132-ама изтъкнати американски общественици, 24-ма канадски и двама мексикански са подписали досега отвореното писмо до ръководствата на САЩ и Канада с искане да бъдат отменени наложените санкции срещу Венесуела, определяни като незаконни. В посланието се призовава също към съдействие за диалога между правителството в Каракас и не прилагащата насилствени действия венесуелска опозиция.
Сред подписалите апела са ученият и активист Ноам Чомски, актьорът Дани Глоувър, лидерката на американската Зелена партия Джийл Стайн, архиепископът на Детройт Томас Гъмблитън и много други.
В писмото се изтъква, че санкциите на практика наказват народа на Венесуела, влошавайки още повече достъпа му до стоки от първа необходимост, чийто дефицит сам по себе си е резултат от дългогодишна и целенасочена икономическа война с цел смяна на управлението в Каракас заради неговия алтернативен на неолиберализма курс.
Апелът бе отправен, след като се разбра, че Вашингтон планира засилване на санкциите, които досега бяха насочени персонално към ръководни фигури на венесуелското правителство начело с президента Николас Мадуро. Новите намерения на американското ръководство целят наказателните мерки да се разширят така, че да се прекъсне всякакъв достъп на властта в Каракас до финансови ресурси. На практика това означава и невъзможност да се закупуват храни и лекарства за населението. По този начин санкциите водят до пряко нарушаване на човешките права на венесуелците.
В писмото се посочва:
„Санкциите на САЩ и Канада представляват цинична употреба на принудата и на икономическата мощ за атакуване на страна, която в момента се бори с хиперинфлацията и с недостига на стоки от първа необходимост. Докато от една страна се казва, че предприеманите мерки са в името на напредъка на демокрацията и свободата, в същото време санкциите нарушават основните човешки права на венесуелския народ и на неговия суверенитет, залегнал в хартите на ООН и на Организацията на американските държави.
Призоваваме политическите лидери на САЩ и Канада да изоставят кресливата реторика и да съдействат за търсенето на реални решения за истинските икономически и политически проблеми на Венесуела.
Отправяме спешна молба към правителствата на САЩ и Канада да отменят своите санкции и да подпомогнат посредническите усилия на външния министър на Доминиканската република Мигел Варгас Малдонадо, на президента на Доминиканската република Данило Медина, на испанския експремеиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, подкрепяни от много латиноамерикански народи”.
В същия дух тези дни надигна своя глас и независимят експерт на ООН, американският адвокат и историк Алфред де Саяс. На конференция в Двореца на Обединените нации в Женева той определи американските санкции срещу Венесуела като „престъпление срещу човечеството”, защото те „причиняват смърт, пречейки на достъпа до храна”, поради което е редно да се търси „наказателна отговорност”.
Де Саяс припомня, че още преди 19 години е започната икономическа война срещу Венесуела. Тя е и причината за сегашната трудна ситуация в страната, влошавана от санкциите, които целят смяна на правителството и облагодетелстване на външни сили от венесуелския петрол, сочи експертът и допълва:
„Санкциите вредят много на венесуелския народ. Когато се прекъсне нормалната търговия, когато не може да се купува и продава, когато на банките и посредниците не се позволяват финансови трансфери, когато се замразяват милиони долари венесуелски средства в САЩ – какво става тогава? Няма пари за купуване на медикаменти, затруднява се доставката на лекарства, народът страда и умира. Ето затова санкциите представляват престъпление срещу човечеството”.
Де Саяс е категоричен също, че във Венсуела няма „хуманитарна криза”, а онези, които вдигат шум в такъв дух, трябва да посочват и причините за трудностите – външния натиск и санкциите.
Експертът базира заключенията си на свои лични впечатления, тъй като е посетил Венесуела, за да види на място каква е реалното положение. Учудва се обаче, че големите медии не го търсят за мнение, а цитират само други пратеници на международни организации, които изказват осъдителни оценки за венесуелското правителство. Според Де Саяс експертите не бива да влизат в ролята „на съдии и палачи”, а да са обективни и да спомагат за позитивни решения при кризисни ситуации.
Междувременно Венесуела получи подкрепата на 12-те държави членки на стартираното още от Уго Чавес и Фидел Кастро регионално обединение ALBA-TCP (Боливарски съюз за народите на нашата Америка – Търговски договор на народите). Лидерите им се събраха в Каракас на 5 март т.г. – навръх петата годишнина от смъртта на бащата на Боливарската революция Уго Чавес.
