В категории:Общество

Единствените останали пътници: сезонните работници

По ирония на съдбата сезонните работници от Източна Европа останаха единствените мобилни европейци. Богатите западни страни очакват пристигането на евтина работна ръка, за да запълнят работните места, които собствените им граждани не искат

Румънски работници чакат за проверка на температурата на летището във Франкфурт. Снимка: Томас Фрей/PA

Юлия Роне, Манес Вайскирхер, Мариана Мендес, OpenDemocracy.net

В условията на затворени граници и почти повсеместна карантина, една група хора продължават да пресичат границите, излагайки се на риск, често защото нямат друг избор – сезонните работници от Източна Европа.

„Бригади Англия“, „Германия – старт веднага“, „Стартиране веднага – Шотландия“, „Холандия събиране на аспержи“, „Германия Бохум – фабрика“. Това са заглавията на някои от многото обяви, публикувани през месец април, по време на карантината, на български сайт с обяви за работа в чужбина. И докато румънски работници се тълпят на препълнени терминали в очакване на чартърните си полети, неравенствата в Европейския съюз стават по-ясни от всякога. Всички сме засегнати от пандемията, но някои – повече от други.

“Де факто карантина с възможност за работа“

Редица правителства и бизнеси на Запад лобираха за изключване на източноевропейските работници от сегашните забрани за пътуване, за да могат да се справят с острия недостиг на работна ръка в земеделския сектор. На 30-ти март Европейската комисия публикува нови „практически съвети“, с които да гарантира възможността на временни работници в рамките на ЕС да достигнат до работното си място, преди всичко работниците с ключови професии. Проблемът е, че дефиницията за ключови професии е изключително гъвкава: тя „включва, но не се свежда само до работниците, които работят в здравния и хранителния сектор, както и в други ключови сектори като грижа за деца, възрастни и комунални услуги“.

Германия например планира да организира полети за десетки хиляди източноевропейци, които да събират реколтата, поддържайки системата за сезонна работа въпреки кризата. Показателно е, че във Франкфурт пристигащите румънци бяха посрещнати с шоколадови великденски зайчета от немския министър на земеделието – не точно типа посрещане, с който са свикнали. Австрия, от друга страна, организира полети за медицински работници от България, Хърватия и Румъния. Предстоят още чартъри, макар че наскоро румънското правителство спря един подобен полет. Докато преди две години Австрия въведе мерки, които намалиха семейните осигуровки на много източноевропейски работници, сега в страната се предлагат дори бонуси за медицинските работници, които са готови да останат за по-дълго. Междувременно, два австрийски региона също организираха полети за земеделски работници от Румъния.

Икономическата логика на случващото се е ясна. Според западните стандарти източноевропейците предлагат евтин труд. Според източните стандарти надниците, които работниците получават, са много по-високи от възнаграждението, което биха могли да получат у дома за същия труд. Не е учудващо, че западняците не искат да работят дълги смени под жаркото слънце за заплати, които според техните стандарти са изключително ниски. Показателно е, че въпреки тревожно нарастващата безработица, западните правителства, от Испания до Швеция, не могат да наберат работници в собствените си страни. В Испания имаше опити да се призоват местни граждани за работа на полето, повечето от които за момента са без успех.

За много източноевропейци, напротив, подобен тип работа е добър начин да свържат двата края. Липсата на здравни застраховки и безопасни и достойни работни условия за работниците ни в чужбина не е нов проблем. Но този проблем става още по-сериозен по време на пандемия. Според скорошна обява за работа в склад в Англия, от работниците се очаква да работят 12-часови дневни и нощни смени, за което получават между 8.35 и 12 паунда на час в зависимост от това дали са изпълнили нормите за деня. Разходите по пътуването се заплащат от самите работници, както и разходите за квартира. От работниците се очаква също да заплатят предварително наем за две седмици, както и данък на агенцията за недвижими имоти.

