Управляващото мнозинство в 44-тото Народно събрание окончателно прие на второ четене промени, с които значително се облекчава вноса на чуждестранни работници от страни извън Европейския съюз на българския пазар на труда.
Депутатите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ приеха всички ключови поправки в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които бяха поискани от работодателски организации с цел да получат възможност да задържат ниските заплати, а също така да си набавят работна сила, която по-трудно ще се сдружава и ще брани правата си.
Тройно се увеличава позволената квота чуждестранни работници, която една компания може да наеме. Досега 10% от работниците можеха да бъдат наети от страни извън ЕС, но с новите промени, пожелани горещо от КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП и внесени от Данаил Кирилов и негови колеги от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, за малките и средни предприятия (каквито според законовите определения са над 99% от компаниите в България) този процент скача на 35%.
Хората на Борисов, Сидеров, Симеонов и Каракачанов изпълниха и друго желание на Кирил Домусчиев, Васил Велев и компания – да отпадне пазарният тест за получаване на Синя карта на ЕС. Този тест предвиждаше публикуване на обява за търсене на български висококвалифицирани работници, подходящи за дадената позиция, преди за нея да бъде привлечен чужденец (гражданин на страна извън ЕС).
Изпълнено беше и желанието на бизнеса за отпадане на списъка от професии, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, което означава, че ще се улесни вносът на работници с всякакви специалности. На практика вече няма да е нужно да се доказва, че в България има дефицит на такива кадри, което и без това не беше доказано за включените до момента в списъка професии, тъй като анализът и данните на Агенцията по заетостта сочеха, че няма недостиг на професионалисти, но има дефицит на нормално заплащане.
Важно е да се отбележи, че докато стриктно изпълняха всяко желание на работодателските организации, депутатите от управляващото мнозинство зад кабинета „Борисов 3“ систематично и до последно бягаха от срещи със синдикатите. От КНСБ и КТ „Подкрепа“ потвърдиха за „Барикада“, че от началото на февруари настояват за среща с депутатите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, но такава така и не се е състояла. В последните седмици представители на КТ „Подкрепа“ са издирвали по телефона лидера на „Атака“ Волен Сидеров, който обаче не вдигал.
Преди седмицата синдикатите излязоха с общо становище категорично против гласуваните днес промени, което не беше отразено от народните представители. Вчера синдикатите излязоха и с писмо до вицепремиера Валери Симеонов, в което го обвиниха, че лансира неверни твърдения в публичното пространство като твърди, че скандалните поправки са обсъждани в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В края на януари Тристранката действително обсъди част от въпросите, но обект на дебат беше само законопроектът на Министерския съвет, приет на първо четене на 2 февруари. Скандалните промени бяха внесени на по-късен етап, в процедурата между първо и второ четене на законопроекта, от депутати от управляващото мнозинство именно с цел да не бъдат обсъждани със социалните партньори, както изисква Кодекса на труда при законопроекти на правителството.
Отношението на Народното събрание и особено на управляващото го мнозинство всъщност не бива да ни изненадва. Наскоро на заседание на Националния съвет за трудова миграция и трудова мобилност зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов заяви, че е адвокат на бизнеса. В изказване по време на днешното заседание пък народният представител от ГЕРБ Николай Сираков призна, че в Народното събрание има много работодатели.
About The Author
