Кой поръча атентата срещу Мадуро?

Защо едни венесуелски опозиционери първо гордо поеха отговорност за терористичния акт, а малко по-късно други обявиха, че президентът сам си го е организирал? Каква е колумбийската връзка? Какво се чу от Маями? Защо Испания осъди покушението?

Осуетеният атентат срещу президента на Венесуела Николас Мадуро стана безспорна медийна „бомба”, гръмнала из всички световни медии в неделя, 5 август.

След първоначалните живописни включвания за взривяващи се дронове и „войници с тениски” (така се нарича Туитър-групата, поела отговорност за покушението) същите тези медии взеха да подлагат на съмнение имало ли е изобщо дронове, дали пък всъщност не се е взривила газова бутилка и дали самият Мадуро не си е спретнал сам нападението, за да си намери повод да се разправи с опозицията?

Тази „опорка” бе подадена в телевизионно интервю лично от Джон Болтън, съветника по националната сигурност на президента на САЩ – и това бе неговият индиректен отговор на подканването на Мадуро правителството на Доналд Тръмп да разследва терористичните кроежи на радикалната венесуелска емиграция в Маями. Защото именно оттам, от канала в YouTube на установилата се в Маями опозиционна журналистка Патрисия Полео, бе разгласена прокламация, пряко призоваваща за държавен преврат във Венесуела – и то само три часа след осуетения опит цялото държавно ръководство на страната да бъде избито с два заредени с експлозиви дрона…

Няма спор – трудно е да се обясни дори на публика с промито от съвременните телевизии съзнание как така най-големите борци с тероризма в лицето на САЩ се оказват в един отбор с терористи, опитващи се пред очите на цял свят и по време на пряко телевизионно излъчване да убият държавния глава в родината си. Затова е най-лесно да се започне усилена пропагандна обработка, че терористичен акт изобщо не е имало, че всичко е само зрителна измама, че всъщност е разигран спектакъл на все същия непоносим Мадуро…

При подобни бълнувания ощипването за събуждане е задължително. Ето защо „Барикада” предлага тук допълнителна информация за самото събитие, както и около лица и взаимовръзки, които изясняват картината на случилото се. Когато си осведомен, е по-трудно постоянно да преобръщат тази картина пред очите ти с краката нагоре и да ти внушават, че нормалното ѝ положение е „фалшива новина”.

Нека припомним първите кадри от покушението, разиграло се в късния съботен следобед (17.41 ч. местно време) на 4 август насред тържествено честване на 81-годишнината от основаването на Боливарската национална гвардия в центъра на Каракас. Тези кадри показаха официалните участници на централния подиум и произнасящия реч Мадуро – той тъкмо говори за изготвения от правителството план за икономическо възстановяване. Зад него – жена му Силия Флорес и цялата военна и политическа върхушка на страната. В един момент Флорес и другите до нея се вторачват в нещо в небето, после се чува детонация, президентшата се присвива инстиктивно, снимащата стационарна камера се разтриса.

Стоп-кадър от видеото с момента на взрива и реакцията на официалния подиум.
Стоп-кадър от видеото с момента на взрива и реакцията на официалния подиум.

Мадуро също поглежда нагоре учудено, прекъсва за малко речта си, после се опитва да я продължи. Но към него се втурва охраната и започва да прави заслон от бронирани одеала.

Охраната прави заслон с бронирани жилетки за президента Николас Мадуро. Снимка: Синхуа Никола
Охраната прави заслон с бронирани одеала за президента Николас Мадуро. Снимка: Синхуа

Няколко часа по-късно, когато Мадуро се появи отново по телевизията, за да направи своето обръщение към венесуелците по повод атентата, той призна, че не веднага е разбрал какво става. Отначало възприел взрива на дрона като част от програмата на честването. Чак при реакцията на охраната осъзнал, че е нещо по-сериозно. Видяните от цял свят кадри не оставят никакво място за съмнение в искреността му. Не оставят съмнение и в спонтанния уплах на съпругата му и на хората край нея. Това не е реакция на участници в някаква „постановка”…

Другите кадри, които вървяха с първите новини за атентата, са изглед от дългия булевард „Боливар” в Каракас, където се провеждаше честването и където бяха строени очевидно за парад много „карета” с военни части. На кадрите се долавя пушек (явно от взрива на втория дрон) иззад една от зрителските трибуни вдясно, хората от нея хукват да бягат през булеварда и през едно от „каретата” – и войниците от него също побягват. После директното включване на венесуелската държавна телевизия прекъсва.