На състоялата се след възпоменателните церемонии 15-та среща на върха на страните от ALBA-TCP (сред тях са Антигуа и Барбуда, Боливия, Гранада, Еквадор, Никарагуа, Суринам и т.н.) бе приета декларация, която защити суверенитета на Венесуела и настоя международната общност да се въздържа от какъвто и да е натиск срещу политическата независимост и териториалната цялост на Боливарската република.
Осъдени бяха антивенесуелските санкции и опитите за намеса във вътрешните работи на прогрeсивните страни от Латинска Америка и Карибието, отдавна провъзгласени за регион на мира и сътрудничеството.
Декларацията също така отстоява правото на Венесуела да участва в предстоящата на 13 и 14 април в перуанската столица Лима 8-ма Среща на Америките – форум на Организацията на американските държави. Домакинът – перуанското правителство, си позволи в началото на годината да обяви, че венесуелскя президент Николас Мадуро „няма да е добре дошъл” на срещата. На което пък самият Мадуро отвърна, че никой не може да го спре да представлява страната си на форума и че непременно ще отиде в Перу „по въздух, по вода или по суша”.
В същото време не липсват и опасения, че там към венесуелския президент може да бъде приложен и коварен сценарий – примерно, да бъде задържан по обвинение в „диктаторско управление”, което междувременно да му бъде повдигнато в Международиня наказателен съд. Такива прецеденти вече има с лидери на други държави.
Спрямо венесуелското правителство и персонално спрямо Мадуро отвън продължават да се инспирират и други заговори със специален акцент върху венесуелските въоръжени сили. Целта е да се тласнат отделни техни представители към извършване на преврат и искане за международна помощ – идеален претекст за намеса на очакващите подходящия момент сили на Южното командване на САЩ, братски слели се с колумбийската армия по протежение на венесуелско-колумбийската граница.
По обвинение в предателство на родината и в участие именно в такъв тип конспирация в последните дни в Каракас бяха арестувани деветима офицери, а други 24 военни чина бяха уволнени от войската. Задържан бе и генералът от резерва Мигел Родригес Торес, който до октомври 2014 г. е бил вътрешен министър, но е уволнен тогава заради извършени от полицейски части убийства при безредици. След това той се присъединява към опозицията.
И други бивши чависти в момента активно играят в опозиционния лагер. Такъв е включително бившият губернатор на щата Лара и настоящ опозиционен кандадт-президент Енри Фалкон, смятан за най-сериозен съперник на Николас Мадуро в насрочените за 20 май избори за нов държавен глава. Фалкон е бил верен чавист до 2010 г., когато решава да основе собствена партия – РРТ („Родина за всички”) и става опозиционер, пледирайки за социалдемократически модел на развитие. Формацията му влиза в опозиционното обединение MUD („Маса за демократично единство”), включващо различни партии.
Наложилите се като доминиращи в MUD радикални формации лансираха миналогодишните четиримесечни (април-юли) протести, които доведоха до брутално улично насилие и над 120 жертви. Това отблъсна от MUD голяма част от венесуелците и така започна вътрешно разцепление сред опозицията, която оттогава претърпя загуби в три последователни национални гласувания.
Поредният провал на MUD бе отказът в началото на тази година да подпише споразумение с правителството след продължили месеци наред преговори с международно сътрудничество, в резултат на които беше изработен мащабен документ с много гаранции за демократично провеждане на президентските избори. MUD не само саботира споразумението, но обяви, че и няма да участва в изборите.
Част от влизащите в обединението партии обаче не се подчиниха на тази линия и обявиха, че самостоятелно ще участват в надпреварата, аргументирайки се, че само това е начинът да излязат с алтернатива срещу Мадуро. Тази позиция бе най-категорично отстоявана именно от Енри Фалкон, който сега смята, че ще съумее да обере опозиционния вот и че дори ще привлече част от чавистите със социалдемократически вкусове. Подкрепят го и исторически партии със същата окраска, макари доста свити вече като влияние – АР („Прогресивен напредък), MAS („Движение към социализъм”), Copei (Организационен комитет за независима изборна политика).