Междувременно в Германия от източноевропейските земеделски работници се очаква да влязат в „де факто карантина с възможност за работа“, т.е. те трябва да останат в карантина, докато работят заедно и споделят квартири с половината от обичайния брой настанени. Като се има предвид, че в квартирите обикновено се настаняват до дванадесет работника, това е, меко казано, не особено стриктна мярка за запазване здравето на работниците. На 11-ти април, 57-годишен земеделски работник от Румъния беше намерен мъртъв в немската федерална провинция Баден-Вюртемберг. Смята се, че се е заразил с вируса, докато е берял аспержи, един от най-обичаните зеленчуци в Германия.

В отворено писмо от 31-ви март, българският профсъюз „Подкрепа“ изиска от българското правителство или да спре излизането на работници от страната, като им осигури базисен доход по време на кризата, или да настоява пред приемащите страни да защитят икономическите и здравни права на работниците и да не ги изпращат обратно в България, преди кризата да приключи. За момента правителството не е взело нито една от двете мерки.

Отворените граници без социална защита служат преди всичко на интересите на капитала

Броят на заразените в много източноевропейски страни е все още нисък, до голяма степен заради навременното въвеждане на мерки за социална изолация. Всяко потенциално увеличаване на броя на заразените може да бъде фатално с оглед на тежкото състояние на здравните системи на много от тези страни, резултат от недомислени реформи и години недостатъчно финансиране. Общинската болница в българския град Провадия, например, няма респиратори и разчита на 84-годишен пулмолог и на 64-годишен анестезиолог – в страна, в която много от младите лекари са емигрирали и в момента помагат за справянето с пандемията в други европейски страни.

Не бива обаче да се подаваме на изкушението да интерпретираме ситуацията в опростени морални рамки, които противопоставят експлоататорския Запад на невинния Изток. Вместо да увеличат възнаграждението на собствените си работници, българските работодатели активно лобираха коалиционното правителство на ГЕРБ и националистическите партии да им разреши да внасят евтина работна ръка от трети страни като Молдова и Украйна. Много от българските обяви за работа всъщност рекламират работа в Чехия, друга източноевропейска страна.

Разгорещен дебат за правата на работниците в момента тече и в редица южноевропейски страни, които традиционно разчитат на евтин труд от Източна Европа и на нерегламентирания труд на нелегални мигранти от Северна и Субсахарска Африка. Италианската земеделска министърка от Социалдемократическата партия наскоро предизвика оживени спорове с предложението си да се дадат разрешителни за работа на нелегалните имигранти в Италия. Целта на подобна мярка е едновременно да се защити тази група от населението, която е в силно несигурна ситуация, и да се осигури работна ръка, която да спаси страната от острия недостиг на свежи продукти и нарастване на цените. Напълно предвидимо, предложението ѝ предизвика остра съпротива от италианската крайна десница.

Аспержите са един от най-обичаните зеленчуци в Германия. Снимка: Pixabay.com

Всичко това идва да покаже, че налице е системен проблем, който се корени в начина по който работодателите експлоатират разликата в надниците между различни страни. Отворените граници без адекватна социална защита облагодетелстват преди всичко работодателите, т.е. капитала. Работната сила на изпращащите страни като България се превръща в резерв за приемащите страни и допринася за подбиване на надниците в чужбина и недостиг на работна ръка у дома.

Какво може да се направи практически? Сега е моментът работниците-мигранти да се обединят и да изискат мерки, които да гарантират правата им в чужбина, не просто сега, когато е спешно да бъдат наети, но и за в бъдеще. Освен това трябва да има много повече сътрудничество между източноевропейските и западноевропейските профсъюзи, които най-накрая трябва да потърсят начини да работят заедно и да открият проблемите, по които могат да постигнат съгласие.

Повече от всякога става ясно, че трябва да се изследват последиците от емиграцията, особено сезонната и временната миграция, както за индивидуалното здраве и съдба на работниците, така и за икономиката и общественото здраве в изпращащите страни.

Зад аспержите, които западноевропейците ще ядат тази пролет, докато се самоизолират, стои животът на тези, които не могат да си позволят да останат вкъщи – източноевропейските работници, които вземат чартърни полети, за да работят в условия на „полукарантина“ в чужди страни на свой собствен риск.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар