Обрат: Президентът се отказа от вето върху вноса на работници

Президентът Румен Радев подписа указ за обнародване на гласуваните в НС промени в закона за трудовата миграция в края на февруари, които улесняват внасянето на работници от страни извън ЕС. В последните дни президентската институция поиска становища по темата от синдикати и работодатели, от което стана ясно, че обмисля отлагателно вето. След като се е запознал със становищата, президентът все пак е приел аргументите на работодателите и се е отказал от възможността да продължи дебата по темата още няколко седмици. “Барикада” изпрати до институцията въпроси относно мотивите за това решение.

Темата предизвика остро противопоставяне между работодателските организации, които твърдят, че има “критичен” недостиг на работна ръка в страната, и синдикатите, според които този недостиг е следствие от предлаганото неудовлетворително заплащане. Ако позицията на синдикатите е вярна, то вносът на работници от по-бедни страни ще предизвика т.нар. социален дъмпинг като ограничи ръста на и без това ниските за европейските стандарти работни заплати у нас и би могъл да стимулира допълнително миграцията на български работници към по-богати страни.

Позицията на президента идва след като по време на кампанията си той, подобно на патриотите, събираше подкпрепа с антиимигрантска реторика, а сега отново по примера на националистите подкрепя промените, които улесняват работодателите при вноса на работници от трети страни.

Промените

Предложеният законопроект и внесените от ГЕРБ и “Обединени патриоти” промени между двете четения в парламента изцяло се припокриваха с исканията на работодателските организации. След приемането му те дават възможност на малките и средни предприятия (до 250 наети), които са 99.8% от фирмите със 75% от работещите, да внасят до 35% служители от трети страни вместо досегашните 10%. За големите предприятия този дял е увеличен до 20%. В обща позиция КНСБ и КТ “Подкрепа” обявиха, че следва “недостигът на кадри първо да бъде доказан с ясни, недвусмислени официални данни”, каквито към момента липсват. Твърденията на работодателските организации също изглежда се разминават с тези на самите работодатели, 83% от които заявяват, че намират работници с нужната квалификация при средно 55% за страните от ЕС.

Другата спорна промяна засяга т.нар. пазарен тест при наемане на висококвалифицирани работници от страни извън ЕС чрез разрешение тип “синя карта”. Досега от работодателите се изискваше в продължение на поне 15 дни да се опитат да намерят служител на съответната позиция включително чрез Бюрата по труда и при неуспех се приемаше обективна невъзможност да се наеме работник от България, друга страна от ЕС, Европейското икономическо пространство или Швейцария. Искането този пазарен тест да отпадне противоречи на тезата на работодателските организации, че либерализацията на вноса на работници е продиктувана от недостига на работна ръка в страната, особено квалифицирана. При висококвалифицираните кадри има изискване те да получават 1.5 пъти средната работна заплата в страната, което в сектори като информационните технологии не представлява ограничение, и няма ограничение за дела наети служители от трети страни в рамките на една фирма.

Недостиг или дъмпинг

В становището на КТ “Подкрепа” до президента се подчертава, че тяхната позиция “не бива да се приема като израз на ксенофобия. Напротив, всеки работник на територията на България трябва да получава равно заплащане и еднаква трудова защита без значение от неговия произход. Но когато българските трудови възнаграждения вече традиционно са най-ниски в целия Европейски съюз и има шанс да започнат да се доближават до средноевропейските, масов внос на работници ще дебалансира трудовия пазар, като осигури евтина конкуренция на българските граждани, които все още не са се насочили към Терминал 2.”

В писмото на национално представените работодателски организации се казва, че промените са “умерено голяма стъпка” в по отношение на трудовата миграция и са “без алтернатива”. Според тях “българският пазар на труда губи хора в много по-голяма степен отколкото придобива” заради застаряването на населението и емиграцията. Същевременно, “в момента у нас безработните не представляват някакъв резерв” заради ниското ниво на безработица и липсата на квалификации на регистрираните лица.

В тази връзка синдикалистите посочват, че първа причина за незаемането на обявени позиции е неудовлетвореността на работниците от предложените условия, а липсващите квалификации биха могли да се допълнят с подходящо обучение, но “българският работодател отказва да инвестира в работната ръка, иска само да ползва”.

Препоръки на ЕК в рамките на Европейския семестър от февруари 2017 г. потвърждават “свиването” на работната ръка в България в резултат от застаряването на населението и емиграцията. Те също изтъкват, че безработицата е ниска, но и подчертават, че въпреки това местният пазар на труда има значителни неизползвани резерви – голям дял на икономически неактивните хора, обезкуражените, продължително безработните младежи и заетите на непълно работно време.