Този запис се въртя из всички световни телевизии, които в първите си извънредни емисии вкупом повтаряха, че трибуната с официалните лица начело с Мадуро е била атакувана с дронове с експлозиви и че е извършен атентат срещу венесуелския президент, като държавният глава не е пострадал. Появиха се и снимки от мястото на събитието – включително на ранен в главата военен, един от седмината пострадали при нападението.

Един от седмината ранени при атентата военни. Снимка: Синхуа
Един от седмината ранени при атентата военни. Снимка: Синхуа

На този етап от отразяването още нямаше резерви към факта на атентата. По-късно обаче в много „мейнстрийм” медии по света думичката вече започна да се появява само в кавички – „атентат”, или дори „предполагаемият „атентат” срещу Мадуро”…

Два часа след драмата на булевард „Боливар” министърът на информацията Хорхе Родригес даде някои известни до онзи момент подробности около случилото се, макар че тогава още не беше съвсем ясно колко точно на брой са били дроновете. Но се разбра, че са били неутрализирани от силите за сигурност и че разследващите екипи вече работят усърдно по установяване и залавяне на организаторите на терористичния акт.

Последва и изявление на самия Мадуро, който каза, че е извършен опит да бъде убит и посочи виновните според него за организирането на атентата.

Преди обаче да припомним казаното от президента и да се спрем на подробностите за обвинените от него, ето един бърз преглед на изяснилите се междувременно детайли от нападението. На 5 и 6 август се появиха допълнителни кадри, свидетелства, както и официални съобщения, от които става ясно, че атаката е осъществена от два дрона тип DJI-M600, обикновено използвани с индустриални или аудиовизуални цели. Всеки от тях носел по 1 кг взрив С4, способен да нанесе поражения в радиус от 50 метра. Идеята на атентаторите е била единият дрон да кацне върху навеса над трибуната и там да избухне, а другият да се насочи директно към официалните лица и да се взриви сред тях.

Силите за сигурност обаче, вероятно дори без да са наясно дали дроновете представляват опасност или не, са ги засекли навреме и са променили траекторията им, въздействайки на техния сигнал. Това е бил начинът, по който са ги неутрализирали, а не снайперистки изстрели, както бе съобщено първоначално. Единият дрон се взривява на голяма височина и още преди да стигне до трибуната – вероятно това е дронът, чието избухване виждат официалните лица по време на речта на Мадуро. А другият дрон е бил отклонен към сграда по съседство. Той пада на козирката ѝ и там се взривява, счупвайки и обгаряйки прозорците на апартамент на първия етаж. Именно взривната вълна от него прогонва хората от трибуната на парада.

Взривяването на втория дрон на козирката на жилищна сграда. Снимка: Туитър
Взривяването на втория дрон на козирката на жилищна сграда. Снимка: Туитър

На 6 август бяха разпространени заснети от оператор на Telemundo кадри с падането на дрона на козирката на сградата и взривяването му там. Освен това се появи и свидетел – човек, живеещ в същата сграда, който показа и рана на ръката си вследствие на взрива. Всичко това запуши поне онова фонтанче на измишльотини, което още в деня на атентата забълва как някакви неназовани пожарникари били споделили пред репортер на АП, че взривът във въпросната сграда бил не от дрон, а от газова бутилка. И изобщо – какви дронове, какви пет лева, какъв атентат…

Веднага след покушението се спекулираше много и с това, че липсвали видеа и снимки с дроновете – и това пак бе в контекста на внушението, че не е имало истинско нападение. Което вече издава или тотално подценяване на интелигентността на публиката, или пълна липса на интелигентност у авторите на опорките. Защото, ако допуснем за достоверна версията за инсценировка, то авторите на евентуалния сценарий биха си организирали най-старателно многобройни и висококачествени видеокадри, снимки и свидетели, подплатяващи твърденията им. А фактът, че тези свидетелства и доказателства изплуват постепенно в хода на разследването е само поредно доказателство, че никаква постановка няма. И че цял свят стана свидетел на брутален и предизвикателен терористичен акт срещу законно избрания президент на Венесуела, срещу нейната държавност и срещу нейния народ.

