Когато Мария Габриел стана дигитална царица на ЕС през юли, хората от технологичната индустрия стиснаха зъби и започнаха да се надяват на най-доброто.
Изведнъж тази млада евродепутатка от не съвсем свързаната с интернет България се оказа начело дигиталната стратегия на Европа. Нейният мандат включва сериозната задача да довърши единният цифров пазар (DSM) – план на стойност 415 млрд. евро, който цели да превърне ЕС в глобален технологичен център.
Какво би могло да се обърка?
Както се оказа – много неща. Девет месеца след назначаването ѝ за еврокомисар, лобисти и официални лица от ЕС вече имат редица причини да са недоволни от нейното ръководство. Има риск плановете за премахване на гео-блокирането на аудио и визуално съдържание да бъдат силно ограничени; дискусиите за реформи на телеком сектора изглежда не вървят на никъде, въпреки скорошния компромис за радиочестотния спектър. Опитите да се договори реорганзиация на авторското право, за да е адекватно на дигиталната ера, също изглеждат затънали в калта.
“Изключително трудно е да промениш или изместиш нещо в плановете за единен цифров пазар. Габриел няма политическа тежест”, коментира Дита Чаранзова, представител на чешките либерали в Европарламента.
Надеждите за голям пробив са толкова слаби, че все по-често се случва някой да декларира смъртта на оригиналната визия за DSM, защитавана от президента на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Според представители на европейските институции и технологичната индустрия част от проблема се дължи на това, че Габриел е поела дневния ред на дигитализацията по средата на пътя, наследявайки щафетата от изявеният си предшественик Гюнтер Йотингер.
Други обаче считат, че на Габриел, която е политик от кариерата и бе хвалена за работата си в Европарламента, просто ѝ липсват лидерски качества. Докато Йотингер се отличаваше в изкуството да притиска и придумва страните-членки да правят компромиси, тя няма такова влияние. Габриел обикновено разчита вицепрезидента на комисията Андрус Ансип да поема опитите за прокарване на трудните предложения, докато самата тя се фокусира върху проблеми с нисък залог като фалшивите новини и дигиталните умения.
“Тя все още не е представила ясна, стратегическа визия, която да минава отвъд институционалния наратив, съставен от служителите й”, коментира Алберто Алемано, специалист по европейски политики в Парижката бизнес школа HEC.
Лобисти, парламентаристи и европейски служители са съгласни за едно: освен ако не излезе с някаква ясни собствени позиции, или поне не се опита да спаси оригиналната визия на Комисията, е много малко вероятно Габриел да коригира курса, по който е тръгнала.
Избягване на битки
Габриел получава смесени оценки относно управлението на ключови проблеми в единния цифров пазар. По въпроса за телекомите например тя заслужи известни похвали, след като страните постигнаха нова сделка за радиочестотния спектър. Но комисар Габриел все още не е постигнала никакво споразумение по друг голям проблем: как Европа ще финансира грандиозната визия за изграждане на 5G мрежа през следващото десетилетие. Наблюдатели на разговорите между европейските институции отбелязват, че макар Габриел да говори уверено по темата, тя не успява да вникне в техническите детайли на предложението и оставя тези елементи на служителите си.
Представители на ръководствата на телекомите, от които се очаква да намерят милиардите евро, нужни за инфраструктурата за следващото поколение мобилни мрежи, заявяват, че Габриел проявява малък интерес към сектора им. Вместо това тя изглежда фокусирана върху фалшивите новини и дигиталните умения – въпроси, които имат по-слаб директен ефект върху телеком индустрията.
Шестима ръководни кадри от телекоми, пожелали анонимност, са коментирали пред Politico, че гледат на Габриел като на човек, който просто запълва позиция, но не решава проблеми. Ако се нуждаят от спешни действия за нещо, предпочитат да се обръщат към Ансип.
Те добавят, че непостоянният ѝ фокус върху телеком сектора я разграничава от Йотингер. Бившият комисар разработи реформи, целящи конкретно да окуражат телекомите да инвестират. Директорите на телекоми жалеха за липсата му още през миналата година, а по време на последни Световен мобилен конгрес в Барселона разочарованието им вече се беше превърнало в примирение.
“Габриел и Йотингер имат една и съща роля, но позициите им са напълно различни” коментира Агустин Рейна от европейската потребителска организация BEUC.