Интересното е, че в същата левееща посока решиха да се реновират и радикалите от MUD, защото прозряха, че с агресия и конфронтация стигнаха единствено до прага на политическото самоубийство. Те продължават да отхвърлят самото провеждане на президентски избори и предварително са убедени, че вотът ще е „измама”. Тръгват на кампания срещу гласуването с нова серия протестни шествия. Но този път под ново, по-привлекателно, направо ляво име – обявиха създаването на Широк фронт за Венесуела. Лозунгите им звучат до болка познато вече из всички географски ширини: „Проблемът не е в лявото или дясното. Проблемът е в корупцията и в липсата на честност”. Подразбира се, естествено – некорумпираните и честните са само те, които не предприемат нищо без обаждане от/до Вашингтон.
За малко обаче да объркат избирателите с този новороден Широк фронт. Защото има още един. Той пък се казва Боливарски национален широк фронт и беше издигнал също бивш чавист за президент – ветерана и някогашен съратник на Чавес, бившия военен Франсиско Висконти, поставил си за цел да привлича гласове с обещания за „връщане към истинския чавизъм”. Но Националният изборен съвет (венесуелската ЦИК) не го регистрира за участие в надпреварата заради неизрядно представена документация.
Затова пък бе регистриран като независим кандидат евангелисткият пастор Хавиер Бертучи, подкрепен от инициативна група под името „Надежда за промяна”. Има и още един независим кандидат – бизнесменът Алехандро Рати, който обяви, че се впуска в президенското състезание, защото сред опозицията липсват сериозни и отговорни лица, способни реално да противостоят на правителството.
Явно е прав, защото продължаващата да съществува успоредно със своя Широк фронт MUD успя да всее смут дори в ООН. Писа на генералния секретар Антонио Гутериш да не изпраща наблюдатели на световната организация за венесуелските избори на 20 май. Дали лидерите на MUD се боят, че подобна наблюдателска мисия ще легитимира вота, или пък повече ги е страх, че ще установи липсата на отсега заявените от тях „измами”?….
С наближаването на вота конфронтацията и напрежението във Венесуела неизбежно ще ескалират. Турбулентна е и регионалната обстановка. В съседна Колумбия крайната десница взе сериозна преднина на състоялите се на 11 март избори за Сенат и Камара на депутатите, а бившите леви партизани от ФАРК не спечелиха нито едно място, освен гарантираните им по мирното споразумение. Те дори оттеглиха и кандидатурата на лидера си Родриго Лондоньо („Тимошенко”) от президентския вот, насрочен за 27 май. Официално причините са в здравословното му състояние – той наистина претърпя сложна сърдечна интервенция. Но цялостната картина е доста мрачна за ФАРК и колумбийската левица – социални активисти масово са избивани от крайнодесни банди и сякаш се повтаря трагичната история от 1985-та, когато след тогавашното национално помирение влезлите в легалната политика левичари бяха брутално отстрелвани от ултрадесните.
Десният реванш продължава и в другия голям венесуелски съсед – Бразилия, където също тази година предстоят президентски избори. Оттам Мадуро ненадейно получи удар в гръб от уж идейния си съотборник Инасио Лула да Силва. В интервю за АФП бившият бразилски президент от фамозната латиноамериканска „лява вълна”, който в момента е под драматична съдебна атака и същевременно се кани да участва в президентската кампания, внезапно изсипа куп критики към настоящия венесуелски ръководител и към покойния Уго Чавес. С което си спечели и ответни неласкави оценки от чавистки издания.
Всеки водач от „лявата вълна”, включително Чавес, Мадуро и Лула, със сигурност има за какво да бъдe критикуван. Но точно в момент, когато самата идея за алтернативно развитие е обект на такъв яростен и безпощаден щурм отдясно, за нея е още по-смазваща размяната на медийни словесни престрелки между довчерашни съратници във въплъщаването ѝ.
Лесно беше, когато нефтеният барел вървеше по 100 долара, Чавес беше здрав начело на щедро захранващата с петрол съюзниците си Венесуела, а Китай още не беше направил акцент вътрешното си развитие и не беше свил инвестициите си навън. Сега периодът е друг и лесно вече няма. Най-трудното не е отпорът срещу десницата и Доналд Тръмп, а избягването на вечното проклятие на всички левици от всички времена и географии – неумението им да опазват непропукано единството си и неопетнен идеала си.