Почти веднага след атентата като негов автор се самоанонсира активната в Туитър още от 2014 г. опозиционна група Soldados de Franelas („Войници с фланелки”). Името идва от тениските, с които антиправителстгвените демонстранти имат навика да увиват лицата си, за да не бъдат разпознати и за да се пазят от сълзотворния газ.

С такава илюстрация се представят "войниците с фланелки" на профила си в Туитър
С такава илюстрация се представят „войниците с фланелки“ на профила си в Туитър

Заявлението им след атентата бе следното: „Операцията целеше два дрона със С4 да долетят до президентската сцена, снайперисти от почетната гвардия свалиха дроновете, преди да стигнат целта. Показахме, че са уязвими – не стана днес, но е въпрос на време”.

Трудно е да не се забележи гордостта на „войниците с фланелки” от свършеното… От Туитър профила на групата личи, че тя апологизира Оскар Перес – 36-годишния пилот, който през юни м.г. похити военен хеликоптер и хвърли от него бомби по министерството на правосъдието в Каракас. След това Перес над половин година се укрива от правосъдието, което го издирва за терористични действия. В началото на 2018-та е засечен в къща в един от столичните квартали заедно със свои въоръжени съмишленици. Спецслужбите обкръжават сградата, води се бой, Перес е убит.

Сега очевидно вдъхновените от него „войници с фланелки” залагат на дронове с взрив вместо на хеликоптер с бомби, а и целта им е по-амбициозна – убийство на президента и де факто целия държавен преврат.

Много скоро след атентата, чието разследване е поверено едновременно на трима прокурори с богат опит, властите обявяват за издирване шестима младежи и една млада жена (всичките на възраст между 22 и 30 години) като вероятни преки извършители на покушението.

Листовката с обявените за издирване седмина извършители на атентата. Снимка: noticiasaldiayalahora.co
Листовката с обявените за издирване седмина извършители на атентата. Снимка: noticiasaldiayalahora.co

На 6 август стана ясно, че шестима от тях вече са задържани. Някои са били арестувани още на булевард „Боливар”, веднага след взривовете, други са били издирени по хотели, трети са успели да стигнат до друга провинция. Всичките вече словоохотливо дават показания.

Двама от тях се оказаха бивши затворници, лежали зад решетките заради провокиране на улично насилие – единия при сблъсъците през 2014 г., другия при миналогодишните „протести”. Те са били сред онези над сто затворници, които получиха облекчение на наказателните си мерки или помилвания след встъпването в длъжност на президента Мадуро, спечелил втори мандат при изборите на 20 май т.г. Мадуро тогава направи този жест като знак на добра воля за помирение в страната. И ето отговора, който получава…

В изявлението си вечерта след атентата Мадуро подчерта, че трябва да се стигне не само до преките извършители, но и до онези, които са изпратили „наемните убийци”, до вдъхновителите и организаторите на покушението. Като такива той обвини венесуелската крайна десница и нейни разклонения, установили се в Маями, както и олигархията в съседна Колумбия, включително и лично колумбийския президент Хуан Мануел Сантос, който на 7 август предава властта на новоизбрания си приемник Иван Дуке.

Колумбийското външно министерство веднага отхвърли тези обвинения като „абсурдни и лишени от всякакво основание” и натякна, че на Мадуро му било станало „навик” да обвинява Колумбия за всякакви проблеми.

На какво все пак се базира обвинението на Мадуро? Венесуелският президент очерта доста подробна картина на цялостната си мотивировка да посочи колумбийска връзка с атентата, очевидно целящ смяна на властта в Каракас. Мадуро припомни отдавна практикуваната недружелюбна политика на официална Богота към венесуелското правителство, даването на подслон в Колумбия на преследвани от правосъдието в Каракас венесуелски граждани, насърчаването на опозиционни венесуелски дейци и групи, атакуването с остри критики на властта във Венесуела, подемането на инициативи за санкционирането ѝ на регионално и международно ниво и т.н.

А като конкретен аргумент за подозренията си към президента Сантос венесуелският държавен глава цитира интервю, дадено от колумбийския лидер пред АФП на 30 юни – само 5 дни преди атентата. В интервюто си Сантос заявява, че „на Мадуро му остават броени дни”, че той скоро ще падне и че това ще е добре и за Венесуела, и за Колумбия. Мадуро възприема това като уличаващо Сантос свидетелство за неговата съпричастност към покушението.

