вече бе ранен и обездвижен и не представляваше заплаха за никого, след като малко преди това бе намушкал израелски войник в Хеброн. Ако на мястото на инцидента нямаше доброволец от правозащитната организация B’Tselem, който да снима случилото се, Азария щеше да е възхваляван като герой, който е “неутрализирал терорист”.
Ами случая на Самир Авад, палестински тийнейджър, който бе застрелян в гърба от двама израелски войници по време на протест в Западния бряг през 2013 г.? Военните изстрелват осем куршума в гърба на 16-годишното момче, докато то бяга от тях. След некадърно проведено разследване срещу двамата военни бяха повдигнати обвинения само за безразсъдно и небрежно използване на огнестрелно оръжие. Адвокатите им обаче не се съгласиха на споразумение, според което трябваше да положат три месеца общественополезен труд. По време на изслушване по делото миналата седмица адвокатите представиха като аргумент пред съда данни на армията, според които през последните седем години е имало 114 случая, в които войници застрелват и палестинци, но само по четири от тях са повдигнати обвинения. Прокурорите по делото вече обмислят да изтеглят обвиненията.
И ако това не е достатъчно, има го и случаят с полковник Израел Шомер. През юли 2015 г. Шомер, който тогава командва бригада в Западния бряг, прострелва и убива 17-годишния Мохамад ал-Касба. Тийнейджърът е хвърлял камъни по бронирания джип на Шомер, заради което офицерът излязъл от колата и е започнал да го гони заедно с друг войник. В един момент Шомер открива огън. Два куршума попадат в гърба на тийнейджъра, а друг – в главата му. Шомер не се е намирал под каквато и да е заплаха – вероятно просто е искал да даде урок на момчето. Година след инцидента военната прокуратура закрива случая и решава да не изправя Шомер на съд.
Жените от семейство Тамими, които се осмелиха да се противопоставят на войниците окупатори в двора си само с юмруци и думи, ще лежат в затвора по-дълго от Шомер, по-дълго от войниците, убили Самир Авад и само малко по-кратко от Елор Азария. Ето така изглежда справедливостта според съдебния режим на окупацията.
About The Author
