В категории:Латинска Америка / Свят

Как се правят избори в Куба или как тя ще живее „без Кастро”

Изборният процес на Острова на свободата, започнал през септември м.г., продължи на 11 март с гласуване за членове на новото Национално събрание, което пък на 19 април ще определи бъдещото кубинско държавно ръководство, включително и президента

С пряк и таен вот на 11 март кубинците избраха депутатите в 650-членното Национално събрание. Снимка: Resumen Latinoamericano
С пряк и таен вот на 11 март кубинците избраха депутатите в 650-членното Национално събрание. Снимка: Resumen Latinoamericano

Resumen Latinoamericano

„Куба се готви да живее без Кастро” – многобройни варианти на това заглавие се въртят из репортажите в големите световни медии за протичащия изборен процес в Куба. На 19 април ще е кулминацията му – тогава Националното събрание ще избере новия президент на страната, вицепрезидента и членовете на Държавния съвет.

Обсесията от фамилното име е стара и стигна високи градуси в началото на 90-те години на миналия век. Тогава „последният час на Фидел Кастро” бе бомбастично анонсиран покрай разпадането на СССР. После това постоянно се повтаряше през годините и отново стана акцент , когато много по-късно Фидел се разболя тежко и неговите отговорности на ръководител бяха поети от Раул.

Противно на всички прогнози, Раул остана начело на Куба в продължение на 12 години с народен консенсус в негова подкрепа. Стартира необходимите промени, за да адаптира страната към новите реалности. Създаде условията, за да може едно ново поколение да заеме висшите постове в държавата без сътресения и да продължи успешно решаването на предизвикателствата пред нея.

Изборният процес, в рамките на който на 11 март се състоя народно гласуване за 650-те депутати в Националното събрание, започна още през септември м.г. Тогава гражданите по квартали директно номинираха кандидатите за делегати на Общинските събрания. Конкретното избиране на тези делегати се състоя чрез пряк народен вот на 26 ноември м.г. Те на свой ред реализираха своите пълномощия да изготвят листите на кандидатите за депутати за Националното събрание – нещо, което в други страни правят политическите партии.

Млада кубинска гласоподавателка се отбелязва в изборните списъци преди да даде вота си. Снимка: Resumen Latinoamericano
Млада кубинска гласоподавателка се отбелязва в изборните списъци преди да даде вота си. Снимка: Resumen Latinoamericano

Кубинската избирателна система не е перфектна, но в нея липсват проблемите, които личат по време на изборните процеси в съседни страни и които съществуваха и на самия остров преди революцията от 1959 г. А именно – политическа корупция, измами и неизпълнение на обещанията, безотчетност на средствата и т.н.

В кубинските избори днес е забранено да се провеждат рекламни кампании, да се издигат обещания, да се влагат парични средства. Преброяването във всяка изборна секция става публично. Урните се охраняват от деца-ученици. Комунистическата партия не номинира никого. Избраните на всички нива правят отчети за дейността си на всеки шест месеца.

Пионерчета охраняват изборните урни, докато избирател гласува в "тъмната стаичка". Снимка: Resumen Latinoamericano
Пионерчета охраняват изборните урни, докато избирател гласува в „тъмната стаичка“. Снимка: Resumen Latinoamericano

Системата е създадена и подобрявана под ръководството на Фидел Кастро. Нейните корени са в етиката на Хосе Марти, а не в социалистическите режими от съветски тип. Кубинската изборна система беше коригирана през 1992 г. и вероятно ще продължи да се променя с очаквания нов изборен закон.

Кубинска избирателка се запътва да си пусне бюлетината в урната. Снимка: Resumen Latinoamericano
Кубинска избирателка се запътва да си пусне бюлетината в урната. Снимка: Resumen Latinoamericano

За разлика от други страни, в Куба демокрацията не е синоним само на изборите. Синдикатите, студентските и женските организации провеждат редовни дебати и преразглеждания на проблемите, с които се сблъскват, с оглед те да бъдат взети предвид и преодолени от правителството. По закон ръководителите на синдикални и студентски базови организации участват и имат право на глас в заседанията на управителните съвети на предприятията, образователните центрове и институциите, включително и в министерствата.

Именно в условията на така упражнявана народна демокрация Куба вече от десетилетия се готви „да живее без Кастро”.

 

 

Оставете коментар