По темата за авторското право засегнатите страни правят подобни сравнение между уверения стил на Йотингер и бавното темпо на Габриел. По настояване на големи играчи като германската Axel Springer Йотингер лобираше здраво за мерки, които биха дали повече сила на издателите да монетизират своето онлайн съдържание. Габриел обаче не е толкова активна.
“Смятам, че тя прави възможно най-доброто, на което е способна в една много трудна ситуация”, коментира германската зелена евродепутатка Джулия Реда – докладчик в сянка по въпросите на авторското право, която настоява за по-малко рестрикции на съдържанието в интернет.
Други лобисти и официални лица отбелязват, че комисар Габриел би постигнала по-голям прогрес, ако участва лично в по-голяма част от преговорите – срещи с докладчици, сесии на комисии и комитети на постоянните представители. Представители на европейските институции, пожелали анонимност, коментират, че Габриел почти не се е занимавала с авторското право. Еврокомисията е пратила поне десетина представители на срещи с Европейския съвет по темата, но Габриел почти не се е включвала. Според лобисти и хора от Съвета, по време на конференциите тя е правела само кратки, контролирани изявления по темата.
Мария Габриел е отказала искането за интервю от Politico. “Комисарят е била част от повечето – ако не и всички – тристранни преговори между европейските институции. Тя не само присъства, тя преговаря и работи за постигане на консенсус в решаващи моменти”, заявява в имейл говорител на Комисията. Институцията също така уверява, че Габриел се среща редовно с ключови актьори от телеком сектора.
По отношение на авторското право говорителят на Комисията заявява, че Габриел все още не е започнала директни преговори, тъй като Европейският парламент и Съвета все още оформят окончателните си позиции. Като едно от конкретните постижения на Габриел се посочва “пътната карта за радиочестотния спектър”, която осигурява възможен план за хармонизиране на честотите на телекомите преди въвеждането на 5G технологията.
Твърде много фалшиви новини
Естествената среда на Габриел е Европейския парламент, чието вътрешно списание на два пъти я е обявявало за “евродепутат на годината”. Това обяснява и защо тя е малко по-видима там. Когато Парламентът бе на път да размие предложение на Комисията за гео-блокирането на съдържание, тя започна активни срещи с евродепутати, за да ги убеди да подкрепят оригиналното предложение. Когато обаче се стига до опити за постигане на конкретна сделка, Комисията реши да заложи на Ансип. По време на преговорите той се изявява активно в социални мрежи и медии и редовно информира журналистите за усилията за прокарване на официалната позиция. В сравнение с това, усилията на Габриел не са толкова видими. В крайна сметка и двамата се провалят, тъй като правната комисия на Парламента гласува срещу основните мерки в предложението на комисията.
Все още има надежда – Комисията се опитва да спечели подкрепа за предложенията си при тристранните преговори със Съвета и Парламента. Габриел е присъствала на тези преговори, но по-голяма част от времето и вниманието ѝ са посветени на дезинформацията, или т. нар. “фалшиви новини”.
След като домакинства няколко конференции и кръгли маси с експерти и академици, тя се готви да представи европейска стратегия за фалшивите новини през април. От политическа гледна точка този акцент в дейността ѝ има смисъл. Хора от Комисията коментират, че Юнкер ѝ е “подарил” фалшивите новини, така че тя да е водеща в дискусиите в периода преди изборите за Европейски парламент през 2019 г.
За играчите от телеком индустрията, разочаровани от бавния прогрес по единния цифров пазар, фалшивите новини не са въпрос по същество. Комисията едва ли ще стигне до писане на закони за регулация на дезинформацията. Други приоритетни въпроси обаче се нуждаят от спешно внимание.
Като цяло твърдолинейните защитници на единния цифров пазар се оплакват, че Габриел се придържа твърде близо до предварително подготвените точки, което не ѝ оставя пространство да договаря политически сделки и да изгражда отношения с националните правителства.
Ако не успее да извоюва допълнителни победи за гео-блокирането или телекомите при преговорите със Съвета и парламента, Комисията може да реши да оттегли изцяло някои от техническите предложения, което ще изпразни от съдържание оригиналната дигитална визия на Юнкер.
“Тя все още не е успяла да остави следа, но се надявам, че ще използва останалото време, за да бъде безстрашна и да работи за прогрес”, заявява Мариете Шааке, представител на датските либерали в Европарламента.