Впрочем, в същото интервю става дума и за недовършените от Сантос мирни преговори с колумбийската въстаническа групировка ELN (Армия за национално освобождение), чиито сили действат покрай северната част на дългата 2 200 км граница на Колумбия с Венесуела. Не е ясно как и дали преговорите ще продължат при още по-десния Дуке, който наследява сега Сантос.

Отиващият си колумбийски президент получи Нобелова награда за мир през 2016-та, след като сключи трудно прокарано на национално ниво мирно споразумение с другата и по-голяма партизанска групировка FARC (Колумбийски революционни въоръжени сили), сложила оръжието и превърнала се вече в политическа партия. По споразумението обаче има много нарушения, стотици са случаите на избити междувременно от десни банди леви активисти. И доста популярност набира тезата, че Сантос е подел мирния процес с партизаните, само и само да освободи от присъствието им граничните зони с Венесуела, за да настани там колумбийската армия и да осигури стратегически терен и за Южното командване на САЩ, разполагащо с многобройни свои военни бази в Колумбия. Така се улеснява и една евентуална интервенция във Венесуела, пък макар и „хуманитарна” – за подготовката на каквато Каракас многократно е алармирал.

Друга географска точка, визирана от Мадуро като център за подготовка на атентата срещу него, е Маями, където са се установили доста венесуелци, мечтаещи да свалят правителството в родината си. В речта си след съботното покушение Мадуро дори директно се обърна към американския си колега Доналд Тръмп и го попита дали няма да вземе мерки срещу тези терористични сили.

Поставеният въпрос има също много сериозна обосновка. Само три часа след атентата, още дори преди самият Мадуро да излезе с обръщението си към своите съграждани, именно от Маями дойде едно „комюнике”, директно апелиращо към държавен преврат във Венесуела. Прочете го по своя канал в YouTube венесуелската опозиционна журналистка Патрисия Полео, избрала да живее в Маями и известна с екстремистките си позиции. Тя, разбира се, направи уговорката, че само огласява комюникето, попаднало при нея „като при журналистка”. Но нито тонът ѝ, нито неприкритите ѝ убеждения оставяха каквото и да е съмнение, че тя изцяло споделя тезите в „комюникето”. То бе приписано на някаква аморфна група венесуелски военни, които зоват народа да излезе на улицата и да ги подкрепи в тяхната „Операция Феникс” – сваляне на настоящото правителство и смяна на властта в страната.

Патрисия Полео чете прокламацията за "Операция Феникс", зовяща към преврат във Венесуела. Снимка: YouTube
Патрисия Полео чете прокламацията за „Операция Феникс“, зовяща към преврат във Венесуела. Снимка: YouTube

Оповестяването на подобна прокламация по всички законодателства в света изисква най-малкото разследване на източника – откъде е дошъл документът и защо съответния журналист (в случая Полео) му се е доверил дотолкова, че да тиражира един очевиден призив към държавен преврат. Именно това визира Мадуро, когато призова Тръмп да вземе мерки срещу терористичното крило на венесуелските опозиционери от Маями. „Надявам се, че правителството на президента Доналд Тръмп е готово да се противопостави на терористичните групи, които организират покушения и атентати срещу мирни страни,” каза Мадуро.

Николас Мадуро по време на обръщението си след атентата. Снимка: EFE
Николас Мадуро по време на обръщението си след атентата. Снимка: EFE

Отговори му задочно съветникът на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън, който в интервю пред телевизия Fox News заяви: „Ако венесуелското правителство разполага със солидни информации за някакво възможно нарушение на правовия ред в САЩ, ще я анализираме с цялата сериозност, но засега сме съсредоточени върху корупцията и диктата на венесуелския режим.” Болтън добави още, че категорично отрича „каквато и да е намеса на правителството на САЩ в това (атентата – б.р.)”. Нещо повече – той тутакси лансира и версията, че покушението може да е „претекст, изфабрикуван от самия режим”.

И естествено последва съответната метаморфоза и в редиците на венесуелската опозиция. Пъченето на „войниците с фланелки” и пиночетовскя тон на Партисия Полео отидоха в „девета глуха”. А откъм MUD („Маса за демократично единство”) и Широкия фронт за Венесуела (левичарски звучи само името, иначе обединението е дясно) се чу точно същото като от Болтън – че Мадуро може сам да си е организирал атентата, за да имал повод „да засили репресиите”…

Какво да засили, като той с едно от първите си решения в началото на своя втори мандат пусна от затвора над сто опозиционери?! (И двама от тях, както се разбра, сега участват в атентата срещу него.)

Крайната опозиция е тази, която упорито се противопоставя на диалог с властите и национално помирение. Да припомним пак, че в началото на годината нейната делегация буквално в последния момент отказа да подпише договореното с посредничеството на бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро споразумение с правителството за участие в президентските избори – и бойкотира изборите.

Тук е редно да откроим и специалната роля на Испания във венесуелските дела. Доскорошното консервативно испанско правителство начело с премиера Мариано Рахой бе един от най-активните международни фактори, постоянно атакуващи управлението на президента Мадуро и активно подкрепящи опозицията. Интересното е, че в същия регистър се изявяваше и бившият испански премиер – социалистът Фелипе Гонсалес, за чиито топли лични и бизнес отношения с влиятелни венесуелски богаташи от десетилетия се носят легенди.

Сапатеро, който също е испански социалист, представлява обаче друго крило в тази партия и е убеден привърженик на изграждането на национален диалог във Венесуела, на конструктивно и демократично съжителство между политическите опоненти. Близък до линията на Сапатеро е и настоящият испански премиер – социалистът Педро Санчес. И много важен елемент от създалата се около атентата срещу Мадуро на 4 август ситуация стана бързата и недвусмислена позиция, изразена от сегашното испанско правителство – покушението срещу венесуелския президент бе категорично осъдено.

Ето становището по въпроса, публикувано на сайта на испанското външно министерство на 5 август: „Относно насилствените действия, предприети вчера в Каракас по време на честването на 81-годишнината на Боливарската национална гвардия, испанското правителство потвърждава своето твърдо осъждане спрямо употребата на каквато и да е форма на насилие с политически цели  и пожелава на ранените бързо възстановяване. Сериозната криза, която изживява Венесуела, изисква мирен и демократичен изход, договорен между венецуелците в рамките на правовата държава. Тази рамка трябва да включва връщането на демократичната институционалност, зачитането на правата на човека, освобождаването на политическите затворници и удволетворяването на спешните нужди на населението.”

Ако един толкова важен фактор, какъвто беше до скоро Испания във външнополитическото лоби на венесуелската опозиция, вече официално се мръщи на терористичните ѝ и насилнически пристрастия, това наистина е много сериозен сигнал към нея. Оттам и трагикомичното, бурно усърдие сега на MUD и Широкия фронт да изкарат Мадуро сам виновен за атентата срещу себе си.

Сред осъдилите терористичния акт държави са Русия, Сирия, Иран, Куба, Боливия, Никарагуа, Салвадор. Много леви партии и социални движения от различни страни изпращат послания на солидарност с президента и народа на Венесуела.

Официалните институции на България засега си мълчат. Позиция изрази обаче Асоциацията за приятелство „България-Венецуела” – можете да се запознаете с нея по-долу.

Асоциацията за приятелство „България-Венецуела” изпрати следното свое „Обръщение към президента Николас Мадуро, правителството и народа на Венецуела”

Уважаеми г-н президент,

Скъпи венецуелски приятели,

Ние, членовете на Асоциацията за приятелство „България-Венецуела”, с най-голямо възмущение осъждаме опита за покушение срещу конституционния президент на Боливарска република Венецуела Николас Мадуро по време на речта му във връзка с 81-та годишнина от създаването на Боливарската национална гвардия, извършено в събота, 4 август 2018 г.

Призоваваме всички приятели на Венецуела най-категорично да заклеймят терористичните действия на т.нар. “Войници с фланелки“, които поеха отговорността за атентата срещу президента Николас Мадуро и срещу присъстващите представители на правителството и Боливарската национална гвардия.

Ние смe убедени, че този отчаян акт на враговете на венецуелската демокрация няма да спре нейния възход.

Уважаеми г-н президент, скъпи венецуелски приятели, вашите български приятели, членовете на Асоциацията за приятелство „България – Венецуела”, ще продължават да ви подкрепят в неуморимите ви усилия за изграждането на един по-справедлив свят!

Не на тероризма и насилието!

Да живее България!

Да живее Венецуела!

Инж.  Стоян Шатов, президент на Асоциацията за приятелство „България – Венецуела”

София, 6 август, 2018 г.              

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар